Десетилетието на дроновете

По прогнозни данни у нас тези летателни апарати са над 10 000 и имат широко приложение

Дроновете все по-често ще навлизат в нашето ежедневие, категорични са учените

Дронове в помощ на градския транспорт. Това най-общо е темата на проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, който завършват български учени съвместно със свои китайски колеги.
„Проектът е в интерес на хората в големите градове, защото е насочен към създаване на платформа от безпилотни летателни апарати, които да участват в наблюдението и управлението на трафика – казва проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии – БАН.
– Всички сме свидетели какви задръствания стават, по колко време се пътува, какви екологични проблеми създават возилата – като насищането на въздуха с прахови частици. Един от най-лошите примери в тази посока може да се даде с коронавируса, който много добре действа в условия на замърсена с автомобилни газове атмосфера.“
В съвместния българо-китайски проект участват Институтът за космически изследвания и технологии на БАН и Технологичният университет в град Нинбо,
на около 300 – 400 км южно от Шанхай. Това е сравнително малък за Китай град с 8 млн. души, но с много добра организация на движението. На всички светофари там има камери. За тях отговаря специална служба, която се занимава с управлението на транспорта и възникващите инциденти. В Технологичния университет в града е създадена лаборатория, в която студентите се обучават да използват тази система.
„Последно бяхме там през 2019 г., после нямаше възможност да се пътува, и видяхме как действа системата – казва проф. Зафиров. – По това време градът имаше пълно покритие с 5G. Споменавам това, защото се оказа, че създаването на такава платформа не е възможно без свързването на дроновете помежду им, както и с център за управление с 5G връзка. Системата 5G позволява да се управ-
ляват мобилни обекти в реално време, да се предава пълната картина, а не тя първо да се компресира и после да се изпраща, както при 4G мрежата досега.
В един квадратен километър може да се включат до 1 милион абонати. Това я прави незаменима в градско пространство. Например, ако човек иска място за паркиране, може да го запази по телефона – това го видяхме в Китай. Камерите оглеждат къде има свободно място, имате ли право да паркирате, после теглят таксата от сметката ви.“
Първата степен на платформата е с малки коптери (мултироторни летателни апарати), обяснява ученият. Второто ниво е безпилотен самолет, трето са псевдосателити –дирижабли или безпилотни летателни апарати, които летят на голяма височина – над 20 000 м. Последно в платформата се включва и спътникова система. Очаква се догодина в България да бъде достъпна системата Starlink – мрежата от спътници, които в момента създава Илон Мъск. Това ще бъде система, която ще осигурява наблюдение по всяко време на денонощието и ще може да реагира във всякакви условия, с изключение на бури и други екстремни обстоятелства, при които летателните апарати няма начин да действат.
„Научихме много от китайските си колеги, но и те научиха от нас – подчертава проф. Зафиров. – На базата на взаимно допълване на знанията създадохме концепцията за системата, както и стратегия за нейното внедряване в градовете. Смея да твърдя, че сме едни от първите в света, които работят по тези въпроси. Досега никъде няма внедрена система за управление на безпилотните летателни апарати в градски условия. Следващият проект, върху който работим, е за градска авиационна мобилност – превозване на хора и товари с дронове в рамките на населеното място. За наша радост, Пловдив е включен още преди 3 години в тази инициатива на „Еърбъс“ и беше шестият поред град в Европа, сега вече над 73 града участват в нея. Създава се т.нар. use-space пространство, в което в градски условия ще могат да летят пилотирани и безпилотни летателни апарати и ще бъде съвсем различно от досегашното управление на въздушното движение, като в основата ще бъде пак системата 5G. Резултати от нашата работа ще предложим на заинтересованите чрез сайта, който създаваме. Те са оповестени и в публикации с импакт-фактор, както и на конференции у нас и в Китай. Очаква се всичко това да стане реалност още това десетилетие, което може би ще остане в историята като десетилетието на дроновете. Те навлизат с изключително голяма скорост и в момента са най-актуални. По прогнозни данни в България има над 10 000 дрона, които се оперират от професионалисти и любители. Тяхното приложение е много широко. Водя курсове по управление на дронове и ми е по-лесно да отговоря за какво не могат да се използват, отколкото да изброя всичките им приложения.“
В момента се произвеждат професионални дронове под 250 грама. И дори да паднат, няма да причинят вреда, тъй като са леки.
В по-големите дронове има камери с голямо увеличение – може да се снима кой рисува графити или извършва някакво нарушение. Една такава система постоянно дава информация за движението. След обработката на данните се вижда по кои ленти и с каква средна скорост се движат автомобилите. Може да се маркира кола, която се движи с по-висока скорост, и ако излиза от обсега на един дрон, да я подхване следващият и така да се проследи автомобилът в целия град. Или да се види лесно къде има неправилно паркирали автомобили, и веднага да се вземат мерки. Разликата с досега използваните стационарни камери е, че дроновете може да се разположат във всеки момент там, където е необходимо. Има например дронове с кабел, които могат да се издигат над 100 метра и да наблюдават оттам без нужда от специално монтиране.
„Все още са малко градските органи, които при
съставяне на планове за устойчива градска мобилност включват и въздушен транспорт – казва проф. Зафиров. – Говори се за велосипеди, скутери, тротинетки. Но в условия на пандемия едва ли бихте ползвали обществен транспорт, ако можете да го избегнете.“
Реализирането на подобни проекти се определя не само от наличието на технически възможности, но и от настройката на общността и органите за управление на тази общност, уточнява ученият. В момента за Пловдив са разработени схеми на движение, различни маршрути, компютърни симулации. Правят се и експерименти за доставка на по-дребни товари. Има дронове, които могат да превозват до 7 души на близки разстояния – примерно от Пловдив до Карлово или Стара Загора. Това може да се използва и за превоз на лекари или болни хора.

Екип от български експерти в момента подготвя и регулаторна рамка за използване на безпилотни летателни апарати за граждански цели, разказва проф. Зафиров. Тези апарати достигат вече високо техническо ниво – до голяма степен са автономни, имат множество приложения. И липсата на правила започва да става пречка за бизнеса. Освен това увеличаването на броя на безпилотните летателни апарати в един момент може да ги превърне в опасност за гражданското въздухоплаване и за личната неприкосновеност на хората. Сега целта е да се създадат начални норми, които постепенно ще се усъвършенстват. Има
Регламент и на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). В него е указано, че безпилотните летателни апарати с маса под 150 килограма са обект на националното законодателство.