Цифровото образование в европейските училища

В България, Дания, Малта и Румъния гимназистите полагат национален тест за оценка на дигиталните умения

По-долу ви предлагаме основни констатации от доклада на Европейската информационна мрежа по въпросите на образователните системи и политики „Евридика“. В него се прави цялостен преглед по темата „Цифровото образование в европейските училища“ на начално, общо прогимназиално и гимназиално ниво за учебната 2018/2019 година във всички 28 държави членки на ЕС, както и в Албания, Босна и Херцеговина, Швейцария, Исландия, Лихтенщайн, Черна гора, Северна Македония, Норвегия, Сърбия и Турция. Общо са обхванати 43 образователни системи. Докладът е с 4 основни акцента – учебните програми и резултатите от обучението, свързани с цифровата компетентност; развитието на специфични за учителя цифрови компетентности; оценка на цифровите компетенции на учениците и използване на цифрови технологии за оценка; стратегии и политики на най-високо ниво за цифрово образование на ниво училище. Анализираната информация разглежда аспекти, свързани с двете измерения на цифровото образование – преподаването и изучаването на цифрови компетенции, и педагогическото използване на цифровите технологии.

Цифровите технологии направиха революция в нашето общество и децата днес растат и живеят в свят, в който тези технологии са повсеместни. Четвъртата индустриална революция засяга всички аспекти на живота – от здравето до търговията, от социалните взаимодействия до начина на работа на хората. Образователните системи са не по-малко засегнати не само защото технологиите могат да окажат влияние върху начина, по който се осъществява образованието, но и защото образованието трябва да играе роля при подготовката на младите хора в света, управляван от технологиите. Учениците все още се нуждаят от подкрепа за придобиване на правилните умения, въпреки че проучванията показват, че използването на технологии е до голяма степен ограничено до дейности извън свободното време, докато ангажирането с технологии за образователни цели в училищата изостава (ОИСР, 2015 г.).

Предизвикателствата и потенциалните ползи от цифровото образование в училище са многобройни. От гледна точка на пазара на труда трябва да се попълни празнина в уменията – все по-голям брой работни места изискват високи нива на владеене на технологии, а много нови работни места се базират на специализирани цифрови умения. От социална гледна точка, предизвикателството е за приобщаването: цифровото разделение между хората без цифрови умения или само с основни такива и хората с умения на високо ниво може да задълбочи съществуващите разделения в обществото и допълнително да изключи някои части от населението. От образователна гледна точка, предизвикателството е не само да се гарантира, че младите хора ще придобият необходимите цифрови умения, но и да се извлекат ползите, които технологиите могат да донесат в процеса на преподаване и обучение.
Европейските и националните политики отдавна приемат като приоритет необходимостта всички граждани да разберат, че цифровата компетентност е ключова и тя трябва да продължи да се развива през целия живот. Цифровата компетентност означава увереното, критично и отговорно използване на цифровите технологии и ангажиране с тях за учене, работа и участие в обществото.

