Най-страшните земетресения в България – разкази на очевидци

Най-старите писмени свидетелства от латински източници за земетръсна катастрофа по нашите земи са от 50 г. пр.н.е., когато много силно земетресение разрушава античния град Бизоне (дн. Каварна) и потапя в морето крайбрежните земи. Трябва да се отбележи и земетресението през 358 г. в Шабленската сеизмична зона, образувало във Варненския залив цунами високо до 4 метра. През ХІХ и ХХ в. в България се случват няколко катастрофални земетресения, за които има публикувани описания на очевидци. Споделяме няколко откъса от архива на научно-методическото сп. „География’21“, бр. 4 – 5 от 2011 г. (издание към Географския институт на БАН, настоящ Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН).
Трусът в София на 18 септември 1858 г.
(Интензивността на основния трус се оценява на IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), магнитудът – на 6,6,
a дълбочината – 9 км)
Из дописка на Сава Филаретов, учител в София, обнародвана в
бр. 403 на „Цариградски вестник“ от 1 ноември 1858 г. (цит. по Сн. Рижикова, 1996*)
„На 18 септември 1858 г., в четвъртък по пладне, слънцето огряваше с особена светлина Софийското поле и печеше така силно, щото не знаеше човек къде да се дене от необикновената горещина и тягост в атмосферата. В това време, изведнъж се чу гърмеж силен и оглушителен, като да пукнаха изведнъж хиляди-хиляди топове. В същата тая минута се потърся и се разлюлява земята така силно и страшно, що всякой в отчаяние се найде и помисли, че тука е веке скончание мира…
Ако не бе оптически обман, нам се показа, че в тая минута земята, да речем, кората на земята не се люлееше, а скачаше, ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак доле с неописана чевръстина и ужасен екот
…Градът се покрива от тъмен и гъст облак, който се образува от прахта на порутените здания.
Бягане, плач и вик навсякъде… Българи, турци и евреи, всички бягат и с глас разтреперан викат към небето всякой по своему и с умиление просят от Бога помилование. След две-три минути съгледват, че от 24 джамии, които се нахождаха в града, само 5 останали с минарета, но както на първите, така и на вторите стените и кубетата се разпукали така, щото не се влязя в тях от страх да не би да се порутят. От 7 църкви само в две може да се служи…
Земетресенията в района на Крупник и Кресна на 4 април 1904 г.
(04.04.1904 г. Струмска сеизмична зона; М = 7.3; I0 = 9 – 10; разрушения в Кресненското дефиле; 04.04.1904 г. Струмска сеизмична зона; М = 7.8; I0 = 10; 95% разрушения)
Из доклада пред Сеизмичната служба в София на Иван Недялков, началник на телеграфо-пощенската и метеорологична станция в Рилския манастир (цит. по Сн. Рижикова, 1996)
„В 12 ч. и 3 м. (на 4 април 1904 г. – П.С.) трус от 7 ст., траене 110 сек. Това земетресение предизвика страшна паника сред манастирските служители всички с ясно изобразен ужас на лицето бягаха и не знаеха где да се скрият. Пощенската станция се люлееше много силно; прозорците и вратите трещяха и сами се отвориха. Стените на апаратната стая се попукаха. Излизайки от станцията, видях да падат комините от източната манастирска сграда. … в 12 ч. и 27 м. – няколко труса от 7 – 8 степен, времетраене около 90 сек. Грозотията на това земетресение, много по-страшно от първото се усилваше от зловещото подземно бучене, което го придружаваше. …В манастира паднаха около 75 комина…, събори се една част от стълбата, която води в западната сграда. В двора се образуваха две пукнатини в почвата. По-голямата, дълга около 10 м, имаше посока от югозапад към североизток… В източната сграда всички стаи и сводове са пропукани… Черквата, която се намира в средата на манастирския двор, силно се е напукала на много места… Историческата Хрельова кула, която е била свидетел и на други такива страшни земетресения сега на много нови места се напука… Във време на силните трусове всичките чешми вътре и вън от манастира спряха; след малко потекоха, но с мътна и кална вода. В същото време всред всеобщата паника се чуваше екот и бумтене на север и юг от манастира от падането на скали, отронени от високите стръмни върхове…“
Земетресенията в района на Чирпан, Пловдив и Гълъбово през април 1928 г.
(4.04.1928 г., Маришка зона;
М = 6.8, I0 = 9. Почти пълни разрушения в Чирпан, Първомай и околните села; 18.04.1928 г., Маришка зона; М = 7.1, I0 = 9 – 10. Тежки разрушения в Пловдив и околнос-
тите; 25.04.1928 г., Маришка зона; М = 5.7, I0 = 8. Много разрушения в днешния град Гълъбово)
Киро Киров, директор на Централния метеорологичен институт (бивша ЦМС) (цит. по Сн. Рижикова, 1996)
„…Всички тези земетресения и особено първите две (на 14 и 18 април 1928 г. – П.С.) са нанесли
грамадни загуби, внесли са трепет и ужас у населението и са потопили в скръб цяла България. Най-страшна е била нощта на 18 срещу 19 април в местата, разположени приблизително по линията Папазли (дн. Поповица) – Дуванджа (дн. Чалъкови) – Садово – Маноле. Там земята като че ли е кипяла: къщи, хора и добитък са били люлени във всички посоки. Никое живо същество не е могло да запази равновесие, а паниката е била неописуема. През цялата нощ срещу 19 април по тези места са следвали почти непрекъснато в малки интервали по-слаби от първия трусове, които са досъборили разслабените вече постройки. Тези земетресения са засегнали чувствително трите окръга на Южна България – Пловдивски, Старозагорски и Хасковски.”
Фаталните последици от земетресението във Вранча (Румъния) на 4 март 1977 г.
На 4 март 1977 г. във Вранча, Румъния, става едно от най-силните земетресения в Европа през втората половина на ХХ в.
(М = 7.2), което има фатални последици и у нас – над 120 убити, предимно в района на Свищов. Това земетресение засяга най-вече Северна България: в района на Свищов и Русе то е с интензивност 8 степен (по МШК-64), в Североизточна България – 7 степен, в София – 5 до 6 степен. Същата година на 3 ноември земетресение с магнитуд 5,3 с епицентър в района на Велинград нанася материални щети, но човешки жертви няма.
Земетресенията в Стражица през 1986 г.
Последните по-силни земетресения са в Североизточния сеизмичен район – край Стражица на 21 февруари и 7 декември 1986 г. (магнитуд съответно 5,1 и 5,7).
Те взимат човешки жертви и причиняват значителни повреди и разрушения в засегнатия регион (І0 = 7 – 8 степен).
През 1980 г. в Геофизичния институт при БАН започна разработването на система за прогнозиране на възможните последствия от евентуални бъдещи силни земетресения на територията на страната (ASEC). Тогава това беше първата прогнозна система в света от такъв тип. През лятото на 1985 г. във Велико Търново се проведе учение на Гражданска защита за реакция при силно земетресение. За първи път се прилагаше електронният вариант на ASEC, с конкретизация на базата данни за бившия Великотърновски окръг. Трябваше да се реши къде да се моделират епицентърът и силата на земетресението. Предложено беше да се моделира трусът малко на север от Стражица, където има и горски масиви, и огромни тревни площи. Проигра се земетресение с магнитуд 6.5, но се оказа, че жертвите и разрушенията ще са много, което няма да е реално за включените в учението сили, средства и техника. Магнитудът бе намален на 5.7, което редуцира човешките жертви от три до десет, а разрушените и повредените сгради – между 20 000 и 25 000. Учението беше проведено, но през 1986 г. там станаха наистина две земетресения, второто с магнитуд 5.7 и макросеизмична интензивност 8 степен по скалата на МШК-64. Епицентърът беше на същото място, където се проведе учението. Цяла Стражица въстана срещу сеизмолозите за „спотаената“ прогноза: „Знаели са и не са казали!“. Жертвите бяха две и около 22 000 сгради бяха разрушени. Нещата съвпаднаха с прогнозата.
Каква е истината. Съгласно прогнозната карта на сеизмичното райониране от 1979 г. районът на Стражица е в огнищна зона, в която могат да станат земетресения даже с магнитуд до 7.0 (интензивност 9 степен по МШК-64). Вярно е, че в исторически план районът на Стражица не е подлаган на сеизмични въздействия от местни земетресения, но по общи сеизмоложки, геотектонски, геофизични и други признаци този район е включен в огнищната зона Горна Оряховица – Велико Търново с възможен магнитуд 7.0. Наред с това е известно, че науката още не може да реши задачата за прогнозиране времето на реализация на бъдещите земетресения.

