Петя Петрова, началник на Регионалното управление на образованието – Бургас: Стремежът ни е да съхраним облика на всяко училище

За следващата учебна година в гимназиите в региона се предлага обучение по седем нови професии

Интервюто взе
Донка ТЪНКОШИЕВА

-Госпожо Петрова, каква е отговорността на един началник на Регионалното управление на образованието? По-малко от година сте на този пост, какви са приоритетите Ви?
– Работата на началника изисква отговорност за провеждане на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование на територията на област Бургас. Заедно с екипа от експерти в изминалите месеци стремежът ни е да планираме, организираме и контролираме процесите, за да съдействаме максимално за функциониране на образователните институции.
Първата и основна задача бе успешното начало на учебната година. Друг важен и постоянен приоритет е обхващането и задържането на децата и учениците в образователната система. За тази цел бяха създадени 32 екипа за обхват, които работиха в изключително сътрудничество, стъпвайки на вече изработената в годините координация.

– Как върви процедурата по план-приема след VII клас?
– Насоките на МОН за държавния план-прием за 2023/2024 г. са спазени, като при изготвянето на предложението за областта работодателите, общините и училищните екипи бяха в непрекъснат контакт. Регионалното управление на образованието подкрепяше междуинституционалния диалог с цел координиране на държавния план-прием със стратегиите, прогнозите и плановете за развитие на общината и областта.
Стремежът ни е да съхраним облика на всяко училище, като се съобразяваме и с очакванията на бизнеса. Имаме предложения и от тях за разкриване на паралелки по определени професии, част от които не са нови за областта. За следващата учебна година се предлага обучение по седем нови професии.

– Какви са новите професии и профили?
– Завършващите през 2023 г. 4327 седмокласници ще могат да продължат обучението си в 162 паралелки – 103 са професионални и 59 профилирани , в рамките на 53-те училища в област Бургас, в които се осъществява обучение в VІІІ клас. В сравнение с предходната година това са 12 паралелки повече.
„Моден дизайн“ е новото предложение на СУ „Епископ Константин Преславски“ – Бургас, а в СУ „Добри Чинтулов“ в града се включват специалностите „Български танц“ и „Модерен танц“.
„Охранителна техника и системи за сигурност“ ще е новият акцент в Профилираната гимназия по механоелектротехника и електроника – Бургас. В Професионалната гимназия по транспорт нова е специалността „Спедиция, транспортна и складова логистика“. Нова за Професионалната гимназия по сградостроителство и инсталации „Пеньо Пенев“ е специалността „Вътрешни облицовки и настилки“. В община Несебър Професионалната гимназия по туризъм „Иван Вазов“ ще приема желаещи да се обучават в „Маркетингови проучвания“. Община Созопол разкрива специалността „Обслужване на заведения в общественото хранене“ в СУ „Св. св. Кирил и Методий“.
В три средни училища в област Бургас ще има нови за тях профили. В СУ „Йордан Йовков“ това е „Обществени науки“, в СУ „Димчо Дебелянов“ – „Природни науки“, а в СУ „Христо Ботев“ в Карнобат предлагат профил „Икономическо развитие“.
Предвижда се прием в 4 паралелки със защитени специалности, а в 20 паралелки учениците ще изучават професии, които са с очакван недостиг на пазара на труда.
Реализирането на приема ще осигури възможност за постигане на зададената целева стойност за процентното съотношение на професионалните паралелки – 63,58%. Но по-важното е, че учениците ще се обучават по професии и специалности, за които е идентифицирана потребност на пазара на труда.
В област Бургас за учебната 2023/2024 г. са предложени профилирани паралелки в широк спектър – математически, природни науки, чужди езици, хуманитарни науки, обществени науки, предприемачески, музика, изобразително изкуство, икономическо развитие, софтуерни и хардуерни науки. По този начин всеки седмокласник, при спазване на конкурсното начало, може да се състезава за прием в паралелка с желаната от него насоченост.
Държавен план-прием в V клас в област Бургас се осъществява в Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ – Бургас, като се спазва изискването броят на местата на учениците да не надхвърля 2% от броя на учениците, завършващи IV клас. За учебната 2023/2024 г. се планира прием в 3 паралелки.