През 2018 г. ЕК излезе с План за действие в областта на цифровото образование, който се фокусира върху необходимостта от подкрепа и разширяване на целенасоченото използване на цифрови и иновативни образователни практики. Първите му два приоритета са: по-добро използване на цифровите технологии за преподаване и учене; развиване на съответните цифрови компетенции и умения за цифровата трансформация. В края на септември 2020 г. българският еврокомисар Мария Габриел ще представи неговата актуализация.
Европейската рамка за цифрова компетентност за гражданите, известна още като DigComp, се отнася до компетентностите, от които се нуждаят всички граждани в бързо развиваща се цифрова общност. Съществуват 21 цифрови компетентности, подредени в пет облас-
ти: информационна грамотност; комуникация и сътрудничество; създаване на цифрово съдържание; безопасност и решаване на проблеми.
Основният фактор за педагогическото използване на цифровите технологии е компетентността на учителите. В допълнение към циф-
ровите компетенции, необходими за ежедневния живот, учителите се нуждаят от специфични цифрови компетенции, които да им позволят да използват ефективно технологията в класната стая и за реализиране на по-широките си отговорности в училище, както показват и последните данни на TALIS (Международно проучване за преподаване и учене) за постоянното професионално развитие (ОИСР, 2019 г.). Важно е обаче не само нивото на цифрова компетентност на учителите, но и дали те смятат, че цифровата технология повишава ценността на техните преподавателски практики и обучението на учениците. Цифровите компетентности на учителите и свързаните с тях практики за преподаване и обучение са разгледани в Европейската рамка за цифрово компетентни образователни организации (DigCompOrg).
Трите европейски рамки (DigComp, DigCompEdu, DigCompOrg / SELFIE) осигуряват обща основа за дискусии и разработки на национално, регионално и местно равнище. Нещо повече, те предлагат последователен набор от инструменти за самооценка на европейско ниво, насочени към гражданите и учащите се (DigComp), преподавателите (DigCompEdu), както и училищата (DigCompOrg /
SELFIE).
Основни констатации за цифровата компетентност в училищните програми
Съществува последователен подход за определяне на цифровата компетентност като ключова в цяла Европа. Нейното развитие в повечето от страните е включено и на трите образователни нива. В основното образование в осем образователни системи (френската и немскоезичната общност на Белгия, в Хърватия, Латвия, Люксембург, Албания, Босна и Херцеговина и Турция) цифровата компетентност не е изрично спомената в националните учебни програми през референтната година (2018/2019 г.), докато в средното образование това е така само в две системи – френската и немскоезичната общност на Белгия.
В началното образование повече от половината от европейските образователни системи включват цифровата компетентност като междупредметна тема. Тя се третира като задължителен отделен предмет в 11 държави и е интегрирана в други задължителни предмети в десет държави. Една четвърт от образователните системи съчетават два подхода, докато в Чехия и Лихтенщайн и трите подхода съществуват едновременно.
В прогимназиалното образование броят на страните, преподаващи цифрови компетенции като задължителен отделен предмет, нараства до над половината от образователните системи. В гимназиалното образование броят на страните, преподаващи цифрови компетенции като междупредметна тема, леко намалява в сравнение с прогимназиалното. Освен това по-малък брой държави предлагат задължителни отделни предмети за всички ученици в тази област.
Исландия, Гърция и Северна Македония имат най-много препоръчителни часове за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) като задължителен отделен предмет в началното образование (около 150 часа). Литва и Кипър отделят най-много часове по време на прогимназиалното образование, въпреки че нямат препоръчано време за обучение в началното образование. В рамките на задължителното образование Румъния има най-голям брой часове, свързани с цифровата компетентност като задължителен отделен предмет в гимназиалното образование.
Половината от европейските образователни системи в момента преработват учебните си програми по отношение на цифровата компетентност. Целта е да се въведе цифрова компетентност в учебна програма, където тя не е присъствала преди това, или да се повиши значимостта на темата. Някои реформи се отнасят и до промяна на подхода в учебната програма, актуализиране на съдържанието или засилване на определени области, като кодиране, изчислително мислене или безопасност.
Области на компетентност и свързани с тях резултати от обучението
По-голямата част от европейските образователни системи изрично включват резултатите от обучението, свързани с всичките пет области на цифровите компетенции в рамките на DigComp. В низходящ ред на разпространение това са: информационна грамотност, създаване на цифрово съдържание, комуникация и сътрудничество, безопасност и решаване на проблеми.
Повечето резултати от обучението, свързани с цифрови умения, се отнасят до прогимназиалното образование. Що се отнася до началното образование, броят на страните със свързани резултати от обучението, е най-малък, но все пак около 30 образователни системи обхващат първите четири области и 24 образователни системи обхващат и решаването на проблеми.
