За научната информация и комуникация

Липсата на достъп до базата данни SCOPUS анализира проф. д.х.н. Борислав Тошев.

Той е дългогодишен ръководител на Катедрата по физикохимия във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Бил е заместник-ректор на Алма матер с ресор научни изследвания и развитие и зам.-министър на образованието и науката с ресор висше образование. „Информацията и комуникацията са сърцето на науката. Провеждането на истински научни изследвания без достъп до световната система на научно публикуване и до вторичните литературни източници е невъзможно“, пише проф. Тошев. Той припомня, че в науката има два основни принципа: (1) никакви ограничения върху човешката мисъл – свободната човешка мисъл не търпи форматиране, не търпи заклинания – „това е прогресивно, това е реакционно“, изследователят не приема моментната обществена конюнктура да спъва по някакъв начин неговата мисъл и научно поведение; (2) познаването на първоизточниците е абсолютно условие за провеждане на научни изследвания – само дълбокото познаване на първоизточниците може да покаже дали има хоризонт за нови изследвания, които би могло да доведат до нови научни резултати. „Знае се причината за спирането на SCOPUS и SCIENCE DIRECT –Министерството на образованието и науката не може да плати абонаментната такса за тези две формации. Парите са много и таксата е няколко пъти по-голяма от тази за Web of Science. Причината за разликата в цената също е ясна – Web of Science e само вторичен литературен източник и не осигурява достъп до научните публикационни масиви, които са под контрола на Thomson Reuters; SCOPUS чрез SCIENCE DIRECT осигурява в значителна степен достъп до изданията на Elsevier, които са под контрола на SCOPUS. Научната общност е готова да упрекне Министерството на образованието и науката за това, че лишава българския научен сектор от достъп до научната литература в света. Има медии, които предлагат на обществото различни манипулации по тема, която е вън от тяхната компетентност. Всъщност състоянието досега – държавата да осигури достъп до научна литература и до вторични научни литературни източници – е трудно обясним прецедент. Никъде по света държавата не поема плащането на тези абонаментни такси. Плащането е задължение на научните организации, които, всяка отделно (или в консорциуми), преценяват, съобразно спецификата на провежданата научна дейност, от кои вторични литературни източници имат нужда и за кои от информационните пакети на основните издатели, например Elsevier, Francis &Thomson, Wiley, SAGE, BRILL, Springer и т.н., трябва да се абонират (такива пакети предлагат и специализираните в разпространение на научната литература агенции например JSTOR, DOAJ, Muse и др.). Тези абонаменти по правило се реализират чрез библиотеките на научните организации“, пише в анализа си професорът.

Четете повече в бр. 34, 25 – 31 август 2016 г.

Свързани статии:

Съд за парфюми на 33 века Озирис потегля към Бену Черноморският делфин е уникален Само на един телескоп разстояние