Глобалният отговор

Science Europe – асоциацията на големите научно изследователски центрове на Стария континент, публикува годишния си док лад

Science Europe е асоциация, представляваща големи обществени организации, които финансират или извършват новаторски изследвания в Европа. Сред тях е и Българската академия на науките. Асоциацията публикува своя годишен доклад за 2020 – годината на световната пандемия от COVID-19, която доказа значимостта на науката. В надпреварата за лечение и ваксини организациите членки на Science Europe са в челните редици на глобалния отговор. В доклада се разглеждат основните приоритети на Science Europe през последната година и се прави преглед на нейните постижения. Асоциацията предоставя конкретни препоръки на Европейската комисия и последователно подкрепя Европейския парламент в неговото застъпничество за по-голям бюджет за „Хоризонт Европа“ и за програми като Европейския съвет за научни изследвания (ERC) и „Мария Склодовска-Кюри“.

Въпреки предизвикателствата през изминалата година Science Europe продължава да подпомага работата на своите организации членки. Асоциацията издава съгласувани препоръки по различни ключови теми на изследователската политика. Положени са много усилия за стратегическото ѝ развитие. В ход е и разработването на бъдещата визия и стратегия на Асоциацията.
Изминалата 2020 г. е глобален пандемичен тест за ценността на науката. Организациите членки на Science Europe са начело в надпреварата за намиране на лечение и ваксини срещу COVID-19. Тъй като пандемията достига своя връх в Европа в началото на 2020 г., Science Europe се обръща към институциите на ЕС с важни послания от името на своите членове. На 25 март 2020 г. е изпратено писмо до генералния директор на Европейската комисия за научни изследвания и иновации (R&I) с молба за гъвкави мерки спрямо изследователски организации и учени. Целта е да се улесни тяхната дейност предвид извънредните обстоятелства. На 15 юни миналата година Science Europe публикува изявление, призоваващо за повече инвестиции във фундаменталните изследвания, както и за координиран подход към дългосрочните изследвания за справяне с пандемията. Science Europe подкрепя първия план за действие – ERAvsCorona, който цели да се увеличи капацитетът на научните изследвания на държавите членки на ЕС и на асоциираните държави. На 13 октомври същата година Science Europe подписва Манифеста на ЕК за изследванията на коронавируса. В него се излагат принципите за финансираните от ЕС изследвания на COVID-19 с условието да бъдат публично достъпни резултатите, публикациите и генерираните данни.
Дейностите на Science Europe и нейните организации членки, свързани с COVID-19, са основен приоритет. Едно ранно проучване позволява на Асоциацията да идентифицира специални мерки за COVID-19 и да формулира предизвикателствата, пред които са изправени организациите членки.
Още през април 2020 г. са оповестени нови конкурси за проекти, които демонстрират непосредствения ангажимент на научната общност за справяне с пандемията. Организирани са семинари на учени за COVID-19 в сътрудничество с Китай. На 14 декември 2020 г. съвместно събитие за превенция на COVID-19 събира около сто изследователи от цяла Европа и Китай. Фокусът на семинар, проведен през март 2021 г., е върху социалните последици от COVID-19.
Европейското изследователско пространство (ЕRА) е в основата на амбицията Европа да стане водещ световен изследователски хъб. То е замислено като пространство за научни постижения със съгласувани политики за научни изследвания и иновации. Изследователите, научните знания и иновациите трябва да се движат свободно в рамките на Европейското изследователско пространство. За да бъдат осъществени неговите цели, ЕС трябва да работи в тясно сътрудничество с националните организации за научноизследователска и развойна дейност, както и с общоевропейски структури в областта на научните изследвания като Science Europe.
През цялата 2020 г. Science Europe наблюдава подготовката на ЕК за обявяване на новото Европейското изследователско пространство за научни изследвания и иновации (септември 2020 г.). Асоциацията започна и дискусии с институциите на ЕС. В деня, в който ЕК публикува съобщението си, Science Europe приветства високите амбиции на ЕК за Европейското изследователско пространство и ангажимента ѝ да води прехода към устойчиви общества.
