Изоставаме в уме нията в областта на цифровите тех нологии

В същото време, България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на ИКТ според годишния Обзор на образованието и обучението за 2022 г. на Европейската комисия

Европейската комисия публикува своя годишен Обзор на образованието и обучението за 2022 г., в който се отчита напредъкът към целите на ниво ЕС, които са част от стратегическата рамка за европейско сътрудничество към Европейското образователно пространство и извън него (2021 – 2030 г.). Той предоставя и преглед на ключовите предизвикателства на държавите членки и анализира последните развития на политиката във всяка държава. Изданието за 2022 г. проследява не само изпълнението на седемте цели на ниво ЕС, а включва и нов, осми показател, насочен към корените на неравенството в образованието, а именно социално-икономическия статус на учениците, който оказва огромно влияние върху образователните резултати. Обзорът на образованието и обучението за 2022 г. придружава доклад на ЕК за напредъка към постигането на Европейското пространство за образование. В брой 50/2022 г. на в. „Аз-буки“ представихме общия анализ на равнище ЕС и основните предизвикателства пред европейските образователни системи от обзора, а в този брой ще се спрем по-подробно на доклада за България.

Един от акцентите на промените в обучението е развитието на знания и умения в областта на дигиталните технологии

Ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии сред младежите и възрастните е основно предизвикателство в България. Лицата, които притежават поне основни умения в областта на цифровите технологии, възлизат на 29% от населението на възраст 16 – 74 г. в сравнение със средно 56% за ЕС. Едва 11% от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС (DESI, 2021 г.). Сред младежите на възраст 16 – 19 г. само половината (52%) имат основни или по-високи общи умения в областта на цифровите технологии.Това е един от най-ниските проценти в ЕС (средно 69%). Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се влошава от намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда. Вследствие на това предприятията срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват (DESI, 2021 г.).
Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM. В същото време обаче, България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) – 28% (в сравнение със средния дял за ЕС от 19%). Още в ранна училищна възраст се организират занимания по технологии за момичета. Българският център на жените в технологиите насърчава участието им в цифровата индустрия.
Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции. Подобряването на уменията в областта на цифровите технологии се превърна в приоритет в България. По време на последните вълни на пандемията МОН продължи да раздава лаптопи на ученици и учители. В началното образование (от III клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Нивото на придобитите компетентности се измерва чрез годишно НВО. Подобрена е високоскоростната свързаност на училищата. Понастоящем повечето училища са свързани, въпреки че те продължават да изостават в цифровото оборудване и ИТ инфраструктурата. Недостатъчните цифрови компетентности на учителите също възпрепятстват използването на технологиите в клас.
Инвестициите в умения в областта на цифровите технологии продължават. Процесът на цифровизация на образованието се ускори и благодарение на създаването на национална облачна ИКТ инфраструктура за електронно обучение. През април 2022 г. беше пусната нова национална платформа за електронни уроци, която започва да функционира от учебната 2022/2023 г. Тя ще даде възможност на учителите да създават цифрово учебно съдържание – уроци, упражнения или тестове, като използват различни електронни ресурси. 6200 учители ще бъдат обучени как да създават интерактивни уроци, а други 12 000 — как да работят с платформата. Тази инвестиция е разработена в рамките на проекта „Образование за утрешния ден“ на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 – 2020 г.“,
съфинансирана от европейските структурни фондове. Програма „Цифрова България 2025“ осигурява рамка за модернизиране и прилагане на интелигентни решения, включително модернизиране на училищата и висшето образование в ИКТ.
Приоритетна област в Плана за възстановяване и устойчивост на България е и подобряването на STEM инфраструктурата. Реформите и инвестициите в Плана ще спомогнат за развиване на уменията в областта на цифровите технологии и насърчаване на предметите в областта на STEM в училищата. В тях ще бъдат изградени STEM лаборатории и класни стаи с достъп до високи технологии.
Ще бъдат изградени национален и три регионални STEM центъра, които ще координират обученията за учители, ще разработват учебни материали и ще създадат електронен портал и електронна библиотека. В Плана се предвижда и създаването на цифрова платформа за електронно обучение на възрастни, която ще бъде общодостъпна в „клубове за умения в областта на цифровите технологии“, разполагащи с персонал и компютри. До 2026 г. 500 000 лица следва да преминат обучение за придобиване на умения в областта на цифровите технологии.
Образование и грижи в ранна детска възраст Подобряването на достъпа до качествено образование и грижи в ранна детска възраст е дългогодишен приоритет. За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се подобрява и достига 80,1%, но остава по-нисък от средната стойност за
ЕС от 93% и от целевата стойност на Общността от 96% до 2030 г. През септември 2020 г. у нас влезе в сила реформата за намаляване на възрастта за започване на задължителното предучилищно образование от 5 на 4 години. Тя се прилага поетапно и до 2023 – 2024 г. следва да бъде въведена във всички общини. С нов закон, одобрен през пролетта на 2022 г., се дава възможност на родителите да записват децата си в детски ясли и детски градини без заплащане на такси. Това също следва да подобри участието в образование и грижи в ранна детска възраст.
Освен това в общините, в които е въведено задължително предучилищно образование за децата на 4-годишна възраст, се предлага финансова компенсация на семействата, чиито деца не са получили място в детска градина.
Въпреки че като цяло възможностите за образование и грижи в ранна детска възраст са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата, която е основната дестинация за много млади семейства. По данни на Столична община недостигът на места в София е над 7000 за деца на възраст от 3 до 6 г. В резултат голям брой деца остават без достъп до предучилищно образование.

