Доц. Пенка Ватова, директор на Института за литература при Българската академия на науките: От хуманитаристиката не се печели, тя се измерва в духовни стойности

Интервюто взе
Зина СОКОЛОВА

Доц. Ватова, кои са основните задачи, които стоят пред Института за литература, чийто празник отбелязахте тези дни?
– Дейността на Института за литература може да се щрихира в две посоки. Едната е екипната работа по научни проекти. Другата е индивидуалната, творческата научноизследователска дейност на всеки от учените. Моята лична амбиция е да ги балансираме. Това беше заложено и в мандатната ми програма преди две години, когато се явих на конкурса за директор. Защото няма екипна работа без лично професионално развитие и индивидуални научноизследователски търсения на отделните учени. Всъщност екипната работа успява да съчетае тези индивидуални посоки на научно изследване в по-мащабни проекти. А резултатите от тях се осланят до голяма степен на личните интереси на колегите.
Имаме и съпътстващи дейности, каквато е образователната.
В Института обучаваме докторанти, приемаме студенти на практика в научноизследователските ни звена. Предлагаме различни обучения, свързани с научните ни проекти, които адресираме към учители в гимназиален курс, към млади учени, докторанти и постдокторанти. Става дума за семинари и колоквиуми, които помагат за повишаване на тяхната квалификация.
Последната, но много важна посока, е нашата дейност в опазване на литературното наследство, в издаването на текстове на класици на българската литература в академични издания със справочен апарат – т.нар. критически издания.
В Института за литература има три секции, в които се изследва българската художествена словесност – за стара българска литература, литература на Българското възраждане и за нова и съвременна литература от Освобождението до наши дни. Имаме и секция по сравнително литературознание, която включва малка група русисти и една нарастваща в момента група специалисти по западноевропейски и славянски литератури.
Последната секция е по теория на литературата. Нейният ръководител е най-младият на тази позиция в Института. Изключително млад и амбициозен е и съставът на секцията. За мен като директор това обновление е голяма радост. Дойдоха добре образовани, мотивирани млади хора. Виждам с каква енергия отстояват хуманитаристиката като едно базисно знание за съвременния човек.

– Какви според Вас са основните предизвикателства пред хуманитаристиката, като цяло?
– Хуманитаристиката днес е натикана в ъгъла, изместена е от издигнали се на гребена на вълната сфери като информационните технологии, икономическите науки и други. Всъщност към нея никога не е имало многолюден изследователски интерес. И предизвикателствата са в това да мотивираме младите да погледнат с други очи на възможностите за научна кариера. От друга страна, те се стремят не само да се реализират професионално, но и да създават семейства, а работата да им дава добри средства за съществуване. Затова не може да се пренебрегне и финансовата страна на въпроса. А от хуманитаристика никой нищо не печели, тя не връща никакъв материален продукт. Но това, което дава на учените, избрали да се занимават с нея, и на обществото, не се измерва в материални параметри, а в духовни и морални стойности.
И се оказва, че има млади хора, готови да работят в сферата на хуманитаристиката. Тази година приехме доста начинаещи колеги с конкурс. От събеседванията с тях стигнах до извода, че не за всички са важни материалното благополучие и бързото кариерно израстване. Наскоро събеседвахме с млада колега, която започна работа при нас. Тя беше работила в Брюксел, знае много езици. Но открива, че практическата лингвистика не е нейният път. Напуска Белгия и се връща в България, за да се занимава с наука. Предполагам, че в очите на своите връстници такива хора са неразбираеми. Но лично аз се изпълвам с надежда, че може да преодолеем и това предизвикателство.

– Тоест оптимист сте, че младите хора ще се завърнат в науката?
– Да. Стремим се да разширяваме полето на интересите им. Предлагаме им това, което зависи от нас, като менторска подкрепа. Наскоро във връзка с кандидатстването по програмите за млади учени на МОН имахме заявка от млад колега от Софийския университет, който искаше да кандидатства при нас с тема върху класическа Античност. А ние нямаме такива специалисти. За нас това беше сигнал, че може да разширим полето точно в тази посока. На колегата му предложихме конкурс за главен асистент. Така, ако утре някой дойде и се интересува от класическа Античност, ще има към кого да го насочим. В миналото имаше много специалисти по чужди литератури, но с годините ги загубихме. Тогава времената бяха трудни, а финансирането на Академията беше силно ограничено. Но сега има раздвижване, вероятно защото в държавата през последните години се положиха усилия да се финансират малко по-добре висшето образование и науката.