За целите на този фокусиран анализ са избрани 8 от 21 цифрови компетенции в DigComp, като е взета поне по една от всяка от петте области.
– Оценяване на данни, информация и цифрово съдържание (област на информационна грамотност): тази компетентност е изрично посочена като резултат от обучението в учебните програми на почти
3/4 от изучаваните държави, предимно на прогимназиално ниво.
– Сътрудничество чрез цифрови технологии (област на комуникация и сътрудничество): тези резултати от обучението се споменават по-рядко в европейските учебни програми, но са обхванати от
27 образователни системи на прогимназиално ниво и от повече от
20 системи на начално и гимназиално ниво.
– Управление на цифровата идентичност (област на комуникация и сътрудничество): само една трета от европейските учебни програми имат свързани с тази компетентност резултати от обучението в прогимназиалното образование и само десетина – в началното и гимназиалното образование.
– Разработване на цифрово съдържание (област за създаване на цифрово съдържание): почти всички европейски образователни системи имат резултати от обучението за тази компетентност на прогимназиално ниво и около 30 държави – на начално и гимназиално ниво.
– Програмиране/кодиране (област за създаване на цифрово съдържание): по-малко от половината от европейските образователни системи изрично включват тази компетентност по отношение на резултатите от обучението в началното образование, докато около 30 държави правят това в прогимназиалното и гимназиалното образование.
– Защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот (зона на безопасност): нарастващата значимост на тази компетентност се отразява в европейските учебни програми, като близо 30 образователни системи имат изрично свързани резултати от обучението в средното образование и близо 20 – в основното образование.
– Защита на здравето и благополучието (зона на безопасност): за тази компетентност има конкретни резултати от обучението в повече от половината от европейските образователни системи в прогимназиалното образование, в повече от 20 образователни системи в началното образование и в малко по-малко – в общото гимназиално образование. Някои общи теми са: предотвратяване на рискове, свързани с продължителността / прекомерната употреба на цифровите технологии, включително пристрастяването, физическото здраве и ергономията.
– Идентифициране на пропуски в цифровите умения (област за решаване на проблеми): това е компетентността, която най-рядко се споменава в националните учебни програми от осемте избрани компетентности (по-малко от 10 държави). В четири образователни системи тя присъства и на трите образователни нива (Естония, Гърция, Обединеното кралство – Уелс и Северна Ирландия), в две – на начално и прогимназиално ниво (Германия и Малта), в една – само на начално ниво (Литва), и в още една – само на гимназиално ниво (България).
Развиване на специфични за учителя цифрови компетентности преди навлизане в професията
В около две трети от европейските образователни системи специфичните за учителя цифрови компетенции се посочват в рамките на компетенциите сред основните компетенции, които учителите трябва да притежават. Определението за това какво представлява цифровата компетентност за учителя, варира. В някои рамки на компетентност се дава много широко определение, в други има подробно описание на области и учения. Всички те обаче подчертават, че учителите трябва да знаят как да интегрират цифровите технологии в своето преподаване и да могат да ги използват ефективно.
Мерки за подкрепа за непрекъснатото развитие на специфични за учителя цифрови компетентности: в почти всички образователни системи органите на най-високо ниво участват в осигуряването на постоянно професионално развитие (ППР) в областта на цифровото образование. В България, Хърватия, Италия, Унгария, Полша, Обединеното кралство (Англия) и Черна гора ППР е част от национални инициативи, фокусирани върху различни аспекти на цифровизацията в обществото.
В почти две трети от образователните системи висшите образователни органи са спомогнали за изграждането на мрежи за учители. Цифровите общности на учителите обикновено работят онлайн, често чрез платформи за цифрови ресурси или портали, които предоставят достъп до различни видове подкрепа, като например цифрови учебни ресурси, включително отворени образователни ресурси и неформални онлайн възможности за професионално развитие.
Оценка на цифровите компетенции на учениците в националните тестове
В половината от образователните системи цифровите компетенции никога не се оценяват в училище чрез национални тестове. Само две държави (Австрия и Норвегия) имат тестове за цифрови умения на всички нива на училищното образование. Латвия тества цифровите компетенции само на прогимназиално ниво, докато единадесет други образователни системи имат национални тестове за цифрови компетенции както на прогимназиално, така и на гимназиално ниво. В девет образователни системи цифровите компетенции се тестват само на ниво общо средно образование.
Националните тестове се провеждат по две основни причини: за оценка и удостоверяване на компетенциите на отделните ученици или за събиране на данни, които могат да се използват за подпомагане на ученици и учители, и за оценка на училищата и/или образователната система, като цяло.
