Е-обучението не е огледално на присъственото

Новите подходи в онлайн обучението залагат не само на съдържанието, а се фокусират върху диалога
и съвместните дейности

Екатерина ВИТКОВА

COVID-19 изправи пред предизвикателство всички професии, но една от най-пряко засегнатите е на педагозите. Учители от цял свят общуват с учениците си дистанционно и търсят начини да поддържат интереса им към ученето.
Българските учители се справиха доста бързо със задачата. Те намират различни варианти да преподават материала, но оплакванията и от двете страни (учители и ученици/родители) за преумора и претоварване не са малко.
От една страна, това е нормално, защото вече е доказано, че работата от дома в много случаи е по-интензивна в сравнение с тази на работното място (когато я вършиш съвестно, разбира се). От друга страна, поради липса на достатъчно опит, информация и практика е-обучението в много случаи се възприема като огледално на присъственото обучение, тип „лице в лице“, а това на практика е само една от неговите форми. Става дума за уеб базираното обучение, при което интернет служи само като комуникатор между учителя и ученика. Ученикът учи от учителя чрез интернет като средство за директен контакт. За такъв вид обучение може да се използва някоя от многобройните онлайн платформи.
Според изследователите има три основни техники на е-обучение: обучение, базирано на ресурси; проектно базирано обучение; проблемно базирано обучение. Всички те дават възможност както за групова, така и за индивидуална работа, а един от важните резултати е учениците да развият умения за самостоятелно учене и последващо обучение през целия живот.
Обучение, базирано на ресурси. При този вид дистанционно преподаване учениците активно участват в процеса на собственото си обучение. В случая глобалната мрежа се използва като място, където е складирана необходимата информация. Тя може да бъде под формата на електронна книга, каквито са т.нар. PDF, както наричат електронните книги на учебниците от I до VII клас, свободно достъпни на страниците на издателствата. Може да бъде и под формата на допълнителни ресурси, като видеа, демонстрации, тестове, презентации, галерии със снимки, каквито са пълните варианти на електронните учебници на големите издателства, които се ползват чрез специални кодове за достъп. Тази учебна информация е на разположение на учениците, които могат да се запознаят с нея, а учителят е по-скоро фасилитатор, наблюдаващ и оценяващ процеса. Обучението, базирано на ресурси, развива уменията за практическо прилагане на знанията, синтезиране на информацията, окуражава учащите да се ангажират с въпроси, и развива критичното им мислене.

Проектно базираното
е-обучение се осъществява в малки групи, на каквито може да се раздели всеки по-голям клас. За него е характерен комплексният познавателен процес, тъй като работата по проект изисква разнообразни по вид умения. Той също развива способността за критично мислене, за проучване и намиране на информация, както и за нейното структуриране. В резултат на този подход обучаемият става по-вещ в различни области на живота, а не само по конкретния предмет или тема. Така например изявата на учениците като координатори на проекти провокира лидерството сред тях и ги мотивира за работа.
Проблемно базираното обучение също е подходящо за работа в малки групи и е вид самостоятелно учене. При него целта е сблъскване с определен проблем и решаването му чрез своеобразен брейнсторминг. То не е свързано с четенето на точно определен учебен материал, текстове или инструкции, а с решаването на конкретна проблемно ориентирана задача.

И трите изброени техники наблягат на едно, а то е засилване ролята на самостоятелно учене чрез е-обучението,а не буквално копиране на присъственото обучение.
Персоналната комуникация чрез имейли и чат стаи (в някои случаи затворени фейсбук групи) също е част от дистанционното обучение. Тя дава възможност и за индивидуален подход, за какъвто невинаги има възможност при присъственото обучение. Въпросът е в правилното разпределение на времето за една или друга форма на дистанционно обучение и намирането на точния баланс между различните техники, които могат да се използват.
Провеждането на седмични онлайн семинари също е вид иновативен подход за е-обучение. Той изисква активно участие от учениците, а най-добрият лектор, който може да бъде и ученик, е добре да бъде мотивиран с награда.
Телеконферентните връзки са добра възможност за привличане на външни участници, които да разнообразят учебния процес. Могат да бъдат реализирани и интерактивни външни позвънявания, които да осигурят интересно включване.
Викторините също са добър подход за активно учене по време на дистанционно обучение при директна комуникация с класа. Те могат да включват различни видове въпроси по подобие на тестовете – с отворен или затворен отговор и т.н. В случая викторината замества тес-
та и е по-надежден начин за проверка на знанията и за активно учене, защото самостоятелното решаване на тест, за съжаление, не гарантира защита от преписване при онлайн обучението. Едно от решенията е, в случай че се дават тестове, те да са обвързани със сравнително кратко време за изпълнение, за да могат да се оценят реалните знания. Вече съществува и софтуер – secure exam sofrware, който може да провери дали по време на решаване на тест от дадена платформа излизате извън нея, за да проверите правилния отговор.

Проблемът с домашните
Преписването и трудностите, които се срещат при необходимост от реална оценка на знанията на ученика, са едно от предизвикателствата на дистанционното обучение. Когато си сам, възможностите тип „Обади се на приятел“ от предаването „Стани богат“ са огромни.
Ако домашното е под формата на създаване на текст, съществуват платформи, в които този текст може да се провери за плагиатство, ако учителят има съмнение. Това, разбира се, му създава допълнителна работа, но все пак е вид гаранция. Предварителното предупреждение на учениците, че текстовете за домашна работа могат да бъдат проверявани за плагиатство, също е вид превенция на преписването.
Най-често прилаганото решение при поставянето на домашни задачи с цел избягване на преписването е… по-дълги и по-сложни домашни работи. В този случай родителите няма защо да се сърдят на учителите, които го правят, защото това е правилният подход при дистанционното обучение. Домашните трябва да са по-обширни, по-дълги и по-обстоятелствени, за да предизвикат по-задълбочено проучване и да доведат до самостоятелна работа. В допълнение може да се изиска от ученика да представи домашната си работа, за да се гарантира, че тя не е била създадена за сметка на свободното време на родителя.
Нови тенденции в е-обучението
Най-новият подход в дистанционното обучение вече не приоритизира работата със съдържанието. То, разбира се, присъства, но не е от първостепенно значение. На първо място се поставя фокусът върху диалога и съвместните дейности. Четири са основните педагогически перспективи в този процес. Първата е когнитивна и се фокусира върху познавателния процес, както и върху това как работи мозъкът при усвояването на нови знания и умения. Втората е свързана с емоционалния аспект на ученето, който включва процеси като мотивация, ангажираност, забавление. Акцент на поведенческата перспектива са придобитите умения и отражението върху поведението в резултат на обучителния процес, като се набляга на ролевите игри и практическото приложение на знанията. И накрая е социалната, която се фокусира върху факторите, които могат да стимулират ученето, включително взаимодействието с други хора, съвместните постижения, партньорската подкрепа.
Е-обучението дава много възможности за педагогически практики и не бива да е ограничено в подхода. Напротив, предизвикателството на COVID-19 може да провокира учителите и учениците да отделят повече време за неща, които при нормални обстоятелства се пропускат поради инерция или липса на време. А когато ползата от една практика е изпробвана и доказано върши работа, вероятността тя да се ползва и в бъдеще, е много по-голяма.