Има ли друга алтернатѝва

Симеон СТЕФАНОВ*

В речта на журналисти, политици и общественици може да се чуе: „… моля, обяснете на уважаемите зрители какви са алтернативите пред нас!“ или „Нямаме друга алтернатива освен …“, или „Алтернативите пред българските граждани в тази ситуация са няколко“.
Приведените примери смущават езиковедите, а понеже са изречени в националния ефир, могат да получат широко разпространение в обществото. Причините за допусканата грешка са свързани с липсата на знание за значението и сферата на употреба на „модерната“ чужда дума алтернатива, както и със стремежа и дори суетата да се представим като също толкова „модерни“ пред своите събеседници чрез речта си. С подобни неуместно подбрани фрази обаче се постига по-скоро обратният ефект.
Поради това се налага да припомним произхода, значението и употребата на споменатата дума в езика ни. Думата алтернатѝва със значение ‘необходимост да се избира само едната от две възможности при затруднено положение’ (Речник на чуждите думи в българския език, 1982: 58) навлиза в българския език чрез френското alternative от латинското alternativus ‘редуващ се един след друг’, което е производно от alter ‘единият от двамата’ (Речник на чуждите думи в българския език, 1982: 58).
Следователно алтернативата може да бъде само една, не друга или няколко. Думата погрешно се използва със значение ‘възможност’. А споменатите в началото изрази би трябвало да гласят: „… моля, обяснете на уважаемите зрители каква е алтернативата пред нас!“, „Нямаме алтернатива освен … “,
„Алтернативата пред българските граждани в тази ситуация е … “.

*Д-р Симеон Стефанов е главен асистент в Института за български език при Българската академия на науките.