Само действията водят до резултат

По време на работилниците идват всички – учители, ученици и родители

При нас броят на децата от социално уязвимите групи е 50%, като тенденцията през последните 10 години е към увеличаване“, казва Лена Парова – директор на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в град Ветрен, област Пазарджик. В школото се обучават 150 деца. Осигурена е целодневна организация на учебния ден за всички ученици от I до VII клас. Разпределени са в четири групи в начален етап и две – в прогимназиален.
„От пет години съвсем целенасочено работим към въвеждането на технологиите в учебния процес“, казва директорката. Всички учители и ученици имат служебни имейли. Децата със СОП са 12.
С тях се работи в Zoom, а от седмица – и в Google Classroom. „През март тази година срещнахме проблем само с едно дете със специални образователни потребности, което живее в друго населено място. Комуникацията с родителите беше трудна, но заедно с кмета на Славовица се справихме“, допълва моята събеседничка.
С останалите ученици процесът на преминаване от присъствена към дистанционна форма е бил много плавен. Мобилни устройства и интернет има за всички, защото преди 4 години са получили таблети като дарение.
„При нас нещата са много по-различни в сравнение с други населени места. За последните 10 години имаме само едно отпаднало дете. Всички идват редовно на училище. За тях и за родителите им образованието е ценност. Единици са семействата, в които това не е така. Имаме проблем само с две от тях“, казва още Парова. Посочва, че родителите на децата от социално уязвимите групи отдавна са приобщени към живота в училище. Години наред в школото се провеждат творчески работилници между родители, учители и ученици.
„Имаме много силно изградена форма на толерантност. По време на работилниците идват всички“, споделя директорката. Майки, бащи и деца изработват различни сувенири и след това ги продават на благотворителен базар, организиран с помощта на Ученическия съвет към школото. Всяка година имат определена цел. Миналата година инициативата е била посветена на подпомагане на самотни и болни социално слаби възрастни хора.
Парова е категорична, че именно тези инициативи им помагат да приобщят родителите към живота в училище. Благодарение на това не срещат трудности и по време на обучението от разстояние – всички ученици са в час. Майките и бащите, а често и бабите и дядовците им стриктно следят за това те да учат пълноценно. „През март 85% от родителите бяха ангажирани с дистанционното обучение, а сега се надяваме техният брой да бъде още по-голям“, споделя събеседничката ми. Категорична е, че за приобщаването на децата и родителите от социално уязвимите групи принос има целият педагогически екип. „Това е усилена работа години наред. В това училище съм от 11 години и от деня, в който дойдох, се старая да запазя добрите практики и да изградя нови. При нас има традиции на приемственост, които се спазват. Колегите преди мен са работили по същия начин със семействата от социално уязвимите групи. Дори когато учех тук, пак така се работеше. Затова и нямаме отпадащи ученици“, разказва тя.
Учи учениците си, че човек успява тогава, когато има образование, и тогава, когато може да разчита на учителите и на родителите си. „Детето трябва да разбере, че не е самó. Затова работим целенасочено с родителите и неправителствените организации. Понякога не можем сами да се справим. Нужна ни е подкрепата на външни за училищната общност хора“, допълва още директорката. Разказва, че си сътрудничат с фондациите „Амалипе“ и „Америка за България“.
С тях имат няколко спечелени проекта. Един от които е „Училище на бъдещето“, чрез който са изградили Център за природни науки. Там децата имат възможност на практика да видят и докоснат това, което са усвоили на теория в час. „Работим целенасочено за смисленото въвеждане на технологиите“, споделя Парова.
В училището работата никога не спира. Например преди месец приключва проект по „Еразъм+“, осъществен съвместно с РУО – Пазарджик, и партньори от Португалия, Италия, Турция и Испания. Акцентът е поставен върху намаляването на броя на отпадащите ученици. А педагозите от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ най-добре знаят начина, по който това да бъде постигнато. При тях от години няма отпадащи ученици.
Директорката споделя, че първата стъпка е да се разбере кои деца се намират в риск от отпадане. След това да им се направи психологически портрет и да започне работа към силните им страни, за да им се вдъхне увереност в учебния процес. „Участваме по много проекти, защото, когато един учител е добре подготвен, тогава той не се страхува и винаги знае какви методи да прилага“, казва още тя. Посочва, че 2/3 от учителите при тях са под 45-годишна възраст. От 2011 г.
работят със „Заедно в час“, като са сред първите 13 училища у нас, които се включват в Програмата. Тогава назначават първия си учител. Всяка година имат по един или двама преподаватели. Сега са четирима, като трима от тях са решили да продължат да работят в училището след изтичането на договора им с Програмата.
„Това е голяма атестация за нас“, казва с гордост Лена Парова. Споделя, че е попаднала на точните хора, и много се радва, че те искат да се развиват като учители не някъде другаде, а именно при тях. Спомня си участието в конференция за това как се изгражда екип. Категорична е, че тайната се крие в сътрудничество на всяко ниво. „Ние сме екипаж, а не пътници“, отбелязва Парова. И добавя, че за да успееш, е нужно да имаш ясна визия и правилните хора до себе си, затова директорът без екипа си е нищо.
Работят и по националните програми на МОН „Подкрепа за успех“ и „Образование за утрешния ден“. „Тази година основен приоритет е да повишим резултатите по математика“, казва директорката. Стремят се да подобрят знанията на децата, чийто майчин език не е български. А техният брой с всяка изминала година става по-голям. Парова отбелязва, че в младите семейства се говори основно на български език и това най-много си личи при приема в подготвителната група към училището.
В града те са две – една към училището и една към детската градина. „Родителите, които нямат финансова възможност, записват децата си при нас на предучилищна подготовка до обяд“, казва директорката. Опитват се да обхванат децата от най-ранна възраст, за да може след това преходът към I клас да бъде плавен.