– А от проектите, които се реализират в Института, кои са най-интересни?
– Бих откроила проекта на доц. Маргарита Серафимова с наслов „Литература и природа“. В него се прави опит да се свърже екологичната тема с нейните рефлекси в художествената литература.
Друг проект – „На острова на неблажените“ – изследва автори от втората половина на XX век, останали в периферните зони на литературата по идеологически или други причини.
Освен по проекти работим и по национални научни програми. Едната е в рамките на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“
и е свързана с инфраструктурен проект. На 29 ноември открихме при нас лабораторията „Виртуална история на българската литература (XIX – XXI в.)“. Тя включва учебна и компютърна зала, зала за дигитализация, архивохранилище и книгохранилище с над 20 технически оборудвани работни места и представлява модерна материална и техническа база.
Работим и по Националната научна програма за подкрепа на българистиката в чужбина. Ще се направят различни пособия, ще предложим обучителни курсове за чуждестранни българисти, стипендии за техни докторанти, различни видеоуроци и презентации, с които да подпомогнем академичната им дейност.

– С кои успехи и постижения може да се похвалите?
– При нас миналата година беше невероятен бум – пет проекта едновременно спечелиха финансиране от Фонд „Научни изследвания“, което наистина трябва да се отбележи. Създадоха се пет екипа, които работят много здраво.
Другото са успехите на младите учени, с които много се гордеем. Тази година бяха отличени двама колеги. Андриана Спасова стана носител на наградата „Питагор“ за млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки. Елена Борисова получи наградата за млад учен на БАН „Проф. Марин Дринов“. Преди година друг наш млад колега – Александър Фьодоров, беше половин година в САЩ с Фулбрайтова стипендия.
Тази година успяхме да влезем с наши издания в топ 10 на „Български книжици“ и да се задържим там с месеци. Първа в тази класация влезе дългоочакваната литературна анкета на нашия, за жалост, покоен вече колега Вихрен Чернокожев с Радой Ралин. Тя започва преди много години като част от някогашната поредица „Литературни анкети“ на Института за литература, в която има 40 заглавия. Възобновихме проекта „Литературни анкети“ и нашата млада колега Боряна Владимирова направи три анкети – едната с Ани Илков, която също зае едно от първите места в „Български книжици“, втората с Едвин Сугарев, която излезе наскоро. А всеки момент ще се появи от печат и анкетата с Владимир Левчев.

– С какви дигитални ресурси разполага Институтът, които се ползват със свободен достъп?
– В последните 15 години се осигуряват дигитални ресурси на културно наследство, до които невинаги можем да се докоснем физически – това е огромно улеснение при научни изследвания. Най-напред медиевистите в Института създадоха невероятно ценни дигитални ресурси, вкл. методи за разчитане на средновековни писмени паметници. Аз съм радетел за създаването на такива ресурси и с издания на новата литература. Затова направихме преди години сайта „Българският литературен модернизъм“, където има 25 000 страници периодичен печат – от сп. „Мисъл“ до 30-те години на ХХ век. После направихме друг масив – „Българската литературна класика – знание за всички“, в който в партньорство с колеги от Националния литературен музей и Столичната библиотека включих-
ме архиви на български писатели класици. Създадохме и дигитален речник на българската литература след Освобождението. В него освен документи дигитализирахме и публикувахме аудиозаписи с гласовете на български писатели. Със свободен достъп от тази година са и нашите монографични и сборни издания, които може да се четат на сайта на Издателския център „Боян Пенев“.

Уточнение. В миналия брой в информацията за Деня на Института за литература погрешно е написано името на неговия издателски център като „Иван Пенев“ вместо „Боян Пенев“. Редакцията се извинява за допуснатата неточност.

Свързани статии:

Детето е личност. Не бива да го неглижираме Магията, наречена радио Да превърнеш паметник на културата в пристан на изкуствата Проф. Пламен Моллов – ректор на Университета по хранителни технологии: Обучението под егидата на OIV е чест за Университета и за България