Въпреки че много повече страни имат национални тестове за гимназиално ниво в сравнение с другите образователни нива, групата тествани ученици е ограничена. В 12 образователни системи тестовете за цифрова компетентност, провеждани за целите на оценяването/сертифицирането, включват само ученици от определени образователни пътеки (например STEM – науки, технологии, инженерство и математика) или такива, които решават да положат конкретния тест (например по причини, свързани с изискванията за прием за висше образование). Само в България, Дания, Малта и Румъния от всички ученици в гимназиалното образование се изисква да положат национален тест за оценка на своите цифрови умения. В четирите държави, в които цифровите компетентности се оценяват с цел осигуряване на качество, групата ученици също е ограничена, тъй като тези тестове се извършват на базата на извадка.
Националните тестове, проведени за целите на оценяването/сертифицирането, могат да бъдат или специфичен тест за цифрови компетенции, или свързана предметна област (например ИКТ), или тест в друга област на компетентност (например математика), който да включва и оценка на цифровите компетенции. Последният подход съществува само в няколко държави.
Спецификации на национални тестове, които учителите могат да използват за оценка на учениците в класната стая, са налице в 15 образователни системи. На начално ниво те се срещат само в Австрия и Норвегия, а на прогимназиално ниво – във Франция, Гърция, Австрия и Норвегия. За разлика от това в общото гимназиално образование те са налице във всички 15 образователни системи. Спецификациите на националните тестове се различават по отношение на видовете информация, която предоставят по отношение на тестваните компетенции, задачите, които учениците решават, и използваните методи за маркиране.
В голяма част от образователните системи в цяла Европа учениците получават сертификат в края на средното образование. Въпреки това само 23 образователни системи включват информация за цифровите компетенции в такива сертификати, а само три (България, Малта и Румъния) прилагат това за всички ученици. В останалите 20 образователни системи само учениците, които са изучавали конкретни учебни предмети или учебни пътеки или тези, които са положили финалния изпит, свързан с цифровата компетентност, имат вписани цифрови компетенции в своите сертификати.
Има няколко примера за държави в Европа, които се насочват към интегриране на цифровите технологии в националното тестване. Например във Финландия „зрелостният изпит“ – националният тест, провеждан в края на гимназиалното образование, постепенно се цифровизира от есента на 2016 г.,
а от пролетта 2019 г. тестът е изцяло дигитален в цялата страна и за всички предмети. Понастоящем три четвърти от образователните системи използват цифровите технологии в националните тестове на поне едно училищно ниво.
Оценката на цифровите компетенции в поддържаните от технологиите национални тестове в общото гимназиално образование най-често съчетава екранно тестване с практически тестове. Такъв е случаят в девет образователни системи (България, Дания, Литва, Австрия, Полша, Румъния и Обединеното кралство – Англия, Уелс и Северна Ирландия). Във Франция, Кипър и Унгария тестването се основава само на практически демонстрации на придобитите компетенции, докато в Норвегия се използва само екранно тестване.
Цифрови образователни стратегии, мониторинг и изпълнение Непрекъснатата и нарастваща дигитализация в обществото, както и промените в самата технология водят до това, че стратегиите и политиките бързо остаряват. Европейските държави трябва непрекъснато да преразглеждат и разработват нови стратегически политики и мерки за посрещане на новите изисквания за висококачествено цифрово образование. Поради това почти всички образователни системи в момента имат стратегии за цифрово образование.
Въпреки че повечето държави в Европа имат стратегии за цифрово образование на ниво училище, процедурите за мониторинг и оценка на тези стратегии и свързаните с тях политики не са широко разпространени и там, където са налице, рядко се прилагат редовно. Почти две трети от образователните органи на най-високо ниво поддържат една или повече външни агенции или органи, които имат отговорности в областта на цифровото образование на ниво училище. Тези агенции предлагат подкрепа на училища, директори на училища, учители, ученици и политици. Те предлагат редица различни услуги, като непрекъснато професионално развитие, създаване и разпространение на цифрови ресурси, повишаване на осведомеността, предоставяне на методи и инструменти за оценка, работа с цифрови платформи и разработване и поддържане на работеща цифрова инфраструктура.
Понастоящем голяма част от европейските държави имат конкретни планове да инвестират в цифровата инфраструктура на училищата. В много страни инвестициите в инфраструктура са ясно посочени сред целите на стратегията за цифрово образование. В някои страни инвестициите в цифрова инфраструктура си остават важни потребности, идентифицирани във връзка с цифровото образование, и следователно основен фокус на стратегията (например в България, Италия и Унгария).
Цифровите ресурси за обучение са в политическия дневен ред в много европейски образователни системи. Политики за подобряване на разработването и наличието на цифрови учебни ресурси (включително отворени образователни ресурси) са налице в 32 образователни системи.

Свързани статии:

Нови дебати за академичното израстване Бедността води до 6 пъти по-ниски учебни постижения Малките герои, които се учат да спасяват животи Как деца решават конфликти