Фабрика за медалисти

Международният център по математически науки (МЦМН) към Института по математика и информатика (ИМИ) – БАН, е създаден с решение на Научния съвет на Института от юли 2019 година с подкрепата на Министерството на образованието и науката. Основната му цел е развитие на най-нови направления в математиката и широко разпространяване достиженията от изследванията сред математическите и научните общности в света. Идеята за Центъра се заражда в разговори между акад. Благовест Сендов, чл.-кор. Олег Мушкаров и проф. Людмил Кацарков от Университета в Маями, който има опит в работата с такива центрове, поддържа активни контакти с Националната научна фондация на САЩ и познава много от световноизвестните математици. По-късно тази идея се реализира с помощта акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, и акад. Веселин Дренски – директор на ИМИ. Първи директор на МЦМН е акад. Сендов.

Акад. Сендов беше визионер – казва сегашният директор на Центъра чл.-кор. Олег Мушкаров. – Още като ректор на Софийския университет, той въведе в Математическия факултет тристепенното обучение, известно като модел на Сендов, което го нямаше тогава и в Западна Европа. После с голям колектив от учени, образователни специалисти и интелектуалци разработи т.нар. система на Сендов в средните училища, което беше опит да се въведе принципно нов начин на обучение не само по математика. Той винаги мислеше с няколко стъпки напред и често казваше – ние, математиците в България, винаги сме били хората, които в областта на науката и образованието са давали най-авангардните идеи. Сред основните задачи на Центъра са активизиране на международното сътрудничество и оказване на помощ за научното израстване на младите математици. Впечатлението на мнозина хора в България е, че ние разполагаме с неограничено количество талантливи деца в областта на математиката. И че едва ли не нашите ученици са шампиони на всички олимпиади. Това впечатление се създаде благодарение на големите успехи на нашите отбори на международните олимпиади през последните 20 години на миналото столетие, което беше плод на една много добре обмислена и успешно реализирана система за ранно откриване и развитие на математически таланти.
Но не трябва да си крием главата в пясъка. Постепенно по различни причини интересът към математиката спадна, нивото на преподаване и в средното училище, и в университетите – също. Затова създаването на Центъра цели да даде импулс за повишаване на този интерес, както и да бъде естествена връзка между нас и нашата математическа диаспора по света, която е доста голяма. Често казвам, че покрай олимпиадите познавам толкова много вече утвърдени наши математици, че където и да отида в Америка или Европа в голям университет, все има български математик, който да ме покани на гости. Иска ми се Центърът да надгради и дейността на Ученическия институт към ИМИ в работата със студенти, докторанти и постдокторанти.“
Освен засилване на контактите на международно ниво и работа с младите друга важна цел на Центъра е свързана с трансфера на знания“, допълва проф. Величка Милушева – научен секретар на Института по математика и информатика. От планираните за миналата година дейности не всичко се осъществява заради пандемията. Но за късмет на организаторите в началото на март м.г., малко преди да се въведат мерките срещу пандемията, се провежда първият уъркшоп по теория на Ходж, на който като лектори идват светила в математиката. Като слушатели в него участват асистенти, главни асистенти, докторанти и постдокторанти от университети на съседни страни като Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, а също така и от Италия, Англия, Унгария, Русия. Друга част от проявите се реализират онлайн, като например курсовете за млади математици, които провеждат водещи в света лектори. Освен значимостта им като образователни дейности подобни прояви спомагат да се привлече вниманието на международната общност към българската школа по математика. Така се задълбочава сътрудничеството на български математици с учени от водещи университети в чужбина, което ще обогати и разшири натрупания опит и знания на българските млади математици.
През декември м.г. се провежда и онлайн конференция „Жените в математиката в Югоизточна Европа“, в която като лектори участват учени от България, Гърция, Румъния, Северна Македония, Сърбия, Турция. Специален гост е проф. Мина Тайчер от Израел. От Центъра планират това да се превърне в регулярно събитие.
Заради пандемията отпада планираното централно събитие, което е замислено да бъде и официалното откриване на Международния център – конференцията „Комплексна геометрия“, която трябваше да се проведе по време на голямата конференция „Дни на математиката в София“. Това е третото издание на тази международна конференция, организирана по идея на акад. Ревалски, една от целите на която е да събере български математици, работещи по цял свят, като по този начин се осигури разширяване и обогатяване на научните връзки между математическата колегия в България и представителите на българската математическа диаспора.
„Много се радваме на успеха на наскоро организираната онлайн лекция в памет на акад. Сендов от Международния център, Математическия институт на Университета на Маями и Съюза на математиците в България. На нея Филдсовият медалист проф. Теренс Тао разказа за своя голям пробив в доказателството на хипотезата на акад. Сендов за разположение на критичните точки на произволен полином с комплексни коефициенти. Тао е легенда в съвременната математиката – подчертава чл.-кор. Мушкаров. – Това е най-доброто, което можеше да се направи в памет на акад. Сендов. Интересът към събитието от страна математиците по света беше огромен – то беше наблюдавано от над 400 участници. Друго, с което можем да се похвалим, е, че по предложение на Научния съвет на ИМИ Филдсовият медалист проф. Максим Концевич – един от най-прочутите математици на нашето време, беше избран за чуждестранен член на БАН и чакаме подходящо време да го поканим да посети Академията, Математическия институт и Международния център.“
През 2020 г. Институтът по математика и информатика чрез Международния център става член на консорциум от няколко университета в САЩ, Южна Америка, Канада и Европа и като част от този консорциум е съорганизатор на още 7 – 8 събития. Повечето от тях са организирани от института в Маями, чийто научен директор е проф. Кацарков, и от аналогичен център в Москва.
Една от целите, която заради пандемията още не е осъществена, е създаването на работни групи, които да фокусират работата си върху актуални теми в математиката и да привличат за шестмесечен престой у нас известни математици, казва проф. Милушева. Обмисля се в бъдеще Центърът да организира не само събития, свързани с фундаментални изследвания, но и свързани с приложни знания.

Идеи за реинтегриране на български кадри

„Аз съм от първите випуски на Ученическия институт – казва Антони Рангачев, преподавател по математика в Университета на Чикаго. – За първи път участвах с проект през 2003 г., завършил съм Софийската математическа гимназия. През 2004 г. бях избран за Лятната изследователска школа в Масачузетския технологичен институт, където по-късно завърших математика. Но още като студент се включвах в тези школи и само с едно прекъсване съм бил лектор и научен ръководител на 17 проекта в
11 школи. Някои от тези ученици завършиха математика в Оксфорд, Принстън, а част от тях дори успяха да направят докторантури. Смятам, че Ученическият институт се оформи като фабрика за българки математици и информатици.
След като завърших докторантурата си, от 4 години съм главен асистент в Университета на Чикаго. Моите интереси са в областта на алгебричната геометрия, а Чикаго е от световните центрове в тази област (има двама Филдсови медалисти – един руснак и един французин). Продължих да се занимавам с Ученическия институт, макар и с по-малък интензитет, защото имам много работа и в Университета. Но винаги съм имал поглед върху ставащото в България. Миналата година кандидатствах за реинтеграционен грант по програма „Петър Берон и НИЕ“ на Фонд „Научни изследвания“ с научен ръководител чл.-кор. Мушкаров. Спечелих го и от следващата година се връщам в Института по математика и информатика. Това е един начин, по който е възможна някаква реинтеграция на български кадри. Имаме идеята Центърът да се превърне в притегателна сила за наши млади български математици в чужбина, а те не са никак малко. Планираме преди 24 май Центърът да организира конференция за млади български математици, на която да се обсъдят нашите идеи за реинтегриране. Ситуацията в Западна Европа и САЩ се влошава заради пандемията и за млади специалисти като мен е по-трудно да си намерят постоянна работа на хубаво място, където да имат възможност за повече научни изследвания, а не само за преподаване. И това отваря възможности пред България. Центърът, в чийто Консултативен борд присъстват имената на световноизвестни математици, ще бъде едно средище за тези млади математици. За хора като нас, които сме свикнали да имаме досег със светила на Запад, най-голямото притеснение е да не останем изолирани, като се върнем в България. Центърът е точно това звено, което ни дава възможност да контактуваме с най-добрите в света, а и те също да се запознават нашата работа.“

Свързани статии:

Разкриха тайната на Стоунхендж Животът на белоглавите лешояди отблизо С името на розата Експедиции във времето