В БУ „Патиланско царство“ в Мъртъл Бийч, САЩ, най-важна е любовта към децата и българското
Тази есен Българското училище „Патиланско царство“ в Мъртъл Бийч ще чества своя пети рожден ден. То е първото, и засега единственото, в щата Южна Каролина. През 2018 г. шест родолюбиви българки се събират и решават да сложат началото на български център, който отваря врати на 6 септември. Те започват да събират деца, тогава едва шест, в артклуб, в който да се занимават с изкуства и да се запознаят с българския език, култура и традиции.
Стела МАРИНОВА
Идеята за българско училище в Мъртъл Бийч не беше нова, а моя 20-годишна мечта. През 2018 г. шест дами се събрахме да обсъдим основаването на български център. Една от тях извади 20-доларова банкнота и каза: „Ами, хайде да започнем“, и всички дадохме дарение. Това беше първоначалният ни капитал“, споделя училищният ръководител Светлана Липси.
От самото началото децата са на различна възраст – от 4 до 15 години. Най-голямото предизвикателство за екипа на Липси е, че около 90% от тях са родени в смесени бракове и у дома не се говори български език.
„В артклуба обучението не беше структурирано. По това време нямахме деца, които да говорят български. След това се включиха и други, които частично говореха. Това беше първият им контакт с българското и затова и родителите бяха с тях. Приоритет беше децата да имат първоначален достъп до българската култура и традиции“, заявява Липси. Така първата година по време на заниманията си малчуганите изработват неща и рисуват, докато в същото време учителите включват образователни цели, за да учат и български език.
Втората учебна година децата се увеличават на 16. Първото голямо постижение за екипа на Липси е през 2020-а. Тогава през януари кандидатстват по Постановление 90 и от учебната 2021/2022 са включени в Списъка на българските училища в чужбина. Така получават необходимата подкрепа и образователни програми и помагала. Благодарение на допълнителните средства закупуват и национални носии.
„Първата година, 2018-а, беше една мечта, която се осъществява, втората, 2019-а, беше лутане в лабиринта, а 2020-а беше светлина в края на тунела. Имахме цели и ги изпълнявахме, но те не бяха структурирани така, както когато получихме от Министерството програмите и учебните помагала. 2019/2020 имахме едно букварче и разпечатвахме от него за децата, сега всяко дете има свой учебник. Такива малки неща ни радват. Да видим, че децата получават комплект с учебници, да ги видим с националните носии. За нас най-официалното облекло са носиите. Винаги обличаме децата с тях на празници“, заявява Липси.
Тази учебна година в „Патиланско царство“ се обучават 20 деца в две паралелки: една смесена от подготвителна група и
I клас и една II клас. „Имаме напредък. Вече има деца, които могат да четат, да разбират и говорят на български. Малък процент са, но продължаваме стъпка по стъпка. И на малките постижения се радваме много“, споделя Липси.
Стараят се да задържат и привличат ученици, но това зависи и от родителите. „Важно е да имаме подкрепата на родителите. От наша страна е важно да задържаме вниманието на децата“, казва още директорката. Например учениците могат да търсят на телефона си дума и сами да я преведат. Така в учебния процес се включват неща, които отговарят на техните интереси. Като говорят за спортове, отиват в спортна зала, ако урокът е за животните, имат посещение във ферма.
След учебните часове има и допълнителни часове по фолклор и родинознание. Липси споделя, че тъй като географията и историята на България се въвеждат след пети клас, а те нямат такива ученици, избират родинознанието, за да могат децата да се запознаят с историята и географията на България. По време на тези часове се правят виртуални разходки из градовете, в които са родени родителите на децата.
Фолклорът също е интересен за учениците, които не са израсли с българската музика и танци. В началото обаче не за всички това е така. Когато преди две години учителите подготвят програмата за Трети март, започват да учат децата на ръченица. „По-големите категорично отказаха да се учат. Замислих се как да го направим. Питах ги каква музика обичат, за да я пускам, питах ги за ритъма. Пуснах ръченица и ги питах на колко се брои – започнахме да отброяваме с ръце, после с крака, за да ги изправя. Сега, като гледаме как тримата големи ученици играят добруджанска ръченица с носии, се връщаме към времето, когато не искаха дори да станат. Всички постижения много ни радват, защото знаем откъде тръгнахме“, разказва директорката.
Сега всички се включат и танцуват чудесно. През април 2022 г. се срещат с фолклорния ансамбъл „Филип Кутев“ и с Георги Андреев. Децата имат възможност да се запознаят с инструменти, които никога не са виждали. Това събужда интереса им и тази година педагогическият екип смята да закупи музикални инструменти.
Колективът на БУ „Патиланско царство“ не е голям, като не всички са с педагогическо образование. Липси освен училищен ръководител е и учител. С нея преподавателите са четирима. Едно от предизвикателствата е, че всеки има и друга работа.
„Изисква се много любов. За педагогическия колектив е най-важна любовта към децата и българското. Това ни кара всяка събота да оставим всичко и да тръгнем към училище. Това, което правим, е не само за сегашните деца. Полагаме основите и за техните деца“, заявява Липси. Тя споделя, че един най-вълнуващите моменти за нея като преподавател е през 2019-а, когато учи децата на азбуката. „Стана октомври, ноември и започнах да си мис-
ля, че никога няма да я научат. Изведнъж ноември-декември започнаха да сричат. Тогава спрях на средата на изречението и ако не бяха децата, сълзите ми щях да потекат“, припомня си тя.
БУ „Патиланско царство“ е член на Асоциацията на българските училища в Америка от тази учебна година. Екипът се надява това да им помогне да усъвършенстват учебния процес и да привлекат повече деца. Липси споделя, че имат идея да открият филиали и в други градове в щата.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg