Загубата на зн ания е сред новите предизвикателс тва в ЕС

Обзорът на образованието и обучението за 2021 г. се фокусира върху благосъстоянието, което обхваща психичното
и физическото здраве на учениците и се отразява върху резултатите им в училище

Държавите от ЕС ще съсредоточат усилия върху наваксването с материала, за да се компенсира изоставането от онлайн обучението

Европейската комисия публикува своя годишен Обзор на образованието и обучението за 2021 г., в който се отчита напредъкът към целите на ниво ЕС, които са част от стратегическата рамка за европейско сътрудничество към Европейското образователно пространство и извън него (2021 – 2030 г.). Той също така предоставя преглед на ключовите предизвикателства на държавите членки и анализира последните развития на политиката във всяка държава. Изданието за 2021 г. се фокусира върху благосъстоянието в образованието. То също така представя информация как Механизмът за възстановяване и устойчивост ще подпомогне модернизирането на системите за образование и обучение в ЕС.
В обзора се анализират основните предизвикателства пред европейските образователни системи и се представят политики, благодарение на които тези системи могат да отговорят по-добре на обществените нужди и на пазара на труда. Докладът включва сравнение между различните държави, както и 27 подробни доклада за отделните държави.
В този брой на в. „Аз-буки“ представяме основните предизвикателства пред европейските образователни системи, анализирани в обзора. В следващ брой ще се спрем по-подробно на доклада за България.

Антоанета НАЙДЕНОВА

Пандемията от COVID-19 доведе до безпрецедентни сътресения на образованието и обучението, но те предоставиха също възможности за иновации. Пандемията изправи пред големи предизвикателства образованието и обучението, но много държави в цяла Европа успяха бързо да мобилизират ресурси. Учителите, училищните ръководители, семействата, учениците, студентите и училищата показаха решителност, приспособимост, издръжливост и въображение, за да осигурят непрекъснато предоставяне на образование. Кризата ускори промяната и предостави огромни познания за това как циф-
ровите технологии и иновативното преподаване могат да спомогнат за укрепването на системите за образование и обучение.

От друга страна, кризата разкри и в някои случаи направи по-видими съществуващите слабости и неефективност, както и – не на последно място – неравенствата. С постепенното отваряне на училищата и на университетите и с възобновяването на дейността им основната задача за тях е справянето с последиците от прекъсванията в ученето, както и с отрицателното отражение върху благосъстоянието на учениците.

Дебатът за благосъстоянието в образованието предхожда пандемията, като благосъстоянието прив-
лича все по-голямо внимание от страна на създателите на политики в тази област през последните години. Пандемията обаче изведе на преден план предизвикателствата по отношение на благосъстоянието. То обхваща както психичното, така и физическото здраве и е тясно свързано с резултатите на учениците в училище и в други аспекти на техния живот. Удовлетворението на учениците от живота, способността за развитие на умения за вземане на решения и на психологични механизми за справяне са от решаващо значение за ученето през целия живот и за това хората да водят смислен живот. Те са условие за самосъзнание, изграждане на връзки и на издръжливост, което позволява на отделните хора да се приспособяват и да преодоляват трудни моменти в личен план, продължаващи във времето житейски предизвикателства и обществени сътресения.

Макар на този етап да е трудно да се измери нарушаването на процеса на учене в резултат на пандемията, наличните данни от Нидерландия показват значителна загуба на знания, което скоро може да се окаже едно от най-големите предизвикателства пред образователната политика. Проучване, проведено сред учениците от началните и средните училища, показва, че техният напредък в ученето е намалял в рамките на всички възрастови групи. Въпреки че напредъкът на децата на висококвалифицирани родители не е претърпял значително прекъсване, децата на нискоквалифицираните родители са постигнали едва около 85% от очаквания напредък за своята възрастова група.

