В битка с алцхаймера

Млад учен изследва родни лечебни растения за борба
с невродегенеративните заболявания

Доц. д-р Ина Анева от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на Българската академия на науките е една от трите победителки в конкурса „За жените в науката“ на L’Oréal, ЮНЕСКО и Софийския университет. Проектът, с който печели наградата, е на тема „Лечебните растения – източник на нови молекули-инхибитори на ацетилхолинестеразата в борбата с невродегенеративните заболявания“. Доц. Анева е носител на 9 научни награди (3 международни и 6 национални), има 107 научни публикации и 130 представени доклада на международни научни форуми. От 2012 г. досега взима участие в изпълнението на 37 национални и международни проекта. От началото на 2021 г.
доц. Анева е и научен секретар на направление „Био-
разнообразие, биоресурси и екология“ и участва в ръководството на Българската академия на науките.

От години доц. Анева изследва лечебните свойства на родни растения

Зина СОКОЛОВА

През 2020 г. доц. д-р Ина Анева спечели Голямата награда за млад учен на МОН – „Питагор“. Тогава тя разказа подробно за научната си работа (в. „Аз-буки“, бр. 27/2020 г.). Новото при нея освен новата награда е, че от една година е и научен секретар на Българската академия на науките. На този пост съчетава научната работа с административни задачи, които са много различни от всичко научено досега.
„За тази нова административна длъжност чувствам силна признателност и благодарност за гласуваното доверие – казва доц. Анева. – Това е възможност да дам своя принос в работата на цялото, на Академията. Тази работа, подобно на научната, изисква отдаване. Съзнанието и умът трябва да са будни, в готовност да търсят отговори на палитра от въпроси, които засягат проблеми, започващи от материалните бази до високите идейни настоящи и бъдещи проекти. Всеки ден научавам много нови неща, вълнуват ме както проблемите, така и пос-
тиженията на колеги от различни институти. Още от първите дни на работата ми като научен секретар почувствах удовлетворение и радост, че съм част от колектив, който работи отдадено, не пести време и енергия, търси оптимални решения за всички възникващи въпроси. Основен принцип е тези решения да са обективни и справедливи. Работата в такъв колектив е вдъхновяваща и истински вълнуваща.“
Проектът, с който печели стипендията „За жените в науката“ на L’Oréal, ЮНЕСКО и Софийския университет, е свързан с проучване потенциала на лечебни видове от българската флора в борбата с невродегенеративните заболявания, с акцент към болестта на Алцхаймер.
„Причините за това прогресивно увреждане на нервните клетки не са напълно изяснени, но част от патологичните пътищата са установени и се обобщават в няколко ключови хипотези – оксидативна (увеличена концентрация на свободни радикали, увреждане на митохондриите, формиране на β-амилоидни плаки), възпалителна (увеличена продукция на цитокини, активиране на микроглиалните клетки), апоптозна (глутамат-индуцирана, H202-индуцирана). Откриването на специфични молекули-инхибитори, които да се включат в определени стъпки от каскадните пътища и да предотвратят дегенеративните процеси, е предизвикателство, което трябва да намери своето решение. В световен мащаб има голям напредък в проучванията на фармакологичните активности, които проявяват растителни екстракти или отделни изолирани съединения, и на тази база се разработват редица фармацевтични препарати. Българската флора е изключително богата на видове, голяма част от които са слабо или напълно непроучени.“
В досегашната си изследователска работа
доц. Анева има опит и наблюдения върху видове, които имат потенциал за използването им при лечение на посочените заболявания.
Едно от тези растения е мурсалският чай, с който вече са започнали изследванията. Видът е един от обектите на изучаване по време на работата ѝ по дисертацията, поради което има получени резултати за състава на различни по полярност екстракти, което ще бъде основа за следващите анализи. Други обещаващи видове, с които ще продължат анализите, са златният корен, видовете жълт кантарион, росопас и други.
„Благодарна съм на L’Oréal, ЮНЕСКО и Софийския университет за това, че вече 11-а поредна година намират начин да подкрепят жените, които се занимават с наука в България, вдъхвайки им увереност и самочувствие.“
Доц. Анева споделя, че заниманието с наука в България е трудно и за двата пола – както за младите учени, така и за утвърдените, като за него е необходимо разбирането и съдействието на цялото семейство.
Мястото, което заема науката в ценностите на едно общество, е мерило за неговото ниво.
Бюджетът, който се отделя за наука, е показател за това и за съжаление, страната ни заема последни позиции в това отношение.
„В Българската академия на науките работят много водещи учени, които можеха да отидат в чужбина или в частния бизнес. Но са останали тук въпреки ниското заплащане. Защото са почувствали своята мисия, а именно – да има наука в България, която се цитира по света и е повод за гордост.“
На въпроса възможна ли е връзка между науката и бизнеса, доц. Анева отговаря, че такава връзка винаги е съществувала, защото бизнесът би бил немислим без постиженията на науката. Но тази връзка не трябва да се търси на момента – няма как лабораторните изследвания веднага да отидат на пазара и да има печалба от тях.
„Науката е много по-дълбока, нейна цел е познанието, до което се достига стъпка по стъпка, в резултат на работата на много учени по целия свят. Малка част от това познание е свързана със създаването на технологии, които пряко да намерят своето приложение в индустрията и бизнеса. В основата на истинския стремеж към познание стои разкриването на закономерностите в заобикалящия ни свят. Целите на науката и бизнеса се различават по далечината на своя хоризонт (тези на науката са дългосрочни, а на бизнеса – са свързани с желанието за бърз икономически растеж и печалба).“