Училищно образование
През последното десетилетие процентът на лицата, напускащи преждевременно системата на образованието и обучението, остава стабилен. През 2021 г. той намалява до 12,2% (в сравнение с 12,8% през 2020 г. и 14% през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9,7%. Разликата между градските и селските райони е значителна (съответно 6,8% и 23,7%), а между регионите има големи различия – от 6,7% в Югозападния регион със столицата София до 21,6% в Югоизточния регион. За разлика от много държави от ЕС при преждевременно напусналите образованието и обучението няма голяма неравнопоставеност между половете. Недостигът на основни умения, измерен от PISA (ОИСР), е два пъти по-висок от средния за Европа – 47% по четене, 44% по математика и 47% по природни науки, като този процент е над 60% сред учениците в неравностойно положение. Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение с други държави от ЕС, което съответства приблизително на над година и половина обучение (Група на Световната банка, 2020 г.). България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25%, което ще изисква значителни усилия (ЕК, 2021 г.). Според PISA за 2018 г. 6% от българските ученици посочват, че вкъщи разговарят на друг език (ОИСР, 2019 г.). Разликата в резултатите на тази група и на учениците, чийто майчин език е българският, е значителна. Разликата от 74 точки по четене
(ОИСР, 2019 г.) е най-високата в ЕС. Една от националните програми, приети през 2022 г., предвижда допълнителна езикова помощ за децата на мигранти и бежанци за изучаване на български език като чужд. Като една от държавите, приели най-голям брой украинци, бягащи от войната през 2022 г., България предоставя на малолетните и непълнолетните деца необходимите права и помощ, в т.ч. езикова помощ, за продължаване на тяхното образование.
Правителството продължава да полага усилия за подобряване качеството на образованието. През 2022 г. МОН започна цялостен преглед на учебниците по общообразователни предмети от I до XII клас. Също през 2022 г. завършилите гимназиален етап на средното образование за първи път имаха възможност да изберат зрелостен изпит по по-слабо разпространен език, като японски, китайски, корейски или иврит, ако са го изучавали като профилиращ. Това се приема за важна стъпка към развитието на компетентността за многоезичие сред учениците. Въз основа на модела, разработен от Световната банка, ще бъде създадена и тествана нова методология за оценка на добавената стойност на обучението в средното образование. Това ще бъде важна стъпка към определянето на обективни мерки за оценка на качеството в образователната система.
Сегрегацията в образованието продължава да бъде предизвикателство и основна пречка за достъпа до качествено образование. Делът на ромските деца на възраст между 7 и 15 г., които посещават формално образование, е 86,2% при 94,6% от общото население (Агенция за основните права, 2022 г.). Едва 28% от ромите на възраст между 20 и 24 г.
са завършили гимназиален етап на средното образование, докато за българското население, като цяло, този процент е 83,6%. Почти две трети от ромските деца на възраст между 6 и 14 г. посещават училище или детска градина, където всички или повечето им съученици са роми. Три четвърти от ромските деца на възраст под 18 г. са изложени на риск от бедност (Агенция за основните права, 2022 г.). Данните от PISA показват, че учениците със сходно социално-икономическо състояние и образователни резултати обикновено са разпределени в едни и същи училища. Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен. Органите не събират информация за етническия произход на учениците. Въпреки това училищата събират информация за образователния статус на родителите. Тази информация спомага за определянето на уязвимите групи, които отговарят на условията за получаване на допълнително финансиране от държавата.
Правителството е предприело мерки за подобряване положението на учителите. Липсата на възможности за обучение и лошата образователна инфраструктура оказват отрицателно въздействие върху привлекателността на учителската професия. Почти половината от учителите са на възраст 50 и над 50 г.
Средната учителска заплата достигна 125 % от средната за страната. С това следва да се допринесе за общите усилия за повишаване привлекателността на учителската професия. Въпреки че между 2005 г.
и 2018 г. броят на учителите в училищното образование се е увеличил с 10% (Група на Световната банка, 2020 г.), се наблюдава недостиг на учители, особено в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение. Мерките на национално равнище, като например увеличаването на заплатите или програмите, свързани с развитието на учителите, са насочени в правилната посока. Но тепърва предстои да се установят дългосрочните им резултати с оглед на подобряване качеството на образованието. Проектът „Образование за утрешния ден“, съфинансиран от ЕСФ, подпомага обучението на учители, включително по умения в областта на цифровите технологии.
Резултатите от проведено неотдавна национално проучване „Учебното време в България и Европа“ показват, че българските ученици имат по-малък брой учебни часове в сравнение с други ученици в Европа. Общият брой на задължителните часове в класовете от I до X клас е 7040 на година, докато средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа. Българските ученици имат и най-дългата ваканция в Европа — средно 91 учебни дни годишно. Това е над средната стойност от 70 дни в други европейски държави. Тъй като по-малкото време в класната стая, съчетано с други
фактори, може да повлияе на резултатите от обучението, това проучване предизвика дискусия относно необходимостта от преструктуриране на учебната година и продължителността на ваканциите.

