По-малко напуснали училище

По-малко ученици – 13 хиляди, са напуснали общообразователните училища през учебната 2020/2021 г. в сравнение с предходната, когато те са 15,8 хиляди. Това показват резултатите от годишния обзор на образованието, изготвен от Националния статистически институт. Отново най-големи са относителните дялове на учениците, които са заминали в чужбина и на напусналите по семейни причини – по 5,4 хил. (по 41,9%), следвани от напусналите поради нежелание да учат – 1,4 хил., или 11,1% от всички напуснали.
Статистиката отчита и намаление на самостоятелните детски градини и на децата в тях. Към
1.12.2020 г. у нас функционират 1823 самостоятелни детски градини, докато година преди това те са 1840. В предучилищно образование в детските градини и подготвителните групи в училищата са записани 215,7 хил. деца. В сравнение с предходната година броят на децата продължава да намалява – тази година с 1%. От всички деца 51,8% са момчета. Обхватът на децата в това образователно ниво е 78,1% и намалява спрямо миналата учебна година с 0,6 пункта. Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 20,1 хил. и в сравнение с предходната учебна година остава почти непроменен (увеличение с 44 души). Детските учители са 18,8 хил., или 93,5% от педагогическия персонал.
През 2020/2021 година в страната функционират 110 лицензирани частни детски градини, или с 4 повече от предходната година. Те са посещавани от 4874 деца.
Данните показват и намаление с 15 на общообразователните училища, като те са 1948. От тях 129 са начални, 1151 основни,
71 обединени, 114 гимназии и 483 средни училища. Учениците, записани в общообразователни програми, са 565 хил., от които 79,6 хил. са в училища в селата. Година по-рано записаните ученици са 572,5 хил.
През 2020 г. основно образование в общообразователните училища са завършили 59,9 хил. (58,8 хил. през 2019/2020), а средно образование – 25,5 хил. ученици (25,8 хил. година по-рано). Относителният дял на децата в общообразователните училища, изучаващи чужди езици в началните класове (I – IV), е 83,6%, като от тях най-голям е делът на изучаващите английски език – 92,4%.
Продължава да нараства и броят на учителите (вкл. директорите и заместник-директорите с преподавателска заетост) в общообразователните училища – през учебната 2020/2021 г. те са 55,6 хиляди при 53,1 хил. година по-рано. С бавни темпове продължава да нараства броят на младите педагози – в групата под 29 години те са 3663 учители при 2697 година по-рано, от 30 до 34 – 3891 (3375 година по-рано) и 35 – 39 години – 4312 (4141 през 2019/2020 г.). В групата 40 – 44 години учителите са 6871, 45 – 49 години – 9006, 50 – 54 години – 10 331, 55 – 59 години – 10 066, и над 60 – 7414 г.
В учителската професия продължават да преобладават жените – 85,2% от общия брой на учителите при 85,6 на сто година по-рано.
Към 1 октомври 2020 г. у нас функционират вече 97 частни общообразователни училища (86 през 2019/2020 г.) – от които 6 начални, 38 основни, 1 обединено, 23 гимназии и 29 средни училища.
В тях са записани общо12 053 ученици, като броят им нараства от 10 907 през предходната година.
Професионалното образование и обучение през учебната 2020/2021 г. се осъществява в 21 училища по изкуствата, 25 спортни училища, 353 професионални гимназии, или пет по-малко, и 19 професионални колежа с прием след средно образование (23 година по-рано). Общият брой на учащите в тях се увеличава до 138,7 хиляди при 135,1 хил. през 2019/2020 г. В професионалното образование преобладават момчетата, които са 60,3% от общия брой на учениците.
През 2020 г. средно образование в училищата по изкуствата, спортните училища и професионалните гимназии с диплома са завършили 19,6 хил. души. Степен на професионална квалификация е придобита, както следва: I степен професионална квалификация в професионалните паралелки – 390 ученици, II и III
степен – 2,3 и 11,9 хил. ученици, и IV степен в професионалните колежи – 581 ученици. При завършилите програми за придобиване на III степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в област „Технически науки и технически професии“ – 27%, следвани от „Стопански науки и администрация“ – 21,5%. При завършилите програми за придобиване на IV степен професионална квалификация водеща е областта „Сигурност и безопасност“ – 76,2%, следвана от „Стопански науки и администрация“ – 11,1%. Намаляват учителите (вкл. директорите и заместник-директорите с преподавателска заетост) в професионалното образование от 12,3 на общо 11,9 хиляди.
През учебната 2020/2021 година 855 ученици се обучават в 23 частни професионални гимназии и частни професионални колежи с прием след средно образование. Година по-рано те са 1040 в 31 частни професионални гимназии и колежи. В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение, професионални гимназии и професионални колежи през 2020 г. са били записани 10,2 хил. лица на възраст 16 и повече години (13,4 хил. преди година).
През учебната 2020/2021 година студентите у нас, записани в четирите образователно- квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 226,4 хил., като в сравнение с предходната учебна година броят им остава почти непроменен (226,6 хил. преди година).
За придобиване на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 7991 студенти. Спрямо предходната година броят им намалява с 242 души. От общия брой 1564 са записани в частни колежи. През 2020 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1712 студенти, от които жените са 60,3%. Най-голям е броят на дипломираните в областите „Здравеопазване“ (655 души), „Технически науки и технически професии“ (307), „Персонални услуги“ (249), „Бизнес и администрация“ (201) и „Образование“ (107).
За придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 211,8 хил. души при 211,9 хил. през 2019/2020 г. В частни учебни институции са записани 26,1 хил.
Студентите български граждани са 195,1 хил. (195,7 хил. година по-рано).
Чуждестранните студенти са 16,7 хил., което е с 2,4% повече спрямо миналата учебна година и ръст от 29,1% спрямо учебната 2016/2017 г.
Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция (24,5%), Обединеното кралство (16,1%), Германия (9,2%), Украйна (7%) и Република Северна Македония (6,1%). Студентите чужденци у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 62,1% от тях се обучават в тази област, а 48% от всички изучават „Медицина“.
През 2020 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 43,5 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23,2 хил., а ОКС „магистър“ – 20,4 хиляди. Дипломираните са най-много в областите „Бизнес и администрация“ (25,4%), „Образование“ (13%) и „Науки за обществото и човешкото поведение“ (11,2%).
През учебната 2020/2021 година преподавателите в университетите и специализираните висши училища са 20 хил. души, от които жените са 50,9%. На основна работа са 62% от всички преподаватели.

Повече докторантури

Общо 6570 докторанти (6440 година по-рано) се обучават у нас към 31 декември 2020 г. От тях 52% са жени. В редовна форма на обучение са зачислени 3607 души. Намаляват обаче новоприетите докторанти, като те са 1758 при 1919 година по-рано. Най-голям дял от докторантите се обучават в област София (столица) – 55,7%, следвана от областите Варна (11,1%) и Пловдив (9,2%).
Чуждестранните докторанти са 608. Отново най-висок е делът на тези от Гърция – 17,3%, следвани от докторантите от Република Северна Македония и Косово (с по 9,4%), Израел (8,7%) и Албания (8,1%). В частни институции се обучават 4% от докторантите, като от тях 111 души са чужденци.
През 2020 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 1097 души (1285 година преди това) – от тях 598 са жени. Най-голям е делът на дипломираните в областите „Науки за обществото и човешкото поведение“ (157 души), „Здравеопазване“ (156), „Образование“ (112), „Бизнес и администрация“ (92) и „Технически науки и технически професии“ (77).