Двадесет години след създаването на Европейското изследователско пространство при тогавашното Португалско председателство на Съвета на ЕС, всички погледи тази година отново бяха насочени към Португалия. Тя председателстваше ЕС в периода януари – юни. Португалският член на SE – Фондацията за наука и технологии, е домакин на 12-ото издание на семинара на високо ниво за ERA заедно с португалското Министерство на науката, технологиите и висшето образование и Science Europe. Събитието събира представители на високо равнище от всички членове на Science Europe, ЕК, научноизследователските министерства и експерти в областта на изследователската политика. Семинарът на високо ниво разглежда предизвикателствата пред мобилността на научните изследвания и развитието на кариерата в ERA в контекста на COVID-19. Друг
важен въпрос е как изследователската общност трябва да се отърси от едно по-тесногръдо
мислене както по отношение на трансграничното сътрудничество, така и по отношение на „Отворена наука“.
Обсъдена бе и необходимостта от възнаграждения за един по-широк кръг изследователски приноси от обичайните, каквито са публикациите и генерирането на данни. Панелна дискусия с европейския комисар по научноизследователската и развойната дейност Мария Габриел и министрите, отговорни за научните изследвания, се фокусира върху ключови области за действие през следващите години и върху предложения за общи политики. Подчертано бе намерението за сътрудничество и провеждане на по-съгласувани политики.
Буквално всеки месец европейската изследователска общност обсъжда програмата „Хоризонт Европа“ – новия инструмент за финансиране на научноизследователската и развойна дейност (2021 – 2027 г.),
или нейния предшественик „Хоризонт 2020“
(2014 – 2020 г.). Много организации в Science Europe имат основен принос за изследователските усилия по тези програми. Други си сътрудничат с европейски институции по въпроси на водещи изследвания.
2020 г. бе белязана от неуспехи по отношение на Многогодишната финансова рамка на ЕС за 2021 – 2027 г. и Плана за възстановяване.
Science Europe последователно се застъпва за по-силен бюджет за научноизследователска и развойна дейност.
Две стратегически декларации за „Хоризонт Европа“ и за пандемията COVID-19 са публикувани преди заседанието на Европейския съвет на 19 юни 2020 г., призовавайки държавите членки да отпуснат най-малко 135 милиарда евро за „Хоризонт Европа“ и да инвестират повече във фундаменталната наука. През лятото на 2020 г. е организирана и кампания в подкрепа на усилията на Европейския парламент за по-голям бюджет на „Хоризонт Европа“.
В крайна сметка е постигнато споразумение в последния момент, което довежда до леко увеличение на бюджета на „Хоризонт Европа“до 95 млрд. евро. Приветствайки това решение, Science Europe все пак отправи предупреждение срещу потенциалните негативни последици от недостатъчното финансиране и предвидените забавяния при стартирането на първите обяви за представяне на предложения.
През 2020 г. Science Europe продължи да настоява за своевременното стартиране на „Хоризонт Европа“. Асоциацията застана зад важните въпроси в първия стратегически план на поредната Рамкова програма, сред които са адекватният баланс на научноизследователската и развойната дейност, силната политика за „Отворена наука“ и ролята на социалните и хуманитарните науки. SE се застъпва за продължаване на тясното сътрудничество с асоциираните страни като Норвегия, Исландия, Швейцария и Великобритания.
Успоредно с това Асоциацията публикува документ, в който са оповестени условията, при които членовете ѝ ще участват ефективно в новите европейски партньорства. Комбинация от събития и инициативи за стратегическо застъпничество довеждат до срещи на високо равнище между организациите членки и служители на Главна дирекция „Изследвания и иновации“ на ЕК. Тази стратегия е определена по време на семинар на SЕ (4 февруари 2020 г.) в Брюксел. Science Europe призова организации, които финансират или провеждат научни изследвания, да участват в цялостното управление на партньорствата.
Отвореният достъп е практиката на свободно предоставяне на данни от научни изследвания. Той е част от движението „Отворена наука“, което се развива повече от три десетилетия. SE категорично се застъпва за премахването на структурните и географските пречки, за да се улесни притокът на знания за изследователите. В този дух отвореният достъп не само облагодетелства самата изследователска общност, но и подобрява ефективното използване на публичните средства за научни изследвания. Това е от полза както за икономиката, така и за обществото.
През 2020 г. SE се ангажира с дейности за отворения достъп чрез своята специална работна група за отворен достъп до научноизследователски публикации. Надграждайки работата, извършена през 2019 г., Асоциацията публикува прогнозен доклад за бъдещето на научните издателства. Този доклад очертава как развитието на новите цифрови технологии вероятно ще бъде основа за допълнителни трансформационни промени в научната комуникация. Докладът разглежда различни въпроси, свързани с отворения достъп, като цифровата революция, разпространението на информация и практиките за публикуване на изследвания.