Повечето държави разглеждат благосъстоянието частично или косвено в своите образователни политики. Като цяло, компетентностите, свързани с психичното здраве, са включени в учебните програми по конкретни предмети или като междусекторни теми. Повечето държави членки изпълняват целеви програми за справяне с тормоза и насилието. Няколко инициативи са насочени към физическата активност и здравословния начин на живот, дискриминацията и расизма, психичното здраве, атмосферата в училище и равните възможности. Повечето от тези инициативи обаче остават разпокъсани и са налице малко оценки на тяхното въздействие.
Съвсем навременно създадената в рамките на Европейското пространство за образование специална работна група по въпросите на благосъстоянието ще съдейства за изясняване на новите тенденции след пандемията и ще помогне на държавите членки да се учат една от друга в тази област на политиката, която е относително нова за повечето държави.

Проучванията показват, че пандемията е довела до чувство на изолация, безпокойство и депресия сред учениците от всички възрасти. Данните от девет държави членки на ЕС показват, че около една четвърт от учениците са се чувствали „безпомощни“ по време на дистанционното обучение и когато са подготвяли домашните си. Опитът по време на пандемията потвърди, че образованието изпълнява съществена обществена роля. Добре функциониращите, приобщаващи и подкрепящи образователни системи са важни за семействата и са от ключово значение за подкрепа на благосъстоянието, включително психичното здраве, на учениците и учителите.

И преди пандемията почти половината от всички ученици в ЕС съобщават за чувство на тъга, една трета съобщават за чувство на страх и почти 40% – за това, че се чувстват нещастни. Явления като тормоза и слабо чувство за принадлежност към училището са тясно свързани с учебните резултати. Учениците с по-силно чувство за принадлежност към училището по-рядко пропускат учебните занятия и постигат по-добри учебни резултати. В много държави членки на ЕС
учениците, които са пропуснали един учебен ден през последните две седмици, имат по-ниски резултати по индекса на чувството за принадлежност.

Положителните отношения между учителите и учениците, при които се набляга на уважението и овластяването на учениците, могат да насърчат подобряването на резултатите, особено сред високорисковите групи младежи. В цели 19 държави членки на ЕС над 50% от учениците съобщават за тормоз поне няколко пъти годишно.

