Удоволствие е да си учител

По време на официалното откриване на ежегодната 51-ва национална конференция по въпросите на обучението по физика на тема „Образованието и научните изследвания по физика – фактор за устойчиво развитие“ бяха връчени наградите по физика „Акад. Матей Матеев“ на международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“ за учители с най-голям принос в образованието по физика. Д-р Красимир Витларов – учител по физика в ОУ „Васил Левски“ и ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ в Пловдив, получава наградата „За постижения при създаване на условия за най-подходяща учебна среда“.

От малък, от шести клас, мечтата ми беше да стана учител – заявява д-р Витларов. – Когато в седми клас почнахме да учим природни науки – биология, химия и физика, имах късмета да ми преподават изключително всеотдайни учители – Тошева и Джингарова. Учители, които обичат това, което правят, и го носят в сърцето си. Те първи ме запалиха по природните науки. До такава степен предизвикаха моя интерес, че реших да уча в гимназия с природо-математически профил.“

В гимназията бъдещият педагог попада на Величка Павлова – негов класен ръководител и учител по физика, която го вдъхновява още повече. В XII клас той вече знае какво иска – да бъде учител, и то по трите предмета – физика, химия и биология. Но такава специалност в университетите няма. Затова Красимир Витларов записва паралелно две специалности в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“: учи редовно химия и физика и задочно – биология и химия. През 2011 г. завършва и двете бакалавърски програми. После записва магистратура по методика на обучението по химия в гимназиален етап. Следващата му магистратура е „Начална и предучилищна педагогика“.

Завършва и още една магистратура, свързана с преподаването на технологии и предприемачество в училище. През 2019 г. защитава докторат по „Методика на обучението по физика“.

„Не съжалявам за нищо, което съм учил до момента – казва Красимир Витларов. – През 2011 г. завърших университета и се изправих пред трудния момент за всеки млад специалист – да започне работа. Много от образователните институции по това време търсеха хора, които имат известен стаж по специалността. Но тогава бях на 21 години, нямаше как да имам трудов стаж като учител. Имах късмета да попадна
в училище, което ми беше като трамплин и ми даде много добра основа.

Моето първо работно място беше в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в село Браниполе, Пловдивска област. Няма да забравя, когато ми се обадиха, бях много въодушевен, защото исках да преподавам. Директорката Вера Кондакова е изключително добър човек и дава шанс за изява на младите. Тя не ме спираше, включваше ме в обученията, макар че бях само лектор. Винаги ще помня това училище и първите си ученици. Този випуск толкова много се запали по природните науки, че още първата година имах деца, предложени за национален кръг на олимпиада. Това ми даде много силна мотивация.“

Когато започва работа през 2011 г. в с. Браниполе, Красимир Витларов преподава на V и VI клас човек и природа, химия, физика и биология в VII клас. Има часове по физика и в друго село. Ходи и в частното училище „Едмънд Бърк“, в което е и днес. Там преподава биология, химия и физика на VIII, IX, X и XI клас. Така още в първата си година като учител преподава на ученици от V до XII клас по всички природни предмети. Работи в тези три училища срещу изключително ниско възнаграждение.

Но парите не са на дневен ред. За него по-важното е да придобие опит. И след това да почне да надгражда, за да сбъдне мечтата си да стане добър учител. Признава, че му е било много трудно и изтощително, но не съжалява. И вярва в един от принципите на механиката за действието и противодействието – колкото повече усилия полага човек, толкова повече добри резултати има.

През лятото договорите за лекторски часове са прекратени. Започва да търси работа. Вижда обява за половин щат за учител по човек и природа с биология и половин щат с химия и физика в ОУ „Васил Левски“ в Пловдив, в което работи и до днес.

„Като подадох документите си, директорката ме попита как така имам три специалности – спомня си д-р Витларов. – Занесох ѝ дипломите си и спечелих конкурса, защото имах три специалности. В университета беше трудно да съчетавам редовно и задочно следване, защото, когато в едната специалност имах изпити, в другата бях на лекции. Но си дадох сметка, че е имало защо да полагам този труд.“

Срещу ОУ „Васил Левски“ е Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия „Арх. Камен Петков“. През 2016 г. учителката по физика там се пенсионира и канят Витларов да изкара учебната година. Приема, защото в двете училища се учи в различни смени.

„Смятах, че е добро развитие за мен – казва той. – Хареса ми да преподавам и на големи ученици, защото има съвсем друго настроение и съвсем друг поглед върху нещата.

И до днес имам часове в гимназията. Продължих да преподавам физика и в частното училище. Всичко това ми доставя удоволствие. Има хора, които, като станат сутрин, отиват с нежелание на работа. При мен е обратното. Най-важното е, че вечер се прибирам уморен, но зареден. Учениците наистина ме зареждат. Обичам децата, обичам работата си. Затова засега работя в тези три училища.“

Красимир Витларов е много благодарен и на Пловдивския университет заради доброто отношение към студентите. Както и на проф. д-р Желяза Райкова, която води методиката на обучението по физика. През всичките тези години от III курс, когато му преподава за първи път, до ден-днешен тя не е спирала да помага не само на него, а и на всички учители. Проф. Райкова му дава часове в университета, но Красимир Витларов е категоричен, че предпочита да работи в училище, ако трябва да избира между училище или университет.

„Когато покажеш на децата, че ги обичаш, те ти отвръщат със същото – казва той. – Разбира се, работата с децата е свързана с поставянето на правила. Ако няма правила, ако няма дисциплина, няма и учебен процес. В това отношение не съм нито в едната крайност, нито в другата. Гледам да съм по средата.“
Кабинетът по природни науки в първото му училище в село Браниполе е бил празен. Затова сега му е приятно, когато от време навреме го посещава, да види, че колежката му е запазила всичко, което е направил първата година.

В ОУ „Васил Левски“ настъпва период, в който трябва кабинетите да станат класни стаи – политиката е всеки клас да си има стая. Преподавателят успява да се пребори да се запази кабинетът по природни науки. Когато постъпва на работа в училището, заварва този кабинет в не много добро състояние. Но с течение на времето с пари от училището и с лични средства успява да го оборудва.

„Сега започваме да работим за изграждане на STEM център – казва учителят. – Трябва да направим проект, започнали сме го и ще кандидатстваме. Модерно е да имаш STEM център, но е по-важното какво ще се прави в него.“

Всяка година преподавателят си води статистика – в природните науки влизат около 20 – 30% от учениците му. Още първата му година като учител негов ученик е предложен за национален кръг на олимпиадата по химия. По-късно момчето следва медицина, специализира в Турция.

„Преди време получих писмо от него, в което казваше, че основно на мен дължи, че е станал лекар – казва Витларов. – Много се зарадвах на това признание. Това е най-голямото богатство – да виждаш, че си съумял да мотивираш учениците да учат природни науки. Всяка година имам наградени ученици и по химия, и по физика.“

С всяко следващо поколение мотивацията за учене намалява, констатира преподавателят. Природните науки минават на заден план – на преден са математиката и българският език, особено в седми клас. Затова е добре при НВО в теста да има и комбинирани въпроси по биология, химия и физика, защото все по-малко са желаещите да учат тези дисциплини.

Свързани статии:

Мария Донева, поетеса: Учителите могат да светят, могат и да хвърлят сянка, дълга цял живот Математика на разбираем език Рекорден брой проекти в XXVI национален конкурс „Млади таланти“ Катерина Кънчева, единствената със 100 точки на двата изпита в X клас: Дължа този успех и на учителите си, те ни подготвят отлично