Ученици стават изследователи

Гостите от Хасково и с. Антон издирват предмети от традиционни за Копривщица занаяти и сами правят плъсти

Антоанета НАЙДЕНОВА

Как да стигнат по възможно най-краткия път до къщата музей „Любен Каравелов“ в Копривщица и там да открият какво е наименованието на земеделското оръдие за вършитба на зърнени култури и от какъв материал е направено, както и за какво е служила ортамата. Това е само първата цел от изследователската задача, поставена на учениците от иновативното ОУ „Св. Иван Рилски“ в Хасково и неиновативното ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Антон, които са партньори на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица.
„Работим активно по различни поводи с всичките 8 музея на територията на Копривщица – 6 са под шапката на Дирекцията на музеите, както и Живият музей, има и един частен. Правим изнесени открити уроци в тях, участваме в тържествата, които организират – разказва директорът на СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица Марияна Цолова. – Последната изява е по НП „Иновации в действие“ на МОН. Колегите, с които сме партньори от училищата в Хасково и
с. Антон, бяха тук със свои ученици. В продължение на два дни участваха в бинарен урок и се превърнаха в изследователи. Въоръжени с карта на Копривщица, те трябваше да търсят различни предмети, свързани с традиционните за града занаяти.“
Учениците от VI клас на училището домакин в Копривщица изнесоха бинарен урок „Радини вълнения“ по едноименната глава от романа на Иван Вазов „Под игото“. Той комбинира целите на два учебни предмета – български език и литература и история и цивилизации. Проведе се в музей с подходяща обстановка – в сградата на Старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, което е първото класно училище, организирано от Найден Геров.
Урокът е изнесен под формата на театрална постановка, като основният текст на произведението е перифразиран така, че в него да се вмъкнат основни моменти от средновековната българска история. Учениците са облечени в подходящи за историческия период костюми и носии, за да се потопят в атмосферата от романа на Вазов. Бинарният урок е подготвен от Мария Мухова – учител по история и цивилизации, и Дияна Георгиева – учител по български език и литература в СУ „Любен Каравелов“ в Копривщица.
Изследователската задача също е изнесен урок в различни музеи.
В него се включиха ученици от IV, VI и VII клас от Копривщица, Хас-
ково и с. Антон. Целта е учениците да изследват предмети, свързани със стопанството на възрожденските българи. Те трябва да открият и научат старите наименования на предметите, които са били или оръдия на труда или плод на този труд. Да обогатят своите познания по история и български език и да извличат информация от теренни изследвания.
„Децата бяха разделени на две групи. Едната обикаляше из музеите, а другата трябваше да направи проучването и да открие предметите в интернет – обяснява Марияна Цолова. – Учениците, които правиха дистанционно проучване, не успяха да открият всички обекти в онлайн пространството. Например не можаха да намерят, че ортамата е дебело въже, което се е ползвало за конските впрягове. Така те сами стигнаха до извода, че човек трябва да извлича информация от различни източници, да я сравнява и доказва.“
Изследователската задача включва учениците първо да открият различни предмети, използвани от възрожденските българи, и след това да ги разпределят според тяхното предназначение – дали са продукт на занаяти, или са употребявани в селското стопанство, съответно за земеделие или животновъдство.
Част от първата им задача е в къщата музей „Любен Каравелов“ да открият и как се нарича съдът, в който старите копривщенци са приготвяли своя деликатес – копривщенските луканки. След това трябва по възможно най-краткия път да стигнат до къщата музей „Тодор Каблешков“, където да открият от какво е направен съдът, от който Каблешкови са пиели вино. Да научат какво представ-
лява предметът бешик и от какъв материал е направен. Каква е уникалната украса на тавана на втория етаж в къщата музей „Тодор Каблешков“. Как се нарича уредът, на който са прели вълна старите копривщенки. И по какъв начин са се справяли с дребните гризачи, като мишки и плъхове, в дома на Каблешкови.
Третата им цел е да стигнат по най-краткия път до музея „Лютова къща“ и да открият по какъв начин са ароматизирали дома си Лютови. Какво представлява хромелът и от какъв материал е направен. Какво представлява кенето и какво е особеното при неговата изработка. Как се нарича нетъканият вълнен килим, който е служил като постеля за спане на пода.
Четвъртата им задача е да стигнат възможно най-бързо до сградата на Старото училище „Св. св. Кирил и Методий“, да открият на какъв уред са изработвали платната си старите българи и от какъв материал е изработен той.
„Така нашите гости научиха, че кенето е специална шита дантела, която се прави с игла на основа от конски косми, които ѝ придават здравина и еластичност. Разбраха, че плъстите са нетъкани килими, които се изработват по специална технология. И накрая изработиха и оцветиха сами своя плъст, която си отнесоха вкъщи“, казва Марияна Цолова. И добавя, че на децата им е било много интересно, защото са се запознали със занаяти, които ги няма в цяла България, а са типични за Копривщица.

Свързани статии:

Галактическо кулинарно парти Направи сам съзвездие Юбилей в Стопанската академия Историята от телеграфа до смартфона от първо лице