Красимир Вълчев, министър на образованието и науката:

С приближаване на средноевропейските доходи намалява нетната миграция.

„Правим всичко възможно с политики да обвържем средното и висшето образование, като профилна структура, с потребностите и търсенето на пазара на труда – казва в интервю за „Аз-буки“ министърът на образованието и науката. – Факт е, че имаме професии и специалности, за които има по-голямо търсене на пазара на труда.
В областта на професионалното образование уточнихме списъка на специалностите, при които се очаква огромен недостиг на пазара на труда, както и списък на защитените специалности. Освен че тези специалности ще получават допълнителен прием и финансиране, ще могат да обучават и в маломерни паралелки например.
С това обаче не изчерпваме темата за връзката бизнес – образование. Представители на бизнеса взимат участие в определяне на план-приема както в професионалните гимназии, така и във висшите училища. Включени са в обществените съвети на професионалните гимназии и в настоятелствата на висшите училища. Без бизнеса не може да се случи дуалното обучение, нито ученическите и студентските практики.
Но не бива да чакаме учениците на станат гимназисти, за да се насочат какво бъдеще да изберат. Още в прогимназиалната степен трябва да ги запознаем с предимствата на професионалното образование и с възможностите за реализация, които дава промишлеността. Това може да става както чрез професионалното ориентиране, така и на терен – например чрез посещения на предприятия и запознаване с реалната работна среда.
Трябва да насърчаваме по всички възможни начини взаимодействието между училищата и компаниите.
Преструктуриране на приема и финансиране в съответствие с потребностите на пазара на труда – това трябва да е целта. Факт е, че има сектори и професии, при които сближаването на доходите у нас със средноевропейските е сериозно. Там изтичането на млади хора е по-малко и обратно. Когато доходите достигат 60 – 70% от средноевропейските, имаме намаляване, дори преустановяване на нетната миграция.
Това, което трябва да направим, като образователна система, е да не допуснем нито едно дете да отпадне преждевременно. Да настроим профилната структура на професионалното и на висшето образование в съответствие с пазара на труда. Да подобрим уменията и компетентностите, които младите хора придобиват. Оттам нататък, задържането на младите хора е функция на пазара на труда, върху което невинаги можем да влияем.“

Четете повече в бр. 19, 10 – 16 май 2018 г.

Свързани статии:

Отчаянието не е решение Бъдещето на България е много обещаващо Образователната миграция засилва демографския проблем „Едно, две, три – ела ме настигни“