Графити артистът Станислав Трифонов-Насимо: Животът е училище

Той вярва, че изкуството има една-единствена цел – да издига човешкото съзнание. Затова споделя, че артистите и творците носят огромна отговорност, понеже сътвореното от тях има силно влияние върху хората. От родното Търговище и любовта към рисуването до необятните пространства на стрийт арта в Канада, Индия, Китай, Русия, Португалия и цяла Европа, Станислав Трифонов-Насимо, превръща сивите стени на битието в изкуство с душа. София е дом на десетки негови графити творения, които носят посланията на духа. От лика на благия дарител дядо Добри в квартал „Хаджи Димитър“ до образа на световноизвестния художник и авангардист Христо Явашев-Кристо върху фасадата на столичната Математическа гимназия, Насимо насища градското пространство със силния заряд на своето изкуство.
За живота като училище, уважението към майс­торите първоучители и приложеното знание –
откровен разговор с художника и графити артист за в. „Аз-буки“.

Кои бяха вашите най-големи вдъхновители и учители, които ви изградиха като човек и художник?
– Много са. Първият ми учител е Румен Райнов, който ми преподаваше до VIII клас рисуване в училището в Търговище. След това в школата по рисуване попаднах на уникално добър преподавател – г-н Момчилов, който пък пръв ми разясни тайната на графити изкуството и стенописта. През годините съм чиракувал и съм се учил от много други художници. През 1998 г. ме приеха във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Там моите колеги ми бяха най-доб­рите учители. Много съм благодарен, че попаднах и в класа на Йордан Йорданов – той силно ми повлия с живописта си. Винаги съм се възхищавал на композициите, стилистиката на формите и цветовете, които ползва. След това попаднах и при доц. Иван Узунов – при него затвърдих рисунката си. А класическата си живопис усъвършенствах при американската художничка Мириам Брикс.
На графити сцената следя развитието на доста артисти и мнозина от тях ме вдъхновяват, особено силно Аксел Войд, Себас Веласко, Сайнер, Ариз и още… В България за мен технически смятам, че Bozko е най-силният артист и определено работата му ме надъхва. Харесвам много и стените на Павел Калоянов и Ганата, както и на други. Смятам, че малка България има много сериозни таланти в тази област.
Говорейки за учители, най-важният учител дойде малко по-късно в живота ми. Името му е Девамрита Свами – той е духовният ми водач.

– Споделяте, че всеки ден е училище за теб и винаги търсите знанието. Вярвате ли в максимата, че когато ученикът е готов, Учителят се появява – изпитвали ли сте я в реалния живот?
– Винаги е така, иначе едва ли ще се появи. При себе си определено забелязвам как работи този перфектен часовник.

– Изрисували сте много фасади на български училища – с образите на Кристо, Елин Пелин, на художника Никола Маринов в родното ви Търговище… Какво лично послание се стремите да предадете на ученици и учители, създавайки тези внушителни графити?
– Различно е. Няма едно определено послание, което целя да предам. Често пресъздавам това, в което в момента вярвам, през което преминавам или съм осъзнал. Или това, за което копнея – тези неща се отразяват в естеството на работата ми. Не е нужно винаги да го мисля предварително, в процеса на създаване посланието идва само. Отдавайки се на творчес­кия процес и доверявайки му се, нещата излизат сами.

– Как бихте нарисували Учителя в своя живот – какво пространство бихте избрали за него?
– Аз съм го рисувал вече. Имам една картина, на която съм нарисувал мъдрец с качулка и спрей. Той е анонимен и стои в сянка, но присъствието му се усеща въпреки това.

– В свят, наситен с посредствено изкуство, каква според вас е рецептата за създаване на високо изкуство? Вкусът към красивото възпитава ли се?
– Някои казват, че и моето изкуство е посредствено. Може би всичко е въпрос на гледна точка. Аз мисля, че едно от най-важните условия и може би дори рецепта е да си автентичен – няма нищо по-добро от това да бъдеш себе си. И все пак обаче смятам школовката за изключително важен елемент. Винаги си личи, ако човек е минал през добро обучение, и винаги личи обратното, но само за тези, които имат тренирани очи, за да го видят. Вкусът определено се възпитава. Това, което слушаме и гледаме, оформя цялостния ни характер и определя посоката на движението ни според мен.

– Една от вашите изложби носи името Life is a Study – „Животът е училище“. Това ли е житейската ви философия? 
– Това заглавие на изложбата се роди поради факта, че в този период имах нужда да мина отново през основите, да затвърдя рисунката си и да стъпя на по-солиден фундамент. Тогава започнах да разбирам колко е важно постоянно да се стремим да се учим и да бъдем с настроението на ученици, да поддържаме жаждата си за знание постоянно жива.
Житейската ми философия може би наистина може да се сведе до това, че животът е училище. Ние сме тук с цел и силно вярвам, че тя се простира отвъд това да си уредим лесен и комфортен живот на обикновени консуматори. Искали сме да дойдем тук, да се опитаме да го играем шефчета, и Творецът ни е създал площадка, на която да играем. Но в същото време и да си научим урока и евентуално, ако изкласим, да се върнем оттам, откъдето сме дошли, а именно като духовни искрици, частици от Него, да се върнем в Царството Му.

– Вярвате ли, че книгите имат силата да бъдат учители?
– Словото може да бъде много могъщо. Естествено, зависи от намерението, което е вложено в него. По-голямата сила обаче е в прилагането на прочетеното. Иначе много може да пълним хардуерите си, но по-ценното и работещо за мене е по-малко знание, но приложено и осъзнато.

– Може ли човек сам на себе си да бъде учител според вас?
– Деликатен въпрос е това. Може и да е възможно, но времето и животите, които ще ти отнеме да научиш определени неща, ще са доста повече, отколкото, ако минеш през някой, който вече е врял и кипял в определената сфера.

– Каква би трябвало да бъде есенцията на съвременното образование?
– Според мен трябва да се учим да уважаваме майсторите, минали преди нас. Уважението е в основата на развитието. Децата трябва да се учат да уважават по-възрастните. Възрастните – да уважават децата, и всички да уважаваме и почитаме мъдрите хора, които са посветили живота си в служба към Бога, и всички живи същества. Стига да се огледаме внимателно, ще видим, че такива хора има и не е задължително те да са побелели старци с бради.

– За кои уроци сте най-благодарен на своите учители – и в рисуването, и в живота?
– Благодарен съм за всички уроци, но най-вече за урока никога да не си вярвам, че на 100% вече съм разбрал всичко, винаги да се стремя да се уча и да се забавлявам в процеса. Колкото до уроците в живота, изключително съм благодарен на духовните си наставници, които ми припомнят, че тук сме за малко и най-важното е да се научим да служим, използвайки целия си потенциал за благото на всички.

– Чий образ мечтаете, но все още не сте успели да претворите на стената?
– Има само един образ, който никой художник не е успял да изобрази, и това е образът на Бога. Красотата Му, казват мъдрите, е невъобразима, сиянието Му е по-голямо от сиянието на хиляди слънца. На фона на огромната Вселена съзнанията ни не могат да си въобразят такава красота, а какво остава да я пресъздадат.

Свързани статии:

7 медала от Рио за атлетите ни 45 000 ученици в занимания по интереси 600 студенти участват в „Летен университет“ Писателката Мария Лалева: Словото е визитната картичка на човека