Прогнозното райониране дава само местоположението на епицентъра и силата на земетресението (магнитуда и степента на въздействие върху земната повърхност по скалата МШК-64). Най-важното за нашата сеизмология е, че чрез земетресението в Стражица новата прогнозна карта на сеизмичното райониране от 1979 г. успешно премина първа „природна“ проверка.
Двете земетресения през 1986 г. се случиха в района Стражица – Попово – Водица. Първото се реализира на 21 февруари в 7 ч. и 40 мин. с магнитуд 5,1 и интензивност 7 – 8 степен по МШК-64, а второто – на 7 декември в 16 ч. и 17 мин. с магнитуд 5,7 и интензивност 8 степен. Второто земетресение увеличи повредите и разрушенията на сградите и те достигнаха до 80 % в Стражица, Асеново, Мирово и Горица. Между първото и второто земетресение хората усетиха десетки вторични трусове, които продължиха и до началото на 1988 г.
Земетресенията в Стражица станаха причина от средата на 1987 г. официално да бъдат въведени в практиката новите „Норми за проектиране и строителство в земетръсни райони“. С тях практически устойчивостта на сградите и съоръженията срещу земетресения се увеличаваше до три пъти, а осигуряваните срещу земетресения площи нараснаха от 22 на 98% от територията на страната.
Източник: Л. Христосков, Д. Солаков, „Земетресенията – опасност и противодействие“, С., 2009 г.

Свързани статии:

Левски оттатък вековните клишета Слова на почит към Апостола ОУ „Васил Левски“ – Белене, почита патрона си В памет на Дякона