За да предоставят информация за политики и действия, допринасящи за прехода към отворен достъп, изследователските организации се нуждаят от надеждна и актуална информация за статусите на публикациите. Ето защо SE положи значителни усилия през 2020 г. за разработване на инструменти, за да предостави на своите членове база за дискусионен форум.
През 2020 г. ЕК демонстрира ангажимента си към отворения достъп. С участието си в План S
(инициатива за научно публикуване с отворен достъп, стартирана през 2018 г. от cOAlition S – консорциум от национални изследователски агенции и финансиращи организации от дванадесет европейски държави) и други дейности, свързани с този достъп, Асоциацията предостави на ЕК експертна информация, която да се отрази на нейните приоритети. Science Europe се застъпи за силна политика на отворен достъп в „Хоризонт Европа“ и поиска незабавно отворен достъп до всички публикации, резултат от проекти, финансирани от Рамковата програма.
Управлението на изследователските данни помага на изследователите да планират как, кога и къде да споделят данни. Много организации, финансиращи научноизследователска дейност или извършващи изследвания, имат свои политики. За да се избегнат различията между държавите и институциите, организациите членки на Science Europe се стремят да приведат в съответствие тези политики и изисквания в цяла Европа.
SE също се стреми данните от изследванията да бъдат устойчиви, което включва тяхното дългосрочно съхранение и достъпност.
На 29 януари 2020 г. Science Europe организира публично събитие, представящо сбор от най-добри практики от няколко организации членки за успешно привеждане в съответствие на политиките за управление на данни. През 2020 г.
Science Europe настоява проблемите, свързани с управлението на изследователските данни, да бъдат включени в дневния ред на институциите на ЕС.
Science Europe взе активно участие и в дискусиите и развитието на политиките, водещи до създаването на Европейския облак за отворена наука (EOSC), като член на Изпълнителния съвет на EOSC. Асоциацията изигра значителна роля като съпредседател на работната група за устойчивост на Европейския облак за отворена наука от юли 2019 г. до декември 2020 г. Ролята на Science Europe в EOSC беше в съответствие с нейната цел да популяризира отворената наука и политиките за споделяне на данни. За да информира своите членове за стратегическите аспекти и съответното развитие на EOSC, Science Europe проведе поредица от уебинари през цялата година.
Успоредно с дейностите, организирани за своите членове, Асоциацията наблюдаваше промените в законодателството на ЕС, свързани с данните. През февруари ЕК представи своята Европейска стратегия за данни. По този повод Science Europe подчерта, че политиката, законодателството и насоките относно обмена на данни между секторите трябва да отчитат практиките и нуждите на изследователския сектор, като цяло, и на неговите организации членки. SE покани ЕК да разгледа съществуващите добри практики в силно зависимия от данните сектор на научните изследвания. Въз основа на стратегията си за данни ЕК проведе консултация относно плановете си за създаване на секторни европейски пространства от данни. Отговорът на Science Europe на тази консултация подчертава важността на признаването на вече утвърдените стандарти и практики за достъпност и оперативна съвместимост с данни.
Science Europe работи за популяризиране на изследователска екосистема, в която всички учени могат да реализират своя потенциал независимо от пол, сексуална ориентация, религия, увреждания, етнически произход или социален произход. Осигуряването на справедливост в процеса на оценяване е основен приоритет сред членовете на SE. Напоследък значението на решаването на системни проблеми в изследователската екосистема доведе до нов фокус върху борбата срещу всички форми на дискриминация и пристрастие, справяне с тормоза и насърчаване на интеграцията.
Като член на работната група по въпросите на равенството между половете, Science Europe работи за изготвяне на доклад, който анализира практиките за събиране на данни от организации, финансиращи научните изследвания по целия свят. Изследването предлага сравнителен преглед на тенденциите и практиките в различните региони по света. В допълнение, докладът поставя тези данни в перспектива и предоставя прегледи на съответната научна литература. На тази основа се правят конкретни препоръки за подобряване събирането на данни за насърчаване на равенството между половете. Science Europe разработва общи насоки за справяне с тормоза в академичните среди и изследователските организации, които се очаква да бъдат публикувани през 2021 г. Тази работа е продължение на дългосрочно начинание, започнало през 2017 г., когато Science Europe публикува своето Практическо ръководство за подобряване на равенството между половете в изследователските организации.
Оценката гарантира качеството на научните изследвания и изследователските процеси и формира основата на системите за признаване, награди и стимули, които трябва внимателно и непрекъснато да се коригират, за да отговарят на целта. Science Europe събира своите членове, за да покаже добрите практики и да обсъди начини да се гарантира, че процесите на оценка на изследванията са ефективни, ефикасни, справедливи и прозрачни.