Инвестиции в образованието
През последните години публичните разходи за образование в държавите членки на ЕС останаха по-скоро стабилни. Въпреки това между отделните държави са налице значителни разлики. През 2019 г. ЕС задели средно 4,7% от своя БВП за образование, което представлява около 10% от общите публични разходи. Разходите за образование варират от над 6% в Естония, Белгия, Дания и Швеция до 3,1% от БВП в Ирландия. Най-голям дял от публичните инвестиции са насочени към средното образование (38,7%), следвано от предучилищното и началното образование взети заедно (33,4%) и висшето образование (16,2%). Публичните разходи за образование се разпределят най-вече за учителския персонал (64%), следван от междинното потребление (14%), което се състои в закупуване на стоки и услуги, необходими за предоставянето на образователни услуги.
Механизмът за възстановяване и устойчивост заедно с европейските структурни и инвестиционни фондове ще увеличи по безпрецедентен начин средствата на ЕС, насочени към образованието и обучението. Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният елемент на NextGenerationEU, който е инструментът на ЕС за подпомагане на възстановяването от кризата с коронавируса. Чрез него се осигуряват до 675 млрд. евро, от които 312,5 млрд. са под формата на безвъзмездни средства и 360 млрд. заеми.
Инвестициите и реформите в образованието и обучението играят важна роля в националните планове за възстановяване и устойчивост. За да се възползват от подкрепата по линия на Механизма, държавите членки трябваше да представят своите планове за възстановяване и устойчивост, включително цялостен набор от реформи и инвестиции, които да бъдат изпълнени до 2026 г. Макар процесът на приемане все още да продължава, съгласно предварителните изчисления се очаква реформите и инвестициите в областта на образованието и уменията да достигнат около 13% от всички разходи по Механизма за възстановяване и устойчивост.
Инвестициите и реформите обхващат всички равнища и сектори на образование. Тяхната цел е да се модернизира образованието, като те имат потенциал да окажат дълготрайно въздействие. В почти всички държави се очаква той да даде силен тласък на цифровата трансформация на образованието и да подобри цифровите умения и компетентности на работната сила – предпоставка за стимулирането на растежа и конкурентоспособността на икономиката.
Цели на равнище ЕС
за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението за изграждане на европейско образователно пространство и за неговото надграждане. През последното десетилетие са предприети значителни стъпки за подобряване участието на децата в образованието и грижите в ранна детска възраст в целия ЕС. През последните 5 г. в повечето държави нараства участието на деца между 3-годишна възраст и задължителната училищна възраст, като най-бързи подобрения са отбелязани в Ирландия, Хърватия, Кипър, Люксембург и Полша. През 2019 г. средно в ЕС участието в образованието и грижите в ранна детска възраст (за деца на възраст 3+ години) е 92,8%. През 2019 г. пет държави членки (Белгия, Дания, Ирландия, Испания и Франция) достигнаха целевото равнище, а Швеция постигна участие от почти 96%.
През последните години подобряването на достъпа до качествено образование и грижи в ранна детска възраст заемаше важно място в дневния ред на повечето държави членки. Механизмът за възстановяване и устойчивост може да даде допълнителен тласък за инвестиции в целия ЕС, като около половината от държавите членки използват механизма за разширяване на капацитета за детските грижи.
В редица държави инвестициите са придружени и от реформи. Например задължителната предучилищна възраст се намалява в България и Кипър (на четири години), както и в Белгия и Словакия (на пет години). Португалия намалява таксите за участие. Гърция планира да подобри ранното диагностициране и подкрепа за децата с увреждания и специални нужди. Румъния предвижда по-нататъшно развитие на интегрирана рамка за образованието и грижите в ранна детска възраст и мащабна програма за обучение на учители. Делът на преждевременно напусналите системата на образование и обучение бележи постоянен спад през последното десетилетие, но пандемията заплашва да преобърне тази положителна тенденция. През 2020 г. този дял се запази на 9,9% средно в ЕС, което въпреки че е под предишната цел от по-малко от 10%, е с 0,9% над новата и по-амбициозна цел от под 9%. Напредъкът от близо 4% през последните 10 г. обаче прикрива отчетливи различия между държавите и вътре в тях. Затова са необходими непрекъснати усилия. На ниво ЕС средният дял на преждевременно напусналите системата на образование и обучение е 3,8 % по-висок сред младите мъже (11,8%), отколкото сред младите жени (8 %). Родените в чужбина млади хора са в подчертано неравностойно положение, а в много държави членки са налице значителни регионални различия.
Налице са също така значителни различия между държавите, като в Испания и Румъния повече от 15% от младите хора напускат преждевременно училище. На другия край на спектъра са 18 държави членки, в които делът на преждевременно напускащите системата за образование и обучение е под 9%, като Хърватия е с най-малък дял (2,2%). Делът на завършилите висше образование постоянно нараства през последното десетилетие, но все още съществуват значителни различия между държавите и между подгрупите в рамките на отделните държави. През 2020 г. делът на завършилите висше образование в ЕС е 40,5% в ЕС, като 11 държави вече са постигнали целта за 2030 г.
Разликата между държавите е ясно изразена, като този дял варира от 24,9% в Румъния до 60,6% в Люксембург. Средният дял на лицата на възраст 25 – 34 години със завършено висше образование е с 10,8 процентни пункта по-висок при жените (46%), отколкото при мъжете (35,2%). Освен това съществува ясно разделение между градските и селските райони със среден процент в градовете (50,9%), който е значително по-висок от този в селските райони (28,9%).