Професионално образование и обучение за възрастни
Независимо от предприетите мерки, включително с подкрепата на ЕС, привеждането на професионалното образование и обучение (ПОО) в съответствие с нуждите на пазара на труда може да се подобри допълнително. МОН провежда системна политика за преструктуриране на плана за прием в ПОО и въвежда дуална система за обучение, но общият дял на учениците и училищата е сравнително нисък. Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на ПОО намалява. Процентът на записване е 51,5% през 2020 г. (средна стойност за ЕК – 48,7%), лек спад спрямо предходните две години. Процентът на заетост на наскоро завършилите ПОО се увеличава от 69,6% през 2020 г. до 72,4% през 2021 г., но все още е под средната стойност за
ЕС-27 от 76,4%.
Ученето в процеса на работа е съществена част от всички програми за ПОО. С измененията на Закона за ПОО от 2018 г. и 2020 г. се определят изисквания, свързани с осигуряването на качеството на обучението, включително ученето в процеса на работа. Работодателите и синдикалните организации имат решаваща и консултативна роля при формирането на ПОО чрез участието си в регионалните и националните съвети, при разработването на националните образователни стандарти и в актуализирането на списъка на професиите за професионално образование и обучение (СППОО) и списъка на защитените от държавата специалности.
Актуализирането на списъците на професиите и стандартите в областта на ПОО ще бъде извършено пилотно в рамките на стратегическа операция на ЕСФ+, която започна през 2022 г. Като част от Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат нови изменения на нормативната уредба на ПОО. С тях се въвеждат промени в списъка на професиите и техните програми съобразно потребностите от квалификация, в т.ч. в областта на опазването на околната среда и цифровите технологии.
Между 2021 г. и 2027 г. Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) ще продължи да подкрепя ПОО. За периода 2021 – 2027 г. по линия на ЕСФ+ ще бъдат заделени около
290 млн. евро по Програма „Образование“ за подобряване привлекателността, достъпността, качеството и приложимостта на ПОО на пазара на труда. Ще бъде оказана подкрепа за пилотно въвеждане и разширяване формите на дуалната система за ПОО, включително във висшето образование, професионално ориентиране, чиракуване и развиване на предприемачески умения у учениците, обучение на учители и наставници, въвеждане на система за проследяване на професионалната реализация на висшистите и въвеждане на съвместни програми с иновативно цифрово учебно съдържание в области от значение за икономиката на регионите и пазара на труда. Освен това ще бъде осигурена подкрепа за работата на 24 центъра за високи постижения в областта на ПОО, които ще бъдат обновени въз основа на