– Как образователните институции в областта работят по проекти с национално и европейско финансиране?
– Училищата в областта в момента работят по 33 проекта по програма „Еразъм+“. Детските градини в региона са също изключително активни в тази дейност. Темите са разнообрази – от екология до гражданска ангажираност. Възможностите за учене през дейности, включващи международно сътрудничество, са с многопластов ефект.
Извън програма „Еразъм+“, образователните институции се включват активно във всички проекти с европейско съфинансиране, които изпълнява Министерството на образованието и науката. Особено значим за успешно дигитализиране на образователните институции е „Образование за утрешния ден“, който предостави и огромен ресурс на педагогическите специалисти, както и възможност те да създават свои ресурси. В момента се провеждат обучения и информационни кампании от РУО – Бургас, за запознаване на учители, ученици и родители с възможностите на единната електронна платформа за образователни услуги и съдържание – „Дигитална раница“.
Изключителна подкрепа за дейностите по приобщаване на децата от уязвими групи получиха детските градини, работещи по проекта „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“.
Множество са и проектите, по които се работи, разработени към други организации. С програмата за „Училища посланици“ на Бюрото на Европейския парламент в България, училищата задълбочават разбирането за начина на работа на Европейския парламент, както и за актуалните за Европа теми. Немската гимназия в града тази година ще заведе ученици в седалището на ООН в Ню Йорк, след като спечели проект по Централноевропейската инициатива на Програмата на ООН.

– Очаква ли се кадрова криза в областта от гледна точка на факта, че предните кандидатури за директорски постове далеч не обхващаха всички свободни позиции?
– В областта има специалисти с висока административна и методическа подготовка. Мотивацията да работиш за каузата образование, я носят голяма част от колегите и вярвам, че няма да има липса на такъв потенциал. Носенето на отговорност е друга много характерна черта за учителите, така че и от тази гледна точка не виждам проблем.

– В цялата страна се говори за застаряване на гилдията на учителите и предстоящи пенсионирания на много от тях.
В област Бургас има две висши училища, които обучават учители. Има ли баланс между млади и възрастни учители?
– Привлекателността на учителската професия се дължи на множество фактори. В последните години Министерството на образованието и науката създаде много добри технологични възможности за работа на учителите, както и възможност да се експериментира.
Национални програми като „Иновации в действие“ отвориха пространства за професионално общуване, а училищните екипи разработиха невероятни идеи, за да получат статут на иновативни. Това се случва с подкрепата на двете висши училища в Бургас – Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ и Бургаския свободен университет. Те не само подготвят учители, работещи с най-съвременни методики, но и предоставят квалификация на работещите учители за подобряване на техните умения.

– Осигуряват ли се методическа помощ и подкрепа за младите педагози?
– Регионалното управление на образованието – Бургас, има традиция в провеждане на периодични срещи с новоназначените учители, на които се оказва методическа подкрепа от експертите в Управлението. Обсъждат се идеи за техни образователни инициативи, за които работят в екип с колеги от училището с по-голям педагогически стаж. Предвиждаме провеждане на форум за обмен на добри практики между тези специалисти, който да даде възможност за споделяне на идеи и за генериране на съвместни инициативи.
Министерството на образованието и науката, от своя страна, предоставя на новоназначените учители възможност да получават подкрепа от учители ментори в институцията, в която са назначени, което е шанс за задълбочено педагогическо общуване.

– Работи ли се за преминаването към едносменен режим на обучение? Кои училища се очаква да се сдобият с нови сгради в областта?
– Преди няколко години училищата от област Бургас изработиха стратегии за преминаване на едносменен режим на работа и поетапно за 2 – 3 години повечето вече успешно преминаха към него. За 22 училища в областта се търси решение за преминаване на едносменен режим, като част от тях очакват вече финансиране на готовите си проекти. В момента много малко училища не са преминали на едносменен режим поради недостиг на сграден фонд, но общините са загрижени и търсят решение да отговорят на увеличения брой ученици и засиления интерес към тях. Строеж започва за ОУ „Хр. Ботев“ в бургаския квартал „Сарафово“, а ОУ „Княз Борис I“, ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ и ОУ „Васил Априлов“ в Бургас са с готови технически проекти.