Science Europe започна 2020 г. с обширна консултация относно процесите на оценка на научните изследвания на своите организации членки и по-широката изследователска общност. Заедно с проучването Асоциацията разпространи доклада от своето водещо проучване за практиките за оценка на научните изследвания. Science Europe покани експерти, изследователи и представители на заинтересованите страни да разгледат допълнително процесите на оценка на изследванията. Това позволи на Асоциацията да включи съвети от научната общност в разработването на съответните политически препоръки, предоставяйки важни гледни точки за широкото влияние, което процесите на оценка имат върху изследователската система, като цяло.
Във все по-глобализиращата се изследователска екосистема ефективното сътрудничество никога не е било по-важно. Изследователите трябва да преминават границите в една разнообразна научна и правна среда с възможно най-малка административна тежест. Организациите членки на Science Europe се стремят европейските изследвания да бъдат най-конкурентните в световен мащаб и да подобрят механизмите за сътрудничество. Тъй като изследователите рутинно си сътрудничат със свои колеги и извън Европа, те се сблъскват със специфични предизвикателства, свързани с Общия регламент за защита на данните (GDPR). Поради това от решаващо значение е организациите членки на Science Europe да получават подкрепа и съвети по въпроса.
На 18 декември 2020 г. Science Europe стартира Weave – междуевропейска инициатива за финансиране и подкрепа на отлични международни изследователски проекти без граници. Това е първият случай, когато толкова голям брой агенции се обединяват, за да улеснят трансграничното сътрудничество на изследователите.
Чрез Weave процесът на подаване и подбор на предложения за съвместни изследвания, включващи изследователи от до три европейски държави или региони, сега се стеснява до една-единствена процедура за оценка.
Тази инициатива позволява на изследователите да имат повече свобода при вземането на решение за състава, фокуса и съдържанието на своите изследователски проекти.
На практика, изследователи от различни държави, планиращи съвместен проект, избират координиращ кандидат, който представя съвместното предложение на съответната организация за финансиране на Weave в тяхната страна или регион. Тази организация след това оценява предложението, като решението ѝ се следва от институтите по местоживеене на останалите кандидати без допълнителна административна процедура.
Много научни органи на Science Europe се сблъскват с предизвикателства, свързани с GDPR, когато създават трансгранично научно сътрудничество. Тези предизвикателства се отнасят до липсата на яснота в GDPR и разпоредби, които не са подходящи за обществени организации. Science Europe участва в диалог с властите на ЕС, включително с европейския офис по защита на дан-
ните, Европейския съвет за защита на данните, както и съответните служби към Европейската комисия за решаване на тези въпроси.
Тъй като инвестициите в научноизследователски инфраструктури са толкова важни за провеждането на научни изследвания в световен мащаб, от решаващо значение е да се възприеме съвместен и международно координиран подход към финансирането, развитието, управлението и функционирането на националните научноизследователски инфраструктури. Приносът на Science Europe към тази важна тема е да улесни плодотворния диалог между финансиращите научноизследователски инфраструктури, вземащите решения, мениджърите и разнообразните научни общности.
SE действа като посредник между заинтересованите страни на национално, европейско и международно ниво и насърчава важната роля, която научноизследователски инфраструктури играят като част от изследователската екосистема.
Глобалният съвет за изследвания (GRC) е организация, създадена през 2011 г.
Целта му е да насърчава обмена на данни и най-доб-
ри практики за висококачествено сътрудничество между финансиращи агенции по целия свят. Science Europe винаги е сътрудничила тясно и с GRC.
Стратегията и многогодишният план за действие на SE за следващите години обхващат широк набор от политически приоритети, с които да подкрепят своите организации членки в съответните им мисии. Същевременно събират колективните знания на своите членове, за да допринесат за развитието на политиката на ЕС и за напредъка на европейските и световните системи за научни изследвания и иновации.
Отворената наука също остава основен приоритет.
Асоциацията ще се стреми да осигури непрекъснат мониторинг и принос към всички дискусии относно политиката, свързана с „Отворена наука“ и съответните политики, програми и законодателство на ниво ЕС, както и нови инициативи от изследователската общност.
В заключение на доклада се припомня, че Science Europe се стреми да формира здравословна изследователска култура и да насърчава по-добра роля и принос на науката към обществото.

Свързани статии:

Нова находка край Состра 3 млн. лв. за геномни данни в България Археологическият музей стана на 130 Учени модифицират нитридни керамики