Плана за възстановяване и устойчивост.
България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС въпреки предприетите мерки. Населението на България на възраст между 25 и 64 г., участвало в образование и обучение през 4-те седмици, предхождащи Наблюдението на работната сила, намалява от 2% през 2019 г. на 1,8% през 2021 г. Процентът на участие през 2021 г. е с 9% по-нисък от средната стойност за ЕС-27 за 2021 г. (10,8%) и е най-нисък в сравнение с всички европейски държави. Освен това според проучване от 2021 г. само 5 на сто от възрастните са посещавали онлайн курсове (през последните три месеца) при средна стойност за ЕС от 18%. Това е в съответствие с ниския брой на хората, които имат поне основни умения в областта на цифровите технологии.
Процентът на участие на нискоквалифицирани възрастни в образование и обучение на възрастни възлиза на около една четвърт от общата съвкупност. Значително предизвикателство представляват и ограмотяването и квалификацията на възрастните лица с неравностоен произход,
като например ромите. В приетите през 2021 г. Стратегическа рамка за образование, обучение и учене в Република България (2021 – 2030 г.) и Стратегия по заетостта на Република България 2021 – 2030 г. са включени мерки, насочени към възрастните със слаби умения и ниска квалификация и възрастните в неравностойно социално-икономическо положение, както и пътища за повишаване на квалификацията. С Националната стратегия на Република България за равноправие, включване и участие на ромите (2021 – 2030 г.) и плана за действие към нея (приет през 2022 г.) се насърчава участието на лица от уязвими групи, в т.ч. роми, в продължаващо професионално образование и обучение.
България си е поставила за цел до 2030 г. 35,4% от възрастните да участват в обучение всяка година (три пъти повече от базовата стойност от 11,8% през 2016 г.). За тази цел от националния бюджет и от фондовете на ЕС са заделени значителни суми за преквалификация и повишаване квалификацията на населението в тясно сътрудничество с работодателите, синдикалните организации и други организации на гражданското общество.

Висше образование
Процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък. Социално-икономическата среда на студентите оказва влияние върху техните амбиции в академичната сфера. Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 г. има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 г. (33,6% през 2021 г.) и остава под средната стойност за ЕС от 41,2% и целевата стойност на ЕС от 45% до 2030 г. Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна – съответно 47,4 и 13,7%. Процентът на завършилите висше образование в българските градове обаче се доближава до средната стойност за ЕС от 51,4%. Но регионалните различия на завършилите висше образование се запазват и варират между 20,8% в Северозападния регион и 46,5% в Югозападния регион (със столицата София). Това е свързано с факта, че в София са разположени голям брой университети. Приемането на Националната карта на висшето образование – една от етапните цели на Плана за възстановяване и устойчивост, следва да спомогне за по-балансирано разпределяне предлагането на висше образование в държавата. Същевременно продължава да съществува неравнопоставеност между половете, като 39,5% от жените на възраст между 25 и 34 г. са с висше образование, в сравнение с 28% от мъжете.
Въпреки че след 2013 г. се наблюдава положителна тенденция при процента на участие във висшето образование, преходът към пазара на труда все още се осъществява трудно. Българското правителство полага усилия за повишаване съответствието на висшето образование с пазара на труда. Най-голям е броят на завършилите висше образование в областта на бизнеса и админис-
трацията (23,6%), образованието (14,4%), социалните и поведенческите науки (9,9%), инженерните науки и техническите професии (9,2%) и здравеопазването (8,8%). Проследяването на професионалната реализация на висшистите показва, че 53 на сто от тях са работили на позиции, изискващи висше образование (увеличение с почти 10% в сравнение с 2014 г.). До 2025 г. ще бъде изпълнена новата национална научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки (ПИКОМ)“. Тя ще подкрепи политиката за равен достъп до качествено висше образование, развитие на научния потенциал и изграждане на устойчива връзка между образованието, науката и бизнеса.
Качеството на висшето образование остава приоритет за българските органи. Промените в Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав се очаква да подобрят качеството и интернационализацията на българските университети. България повишава изискванията към преподавателските кадри, подобрява системата за акредитация, променя атестацията на преподавателските кадри и въвежда мерки срещу плагиатството. Последното е широко разпространено явление, поради което мерките срещу него са от голямо значение за подобряване качеството на образованието. МОН предлага двустепенна структура за проверка за плагиатство: научните организации и висшите училища ще действат като първа инстанция, а Националната комисия по академична етика – като втора инстанция. В бюджета за 2022 г. се предвижда увеличение на стипендиите за студенти и докторанти, както и на заплатите на академичния състав. Въпреки това инвестициите и заплатите във висшето образование в България са ниски, което ограничава привлекателността на кариерата в академичните среди. С програмата на ЕСФ+ ще се осигури подкрепа за повишаване качеството на висшето образование чрез инвестиране в човешкия капитал. Планът за възстановяване и устойчивост, заедно с програмата на Европейския фонд за регионално развитие, ще спомогне за подобряване на инфраструктурата чрез модернизиране и изграждане на университетски комплекси и студентски общежития.