Без телефони в часовете

Заниманията по интереси са насочени към съхраняване на традициите

Децата в селското училище получават всичко, което и учениците в големия град – квалифицирани учители и модерна образователна среда“, казва Веселка Георгиева – директор на Основно училище „Христо Ботев“ в село Расово, община Медковец, област Монтана. В средищното школо учат 54 ученици. Всеки ден с училищен автобус пътуват и децата от съседните села Аспарухово и Долно Церовене. Имат и смесена подготвителна група с 6 деца на възраст 5 и 6 години. Училището е с над 160-годишна история. От година на година Расово обезлюдява, което се отразява респективно и на броя на децата в ОУ „Христо Ботев“.

„Селото ни е много хубаво и добре уредено. Лошото е, че тук няма работа. Затова повечето семейства заминават или за София, или в чужбина“, казва Георгиева. Спомня си, че в годината, в която става директор – 2016 г., броят на учениците е 140, а сега са 54. „С всяка година намаляват все повече. Но няма как да се сърдим на хората. Нормално е всеки да търси начин за по-добър живот. Те искат да се върнат в Расово, но за да го направят, трябва да има къде да работят“, допълва тя.
В селото има земеделски кооперации, които осигуряват работни места, но те не са достатъчни за всички жители. „Ще продължим да се борим училището да съществува. Децата не са виновни, че живеят в такова време. Ако се наложи, и на слети паралелки ще минем“, споделя тя.
Истината е, че община Медковец и кметството в Расово много им помагат. Намират възможности за допълнително финансиране, за да не се стигне до сливане на класовете.

Всички заедно се опитват да запазят училището, защото закрият ли го, и селото ще изчезне.
Към момента класовете са самостоятелни, независимо че в някои от тях децата са едва по 5 – 6. От бюджета на училището осигуряват безплатно столово хранене за всички ученици. Освен това имат и сборна група от I до IV клас по целодневна организация. Школото разполага и с много добра материална база.
„Използваме много нови технологии. Образователните игри са сред любимите на учениците ни“, казва директорката. Разполагат с интерактивни дисплеи и компютри. „Времето се развива, няма как ние да си стоим на едно място“, смее се моята събеседничка.
След завършването на ОУ „Христо Ботев“ децата продължават образованието си в Лом. Веселка Георгиева не прекъсва връзката си с бившите си възпитаници и следи тяхното развитие. Всички в училището много се гордеят със своите студенти.
„В момента имаме няколко бивши възпитаници от социално уязвими групи, които учат за лекари и учители“, разказва директорката. За желанието им да кандидатстват във висше училище и да изберат толкова отговорни за обществото професии, определено роля има и домашната среда.

„Ако в семейството държат на образованието, тогава и детето ще учи“, категорична е тя. Разказва, че един от настоящите студенти е от семейство с двама родители, които не са учили. Но и двамата са единодушни, че искат детето им да може да чете и да пише, да завърши образованието си и след това да учи в университет. Така и става. „Още като започна училище при нас, родителите споделиха с нас тази своя мечта. Всички учители подадохме ръка на това дете – помагахме с допълнителни часове при нужда. И резултатът е налице. Тази година той ще се дипломира във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Начална училищна педагогика с чужд език“, казва директорката.

Освен това Георгиева споделя, че за годините, в които е директор, е станала свидетел как осем родители за завършили при тях основното си образование. Те са били ученици в самостоятелна форма на обучение и са се справили с успешното полагане на изпитите. „Искаха и те да се изучат, така като децата им го правят“, казва моята събеседничка.
Повод за гордост е и бившата възпитаничка на училището и ученичка на Георгиева – писателката Дебора Йорданова. Тя има зад гърба си вече две книги – „Закъснял подарък“ и „Анджи в света на доброто“. Талантът ѝ се откроява още в ученическите години. Младата жена не забравя родното школо и често се връща в класната стая. В училището се провеждат нейни четения, с които вдъхновява учениците да следват мечтите си. „Тя е нашият пример, че дори човек от село може да постигне успех, стига да вярва в себе си и упорито да преследва целите си“, казва директорката. Книгата с разкази „Анджи в света на доброто“ носи името на дъщерята на авторката и се продава с благотворителна цел – лечение на малката Димона от Шумен, която е с аутизъм.
Не е необичайна практика и бивши техни възпитаници да се завръщат в родното школо в нова роля. Наталия Асенова е една от тях. Преподава български език в училището в Расово от 2016 г. до тази есен. От настоящата учебна година работи в СУ „Отец Паисий“ в Медковец. Истината е, че единствената причина да напусне, е желанието ѝ да има по-голямо поле за професионална реализация. Тръгва си благодарна за всичко, което е научила, и готова да предаде знанията и уменията си нататък.