За да се подобри делът на завършилите висше образование, няколко държави се стремят да подобрят достъпа на учениците в неравностойно положение до висше образование. Например в Румъния определен брой места са запазени за лица от ромски произход и 40% от новосъздадените или модернизираните места в студентските общежития ще бъдат разпределени за студенти в неравностойно положение с подкрепата на Механизма за възстановяване и устойчивост. Основните умения на по-младото поколение не са се подобрили през последното десетилетие. Това е не само тревожен социален въпрос, но има и възпиращ ефект върху бъдещата икономическа конкурентоспособност и издръжливост на сътресения на ЕС. За съжаление , ЕС не е постигнал целта си да намали слабите резултати по отношение на основните умения до по-малко от 15% и през последните 10 години е постигнат малък напредък. Последния път, когато беше проведен тестът PISA (2018 г.), делът на слабите резултати беше 22,5% по четене, 22,9% по математика и 22,3% по науки. Въпреки напредъка в някои държави през периода 2009 – 2018 г.
резултатите на равнището на ЕС в областта на науката и четенето се влошиха, докато по математика останаха стабилни.
Резултатите от PISA показват, че държавите постигат по-скоро сходни резултати в трите области. Държави като Естония, Финландия, Ирландия и Полша имат ниски равнища на лоши резултати и в трите области. За разлика от тях, в България, Румъния, Кипър и Малта повече от един от всеки петима ученици изостава във всички три области, което значително намалява бъдещите им възможности в професионалния и личния им живот.

Някои държави членки стартираха целеви програми, за да компенсират прекъсването на обучението, но вероятно ще са необходими значителни допълнителни усилия в повечето държави. Въпреки компенсаторните мерки, взети от държавите членки, е вероятно неравенствата да се увеличат вследствие на пандемията. Затова е важно държавите членки да увеличат усилията си за насърчаване на приобщаването и за подобряване на достъпа до качествено образование за всички.
Във висшето образование социално-икономическите неравенства бяха преодолени чрез: удвояване на Фонда за подпомагане на студентите, предоставяне на финансиране за подпомагане достъпа на студентите до програмата Traveller на университетите, схема за заеми за закупуването на преносим компютър и финансиране на услуги за достъп до висши училища (HEI – Higher Education Institution).

Цифровите умения придобиват решаващо значение за всички граждани в един все по-цифровизиран свят. През последните две години кризата, свързана с COVID-19, открои още повече значението на основните и на задълбочените цифрови умения за поддържането на нашите икономики и общества. Цифровите умения се превърнаха в задължително условие за участие в ученето, работата и социализирането, като по този начин доведоха до ускоряването на цифровата транс-
формация. При наличието само на частични данни за цифровите умения на учениците и въз основа на Международно проучване на компютърната и информационната грамотност (ICILS) делът на слабите постижения в областта на цифровите умения само се доближава до целевата стойност за ЕС в Дания през 2018 г. (16,2%), докато в Люксембург достигна високо равнище от 50,6% (през 2018 г.). Данните от 2018 г. показват, че са необходими значителни усилия за намаляване на дела на слабите резултати по отношение на цифровите умения във всички държави членки на ЕС. Повечето държави ще инвестират в цифровата инфраструктура и свързаността на училищата, често с акцент върху училищата в неравностойно положение и училищата в селските райони.

Широк набор от мерки ще имат за цел подобряване на цифровите компетентности на учениците чрез адаптиране на училищните програми, разработване на цифрови ресурси и съдържание, обучение на учителите, както и модернизиране предлагането на обучение в институциите за професионално образование и обучение. Във висшето образование са планирани значителни инвестиции за развитието на цифровата инфраструктура и на цифровите педагогически ресурси, адаптирането на учебните курсове и цифровото обучение за академичния персонал. В повечето държави членки ще бъде предоставено финансиране и за развитието на цифровите умения на възрастното население.
Пандемията от COVID-19 прекъсна и без това бавния напредък в обучението за възрастни в целия ЕС.

Държавите членки постигнаха съгласие за цел на равнище ЕС от поне 47% обучаващи се възрастни до 2025 г. и 60% до 2030 г. И двете цели прилагат подобреното измерване на обучението за възрастни, което ще се прилага през 2022 г. Много държави членки предприемат действия за увеличаване на дела на възрастните, участващи в учене, и повечето от тях предвиждат да използват Механизма за възстановяване и устойчивост за мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация.