Доц. д.ф.н. Бойко Пенчев
Sofia University
https://doi.org/10.53656/bel2024-6-2P
Absract. Целта на статията е да изследва преосмислянето на литературноисторическия разказ в учебниците по литература след 1989 г.
Основният метод е съпоставителен литературноисторически анализ на два много близки като автори и съдържание учебника, издадени съответно през 1984 г. и 1992 г. Статията изследва стратегиите на преосмисляне (и изтласкване) на понятието „революция“, както и променените функции на литературните направления символизъм и модернизъм в концептуалната рамка на литературната история, изучавана в средното училище. „Новият прочит“ на литературата след 1989 г. е съпоставен с концепцията на Жан-Франсоа Лиотар за кризата на големите разкази и преминаването към нов тип легитимиране на знанието – през категорията „перформативност“. Статията поставя въпроса дали деидеологизирането на литературата не води и до нейното деисторизиране и не е ли това опасно за нейната социална валидност с оглед на проблематичната приложимост на перформативния критерий при заниманията с литература в образователната система.
Keywords: литература, учебници, революция, идеология, модернизъм, символизъм
Свързани статии:
“The Soul of the Teacher” in the Field of Choice,
Bifurcation and Intertextuality
Salman Rushdie’s Novels in the Perspectives
of Postmodernism in the Third Millennium
THE TEACHING OF BULGARIAN LITERATURE
AS DISTANTLY OWN
Socialisation and Resocialisation of “Feral” Children (On Examples from Folklore and
Literary Works)
