Проф. Хайнц Миклас, Институт по славистика, Виенски университет:

Св. Климент Охридски е най-големият християнски просветител на българите. Той е учител, създател на манастири, плодотворен книжовник с огромно творчество, сподвижник на всички съвременници, които са се занимавали с християнизацията на България и с организацията на нейната църква.

Той е първият епископ, който проповядва на славянски народен език. Св. Климент е една пъстра фигура, която можем да наречем наследник на Методий в рамките на българската държава; а в огромния ареал на сетнешния Кирило-Методиевски свят той е станал известен като славяският Златоуст. Това казва в интервю за в. „Аз-буки“ проф. Хайнц Миклас от университета във Виена. Той е световноизвестен учен – славист и българист. За него колегията е категорична, че е най-известният, в момента, изследовател на глаголицата в света. Проф. Миклас смята, че Св. Климент не е автор на кирилицата. Той подкрепя теорията, че тя е колективно дело и създаването й отнема продължителен период от време. Трудно е да се каже кой е дал тласъка, кой е поставил началото на този процес. Но според мен това е станало или в Плиска, или в Преслав през IX век. „Константин-Кирил създава своето писмо, така както архитектът рисува църковна сграда. „Изгражда“ буквите от отделни елементи, като следва сакрален план. Резултатът е писмо, което фигурира като свещено около 20 години, и то в среда, която е далеч от родната му. То е функционирало, използвано е, но е било неудобно, защото е архитектонско конструктивно писмо от типа на състояще се изцяло от главни букви маюскул. Например буквата, която съответства на звука „В“, се изписва с поне 4 движения на ръката. В България писмото е станало по-ръкописно, за да се пише по-лесно и по-бързо, и същият символ „В“ вече се изписва – в зависмост от стила и типа перо – само с едно до две движения на ръката. Безспорно това е облекчило работата на тогавашния книжовник, който е пишел с ръка и перо.“, разказва Миклас.

Четете повече в бр. 30, 28 юли – 3 август 2016 г.