Нобеловата награда по физика за 2019 г. си поделят учени, които се занимават с еволюция на Вселената и мястото на Земята в Космоса. Джеймс Пибълс от Университета в Принстън, САЩ, е удостоен за своите теоретични достижения във физическата космология. Другата половина от наградата получават учени за откриването на екзопланети – планети извън Слънчевата система.
„Важно е да се подчертае, че това е четвърта поред Нобелова награда за космология, което е сериозно признание за нашата наука“, казва проф. Даниела Кирилова от Института по астрономия на БАН.
Първото високо отличие е от 1978 г. Получават го радиоастрономите Арно Пензиас и Робърт Удроу Уилсън, които през 1965 г. случайно регистрират космичния микровълнов фон (КМФ). Това е реликтово излъчване, датиращо от ранния горещ стадий на нашата Вселена, когато тя е на 380 хиляди години след взрива. Те успяват да го регистрират, без да осъзнават космологичната значимост на откритието си. Техни колеги космолози от научния екип на Робърт Дике, сред които младият теоретик Джеймс Пибълс, им обясняват какво велико откритие са направили. Парадоксът е, че космолозите по това време съзнателно търсят космичния микровълнов фон, но късметът на откриватели се пада на радиоастрономите.
Нобеловата награда за 2019 г. по космология е присъдена за теоретичните
приноси на Джеймс Пибълс. Те включват участието му в теоретични разработки, касаещи космичния микровълнов фон – реликт от горещия ранен стадий на Вселената. В групата на Дике той предсказва КМФ и участва в детектирането му през 1965 г., 19 години след предсказанието на Георги Гамов, уточнява проф. Кирилова. През 1966 той провежда детайлни пресмятания на изобилията на леките елементи деутерии, хелий-3, хелий-4 и литий-7, произведени по време на космологичния нуклеосинтез в първите минути от еволюцията на нашата вселена, и предсказва температурата на КМФ 20 години след пионерските статии на Георги Гамов и сътрудниците му, посветени на космологичния нуклеосинтез. През 70-те години на миналия век публикува резултати, касаещи образуването и еволюцията на структурите във Вселената от епохата на формиране на КМФ до днес, наред с видните космолози А. Сахаров, Р. Сюняев и Я.Б. Зелдович. Той е сред първите космолози, които указват на необходимостта от тъмно вещество и тъмна енергия като основни компоненти на нашата вселена.
Учените се надяват бъдещите космични мисии и наземни наблюдения и ескперименти да изяснят физичната природа на тъмното вещество и тъмната енергия.
Четете повече в бр. 10,
5 – 11 март 2020 г.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg