Четири медала от олимпиадата по биология

Нашите участници се справиха отлично въпреки по-ограничената подготовка, казва доц. Албена Йорданова

Всички участници от националния ни отбор спечелиха отличия от Международната олимпиада по биология.
На снимката от ляво надясно са медалистите Кирил Тошев, Никола Димитров, Димитър Кутровски и Виктор Гилин

Български ученици спечелиха четири бронзови медала от 31-вата Международна олимпиада по биология (IBO 2020). Тази година тя се проведе дистанционно на
11 и 12 август, а резултатите бяха оповестени на 24 август. Състезанието трябваше да се проведе през юли в японския град Нагасаки, но заради пандемията от COVID-19 се наложи промяна в организацията.
Българският отбор е съставен от класиралите се на първите места ученици на Националната олимпиада по биология и здравно образование през 2020 г. Медалистите са Кирил Тошев (XII клас), Димитър Кутровски (XII клас) и Виктор Гилин (XI клас) от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов“ в София, както и Никола Димитров (XII клас) от Природо-математическата гимнaзия „Акад. Никола Обрешков“ в Бургас.
Ръководители на отбора са доц. Албена Йорданова от Медицинския факултет и доц. Снежана Томова-Гогова от Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и д-р Радослав Александров от Института по молекулярна биология в БАН.
„Тази година нещата бяха много по-различни и сме горди, че нашият национален отбор се справи отлично, като се има предвид, че подготовката беше доста ограничена заради пандемията – коментира за „Аз-буки“ доц. Албена Йорданова. – Наблегнахме върху подготовката им по биоинформатика, защото трябваше да се работи със специфичен софтуер. Организаторите дадоха демоверсия на този софтуер, за да може участниците да се запознаят предварително с него. Решаваха задачи от предишни олимпиади, когато също е имало задачи по биоинформатика, и се справиха много добре. Още повече че Никола Димитров е от Бургас, така че него го подготвяхме изцяло онлайн.“
Онлайн олимпиадата протича по установен ред, има клетви за честно провеждане, подписани от участниците. Организаторите имат възможността да проследяват как протича състезанието в реално време, като то се записва.
„Участието на нашите ученици се осъществи от класните стаи на столичното 51. СУ по предложение на МОН“, каза доц. Йорданова. Изискването на организаторите е училището да е с видеосистема, с добре оборудвана зала по информатика и бърз интернет.
„Не може да се сравнява реално провеждащата се олимпиада с нейната онлайн версия, защото липсва възможността за демонстриране на реални практически умения от участниците“, категорична е доц. Йорданова. Обикновено се дават 3 – 4 практически задачи, които включват дисекции, подготвяне на микроскопски препарати, наблюдение под микроскоп, определяне на различни структури, тъкани и органи, което тази година е много ограничено.
Задачата по физиология на животните включва набор от прерези на риба, като на участниците са показани 396 снимки на пререз на рибата от главата до опашката и по тях те трябва да начертаят схематично структурата на главния и гръбначния мозък на животното. Друга задача е свързана с определяне локацията на различни клетки на една асцидия. Общо около 350 сложни задачи трябва да решат участниците, като през първия ден са били практическите, а на другия ден – теоретичните.
„Някои от задачите бяха толкова трудни, че затрудниха дори и нас, ръководителите“, твърди доц. Йорданова. Според нея нивото е било много високо и е изисквало не само сериозни познания, а и логическа мисъл. Сигурно затова за разлика от предишни години този път е имало по-малко участници. През последните години се явяват по около 75 – 76 държави, а през тази те са 51.