Транслитериране на български собствени имена

Българските собствени имена се транслитерират по начин, установен в Закона за транслитерацията.

Всяка буква от кирилската азбука се заменя с определена буква или буквено съчетание от латиницата. Особеност има при предаването на буквеното съчетание ия в зависимост от това дали се намира в края, или в средата на думата. В края на думата ия се предава чрез съчетанието ia – Maria (Maria), Sofia (Sofia), т.е. тук я не се предава чрез ya. В средисловие ия се предава чрез латинските съответствия на and и на я – i + ya: Viliyana (Вилияна). Буквата ю се предава чрез yu: Lyutibrod (Лютиброд).

Въпреки че транслитерирането е лесно и се извършва механично, все пак създава затруднения поради факта, че в практиката са се наложили повече начини за предаването на конкретни кирилски букви чрез букви от латиницата. Например буквата ъ често се предава чрез a и чрез u. Според правилата за транслитериране ъ се предава чрез a, като изключение прави само Bulgaria (България). Нерядко може да се срещне ц да се предава чрез c – Cvetelina, а според правилата за транслитерация следва да бъде Tsvetelina, т.е. буквата ц има латинско съответствие ts: Arena Armeets, а не Arena Armeec.

Чрез две букви от латиницата се предават още ж, ч and ш – zh, ch and sh съответно: Zheleznitsa (Железница), Chernomorets (Черноморец), Shumen (Шумен). Буквата щ се предава чрез три букви от латиницата – sht: Koprivshtitsa (Копривщица). При транслитериране буквите й and ь имат едно и също латинско съответствие – y: Yordan (Йордан), Penyo (Пеньо).

Гл. ас. д-р Илияна Кунева
работи в Института за български език – БАН, Секция за съвременен български език.
Научните й интереси са в областта на езиковата култура, синтаксиса и прагматиката.