„В училището ни се опитваме да запазим традициите, да възпитаме добри хора с богата ценностна система и да ги убедим, че образованието е много важно“, разказва Георгиева. Споделя, че много се гордее с това, че се е преборила в училището да няма телефони. Всяка сутрин децата оставят мобилните устройства в кабинета на директорката и си ги взимат чак в края на учебния ден. Родителите могат да се обаждат по всяко време, ако има нужда. Тогава Георгиева вика конкретното дете в междучасието, то се чува с майка си или баща си в кабинета и пак оставя телефона при директорката.
Категорична е, че децата се учат на дисциплина още в подготвителната група. Точно заради това тя трябва да бъде задължителна и за всички деца без изключение.
В училището в Расово децата не изпитват затруднения с българския език, независимо че той не им е майчин.
„Малко са учениците, при които у дома не разговарят на български“, допълва моята събеседничка. С децата, които изпитват затруднения, работят по проекта на Министерството на образованието и науката „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“ още в подготвителната група.
„С работата по проекти и редовното посещаване на подготвителна група затрудненията с българския език до голяма степен се преодоляват“,
казва още тя. Освен това в училище всички деца говорят на български и когато някое дете каже нещо на майчин език, другите го поправят и го амбицират да говори само на български.

В училището нямат проблем и с отпадането на ученици или нежеланието им да го посещават. Към школото работи медиатор. Сътрудничат много успешно и с Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
„Истината е, че само едно дете не сме успели да приобщим към образователната система. За трета година правим опити. Всеки път едно и също – започва училище на 15 септември и след това спира да идва. Нищо не помага при него. Говорихме с родителите, институциите също помагат, но не можем насила да го водим всеки ден“, обяснява Георгиева. Преди време са имали проблем и със сключването на ранни бракове, но сега нямат. Все по-голяма част от хората разбират колко е важно децата им да учат. „Диплома трябва да имат, бракът няма да им избяга“, смее се Георгиева.

В училището има и богат извънкласен живот. Учениците им редовно участват в конкурси по изобразително изкуство и печелят ежегодно много награди и отличия. Всички групи за занимания по интереси са насочени в посока запазването на традициите и тяхното предаване от поколение на поколение. Българските празници Цветница, Великден, Бъдни вечер, Лазаров ден, Иванов ден оживяват в класните стаи.
„Стараем се да ги празнуваме така, както са го правили нашите предци“, споделя директорката. В школото се радват на подкрепата на родителите, които с голям ентусиазъм се включват в живота на училището. Всяка година организират благотворителна изложба под надслов „С доброто на Великден“. Тогава родителите правят у дома заедно с децата си сладкиши и вкусни тестени изделия – предимно питки и козунаци, свързани с празника. След това храната, която остане, се подарява на няколко ученици, които са от много бедни семейства.
„Редовно се случва в училище да купуваме баничка или нещо сладко на учениците с по-нисък социален статус или тези от многодетни семейства. И аз го правя, и колегите също. Никой няма да обеднее за 1 или 2 лева. Хора сме все пак“, казва директорката. Тя е педагог с 33-годишен стаж. Основното си образование получава в това училище. След това завършва средно в Лом, полувисше в Силистра и висше в Шумен. И като се дипломира, започва работа като учител по БЕЛ и руски език в ОУ „Христо Ботев“ в Расово. Но продължава да се обучава и развива професионално, като получава III ПКС „Организация и управление на образованието“.

„Надявам се и след мен да го има училището. Знанието е всичко, най-голямото богатство“, казва Веселка Георгиева. Споделя, че се натъжава, че ценностите девалвират, а парите изместват добродетелите. Все повече са семействата, за които образованието не е основен приоритет. Вече и обществеността не се отнася с уважение към учителската професия.
„Родителят не може да прави забележки и да се кара на учителя“, казва тя. Вярва, че в начален етап на обучение трябва да има нормативна възможност за повтаряне на клас. „Не може дете, което не се е научило да пише или да чете, да отиде в V клас. Когато стане това, вече нищо не може да се направи. Този ученик ще завърши училище неграмотен“, казва тя. Връщайки се назад във времето, си спомня, че това никога не се е случвало. Началното образование дава основата, върху която се градят всички други знания и умения. „Трябва да бъде както беше преди. Стоиш, докато не научиш“, завършва директорката.