– Заедно с Бургаския свободен университет се организира обучение на директори и зам.-директори в квалификационен курс по администриране и управление на системата на образованието. Какви са очакванията?

– Община Бургас полага много усилия да подпомага директорите на училищата да доразвият управленския си капацитет. Успешното провеждане на държавните политики на училищно ниво изисква лидерство и административна подготовка. Подкрепата, която получават директори и заместник-директори от курса по администриране и управление на образователна институция, е добра практика.

– Колко деца в областта са включени в Механизма за обхват на ученици, подлежащи на задължително обучение? Къде е най-критично положението?
– В резултат на по-добрата ни връзка с ГРАО и МВР Регионалното управление на образованието – Бургас, осъществява по-ефективно дейността си по откриване на необхванатите от образователната система деца и ученици. Механизмът за обхват, дейностите по който бяха поставени като приоритет от министъра на образованието и науката проф. Сашо Пенов, включват съвместна работа между експерти от три министерства – на образованието и науката, на вътрешните работи и на труда и социалната политика, заедно с представители на местната власт.
Във връзка с началото на учебната година бяха положени усилия за оптимизиране на тези дейности, а грижите на екипите за обхват увеличиха броя на върнатите в образователната система – 156 деца и ученици са записани в образователни институции в областта. Съставени са 13 списъка за общини, включващи 8753 деца и ученици със статус „в чужбина“. За 7219 от тях е установено, че са в чужбина, а за 1534 деца и ученици няма данни да са напуснали страната. Създадена е организация за междуинституционално сътрудничество и обходи на терен по адресна регистрация с оглед изясняване на актуалния статус на тези деца.

– Как протича интеграцията на украинските деца в училищата от областта? Колко посещават български училища и детски градини?
– Затрудненията относно записването на украинските деца бяха в началото на учебната година и бяха причинени предимно от голямата концентрация в морските общини на търсещи закрила, както и от ограниченията на физическата среда на училищата и детските градини. Този проблем е преодолян. Изборът на семействата на голяма част от тези деца е да се обучават онлайн, и поради тази причина много от тях не посещават български училища.
В областта 289 ученици от Украйна посещават училища, а 145 деца – детски градини.
Министерството на образованието и науката разработи учебно помагало за изучаване на български език като чужд. Помагалото е предназначено за ученици от I до IV клас, търсещи или получили закрила в страната ни и мигранти. То ще може да се използва от началните учители за осигуряване на допълнително обучение по български език като чужд на децата и учениците от Украйна.
За подкрепа на приобщаването на децата и учениците мигранти и търсещи или получили международна закрила се осигурява допълнително обучение по български език като чужд. За подготвителните групи това са не повече от 60 педагогически ситуации. До не повече от 90 часа са предвидени за начален етап на основното образование, не повече от 120 са за прогимназиален етап и не повече от 180 часа за първи гимназиален етап. Така децата и учениците по-лесно ще се интегрират в учебните часовете и извънкласните дейности, които, от своя страна, улесняват социализацията.

Свързани статии:

Мадлен Алгафари, психотерапевт и писател: Помним учителите си като личен пример или ако са били Учители по живеене Проф. инж. Иван Кралов, д.н. – ректор на Техническия университет в София, пред в. „Аз-буки“: Покажете ми област в живота без инженерни решения Чл.-кор. проф. Христо Белоев – ректор на Русенския университет „Ангел Кънчев“, пред в. „Аз-буки“: Не правим никакви компромиси с качеството на образованието и науката Проф. д-р Магдалена Миткова – ректор на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“, Бургас: Школа и име в науката се градят не за година или две, а за десетилетие поне