Рифове, атоли и корали

Много от тези природни образувания днес боледуват, като причините са много и са свързани главно с човешката дейност

Рифовете са верига от морски скали под повърхността на водата или малко над нея. Образуват се от вълните при рушенето на брега или от дейността на коралите.
Кораловите полипи строят рифове
Коралови рифове има само в топлите морета. Това не са геологични образувания. Приличат на скали, но не са. Направени са от коралови полипи – миниатюрни, неподвижни, просто устроени животни, изградени само от два пласта клетки. Тялото им прилича на торбичка. Отворът на „торбичката“ е ограден с корона от пипалца, с които се улавя храната. По строеж приличат на хидрата, изучавана в училище.
За разлика от хидрата кораловите полипи са неподвижни. Те изграждат около себе си обвивка от калциев карбонат (варовик), която поддържа тялото им и ги пази от неприятели. Кораловите полипи се размножават чрез пъпкуване – от всяка „пъпка“ израства друга „торбичка“, друг коралов полип. Така един корал образува струпване от корали – колония. Колонията може да расте, да заема по-голяма повърхност по дъното, да се разширява. Колонията също може и да става по-обемна, като полипите растат едни върху други. Вертикалният растеж на година достига до 10 – 20 см. Над повърхността на морската вода коралите не растат, както не могат да живеят и в големи дълбочини.

Брегови и бариерни рифове
Повечето коралови рифове следват линията на брега и са близко до него, а водата между тях и брега е плитка. Това са така наречените брегови рифове.
Бариерните рифове се срещат по-рядко. Отделени са от брега понякога на километри, а каналът (лагуната) между тях и брега е дълбок 50 –70 метра.
Най-известният бариерен риф се простира на повече от две хиляди километра покрай североизточния бряг на Австралия. Това е Големият бариерен риф – верига от безброй островчета, плитчини и подводни рифове, голяма част от които не са означени на никоя карта. На север, към Екватора, Големият бариерният риф достига почти до Нова Гвинея. Там е широк два километра. На юг се разширява до над 100 км и достига до Тропика на Козирога. Пò на юг коралите не живеят поради по-ниската температура на водата (под 20 градуса).
В северната част разстоянието от рифа до австралийския бряг е 30 км,
на юг това разстояние достига до 200 км. Между континента и Големия бариерния риф има свободна спокойна вода – лагуна, не по-дълбока от 100 м. Бариерният риф не е непрекъснат, в южната му част има мореходни проходи.
Значението на Големия бариерен риф за Австралия е огромно. Достатъчно е това, че той спира вълните, повдигани от пасатите, които биха рушили брега на континента. Но затоплянето на климата и замърсяването на морската вода от човешката дейност застрашават коралите – за последните тридесет години рифът е изгубил почти една трета от полипите си.

Атоли
Това са рифове, подобни на пръстен, които ограждат плитка лагуна, в центъра на която няма суша. Пръстените често са с прекъсвания, през които навлиза морска вода. Някои атоли ограждат огромни по размер лагуни. Известни са атолите на Малдивските острови в Индийския океан и на Маршаловите острови в Тихия океан.

Образуване на атолите. Теорията на Дарвин
Произходът на рифовете близко до брега е ясен – коралите се развиват там, където водата не е дълбока и е достатъчно солена и топла. Произходът на бариерните рифове и атолите обаче е трудно да се обясни.
Пръв Чарлз Дарвин предлага приемлива хипотеза за произхода на атолите. Наблюдавайки рифовете по време на пътешествието си около света с кораба „Бигъл“, и по-специално изучавайки атолите на Кокосовите острови близо до Суматра, той стига до убеждението, че бреговият риф, бариерният риф и атолът са последователни етапи от един процес.
Началото е обикновен брегови риф, заобикалящ вулканичен остров. Поради движенията на земната кора този остров постепенно потъва в океана. Коралите обаче не спират да растат и това постепенно превръща бреговия риф в бариерен. Ако потъването продължава и островът се окаже под морското равнище, бариерният риф ще се превърне в атол.
Разбира се, атоли могат да се образуват не само поради потъване на дъното, но и ако нивото на Световния океан постепенно се покачва. Това е започнало да става със забележима скорост след края на последния ледников период преди 10 хиляди години.
Интересна е историята на Големия бариерен риф. Той започва своя растеж като брегови риф преди 20 хиляди години, когато нивото на океана е било 130 м
по-ниско от сегашното, а водата на планетата е била в ледниковите шапки около полюсите.

Фигура 4. Атолът Аитутаки, о-ви Кук, Тихи океан

Ролята на светлината
Оптималната температура за живот на кораловите полипи е 26 – 27 градуса. Друго важно изискване е светлината – коралите живеят на плитко – там, където достигат слънчевите лъчи. Причината е, че кораловите полипи живеят в тясно взаимно изгодно сътрудничество с водорасли. В клетките на полипа има заселени дребни едноклетъчни водорасли. Водораслите фотосинтезират и произвеждат храна и кислород за полипите, а полипите им осигуряват допълнителен въглероден диоксид и сигурен дом. Такова сътрудничество се нарича симбиоза.
Поради водораслите, които обитават вътре в клетките на кораловите полипи, цветът на рифа обикновено е зелено-кафяв или близко до тези тонове, в зависимост от пигментите на водораслите симбионти.

Изсветляването на рифа – признак на заболяване
Много от рифовете днес боледуват, причините са много и са свързани главно с човешката дейност. Признаците на боледуването са различни, а начините за възстановяване здравето на рифа невинаги са ясни. В някои случаи по рифа се забелязват по-светли места. Причината е, че водораслите напускат полипите (или полипите ги изтласкват – кое е първопричината, не е точно ясно). Така полипите се лишават от допълнителната храна, която им предоставят водораслите. Коралите започват да гладуват, има опасност рифът да стане мъртъв, без живи коралови полипи. Такива рифове се разрушават лесно от вълните.
Ядреното оръжие, атолите и модните бански
Атолите не са гъсто населени, отдалечени са в океана и през миналия век стават полигони за изпробване на ядреното оръжие на САЩ и Франция, преди да започнат да се извършват взривове дълбоко под земята.
Атолът Бикини (от „пикини“ – кокосово място, на полинезийски) от групата на Маршаловите острови, е полигонът, където на 1 юли 1946 г. е взривена първата атомна бомба в мирно време. Мястото и времето на взрива са обявени предварително. Взривът е филмиран и описан от журналисти, наблюдаван е от десетки кораби и самолети, радиоактивността се засича от стотици устройства. Плутониевата бомба е хвърлена в лагуната. Над Бикини за миг се издига мощен воден стълб, а над него бързо расте шапка от прах и водни пари. Новината обикаля световните агенции.
Четири дни след това в Париж е показан смел бански костюм от две части, оставящ пъпа открит, наречен „бикини“ (тук се използва съвпадение с числената представката „би“ – за две). През 1946 г.
не се е намерил модел да представи нещо по-различно от цял бански костюм и за целта е наета танцьорка в нощен клуб. С времето стилът става популярен, а името се запазва. Днес никой не го свързва с атола, станал полигон до 1958 г. за двадесет и три ядрени опита, белязали Студената война.