Проф. д.х.н. Георги Вайсилов, изп. директор на ИА „Програма за образование“: Оптимист съм за реализирането на проектите по Плана за възстановяване

Проф. д.х.н. Георги Вайсилов е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ и професор във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода от 2011 до 2014 г. той е президент на Федерацията на Европейските зеолитни асоциации и председател на Хумболтовия съюз в България, а от 2015 до 2021 г. е председател на Изпълнителния съвет и управител на Фонд „Научни изследвания“, както и член на Изпълнителния съвет на Европейската научна фондация. Автор е на над 160 научни публикации в областта на изчислителната химия и хетерогенния катализ. През 2024 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

– Проф. Вайсилов, какви дейности ще бъдат реализирани през 2025 г. чрез финансиране по Програма „Образование“?

– По Приоритет 1 са предвидени дейности, свързани с политиката за приобщаващо образование. Те са насочени към социално-икономическа интеграция на маргинализирани и уязвими групи и ще водят до десегрегация на училищата, създаване на условия за достъп до образование, превенция и предотвратяване на тормоза, насилието и агресията в тях. Тези дейности ще бъдат насочени към конкретни училища и общини, като в някои случаи и неправителствени организации ще могат да кандидатстват към нас с проекти.

Предвидени са и мерки за повишаване капацитета на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал във връзка с десегрегацията. Ще се обърне внимание и на работата с родители. Ще имаме и процедури за ограмотяване на възрастни и получаване на диплома за основно образование.

Вторият приоритет е свързан с модернизация и повишаване качеството на образованието. Ще финансираме проект с конкретен бенефициент МОН за прилагане на компетентностния модел в средното образование. Той ще включва дейности, свързани с промени в учебните програми, училищните методически планове, развитието на ключови компетентности. Ще бъде финансиран и още един проект със стратегическо значение, насочен към дигиталната трансформация на образованието.

Третият приоритет цели засилване връзката на образованието с потребностите на пазара на труда. Заложена е подкрепа за центровете за високи постижения в професионалното образование и обучение, които са изграждат по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Има и две процедури, насочени към дуалното обучение в училище. Едната е в рамките на „Интегрирани териториални инвестиции“. Другата е с директно кандидатстване на училищата, които имат желание да се включат в дуално обучение.

Ще има и проект, осигуряващ достъп на уязвими групи и непедагогически персонал до висше образование. Той е продължение на програма от миналия програмен период, която искаме да реа­лизираме в по-голям мащаб. Проектът ще дава възможност ученици от уязвими групи в гимназиален етап да имат допълнителни часове за подготовка за кандидатстудентски изпити, да кандидатстват и да се запишат в университет. Предвидена е и подкрепа в рамките на обучението им във висше училище – ще имат наставник, който да ги подпомага при проблеми, предвидени са средства за стипендии за тях в първите две години.

Друг компонент в Програмата ще бъде подготовката на непедагогическите специалисти да завършат висше образование по педагогика и да могат след това да станат преподаватели в училище.

Предвиждаме и програма за стимулиране на ученици, които имат таланти, но не са имали възможност да се подготвят да участват в олимпиади или национални състезания. Идеята е да им се осигури допълнително обучение, така че да могат да се подготвят и да се включват в тях. По този начин ще се разшири групата от ученици, които участват в олимпиади и национални състезания, и ще се разшири основата, която изгражда пирамидата от най-талантливи деца.

– Колко училища и ученици ще бъдат подкрепени по всички тези дейности?

– Очаква се по дейностите за десегрегация да бъдат подкрепени около 18 000 деца и ученици от уязвими групи в пред­училищното и училищното образование. Ще бъдат обучени около 3500 педагогически специалисти и непедагогически персонал за работа с деца и ученици от уязвими групи. Предвижда се в дейностите да бъдат обхванати 345 училища.

По проектите за намаляване на насилието и агресията очакваме да бъдат подкрепени около 44 000 деца и около 5400 педагогически специалисти да преминат обучение за повишаване на компетентнос­тите за използване и прилагане на форми и методи за противодействие на агресия.

По Програмата за стимулиране на талантливи ученици се предвижда да се включат около 19 700 обучаващи се.

– Какво продиктува темата за агресията да бъде включена в Програма „Образование“?

– Идеята на Програмата е да покрива всички проблемни области на образованието, така че да може да се развие цялостната система и тя да бъде по-полезна за учениците и за обществото, като цяло.

Напоследък се виждат прояви на агресия на деца и ученици в училище, а и извън него. Затова е необходимо да се положат по-мащабни усилия. Програмите на Министерството на образованието и науката са много полезни, но са с по-ограничен ресурс от този, който предвиждаме. Надяваме се да дадем възможност за по-голяма свобода на училищата, на педагозите и специалистите, които работят в борбата с тези прояви.

Процедурата е насочена към всяко училище, което има желание да потърси средства за развитие на собствена програма за борба с агресията. Те ще получават директно средства от нас, след като кандидатстват с проекти. Идеята е да се убедят учениците и родителите, че трябва да се върви в посока на намаляване проявите на агресия в училище.

– Споменахте и учебните програми. В каква насока ще бъдат промените, които се подготвят?

– Учебните програми ще бъдат свързани с разработването на компетентностния подход. Това е втората стъпка, след като е изградена концепцията за модела за средното образование. Той е насочен към изграждане на умения, които ще позволят на учениците да се интегрират по-лесно в конкретни дейности на обществото.

МОН спечели проект за разработване на този подход с Румъния. От него ще се вземе общата концепция, която да се приложи към училищата ни чрез този проект за компетентностен модел, и от там нататък ще се разработят и конкретните дейности, свързани с промени в учебни програми, конкретни уроци и други.

По проекта ще бъде осигурено финансиране и за подготовка на учителите за използване на STEM средата, която ще бъде изградена по Националния план за възстановяване и устойчивост, и на учебни материали за отделните предмети, за сътрудничество.

– Как ще се разширят възможностите за дуално обучение в средното образование? Предвижда се възможност за пробно стажуване. Всяко училище ли може да се възползва от нея?

– Всяко училище може да се възползва, стига да участва в Програмата. Ученици от първи гимназиален етап ще могат да направят пробно стажуване между 3 и 5 работни дни, като всяко от тях е с продължителност от 6 часа. Те могат да се възползват от тази възможност по няколко пъти. Идеята е да се види какъв е интересът на даден ученик, защото в VIII и IX клас той има време да се ориентира в посоката, в която иска да се развива, и след това, ако е необходимо, да премине и към дуално обучение. След всяко пробно стажуване неговият ментор във фирмата и преподаватели от училището ще дават препоръка дали да продължи да се развива в тази посока, или да я промени.

– По друга от процедурите е заложено надграждане на платформата „Дигитална раница“ на МОН и въвеждането на изкуствен интелект. Какво точно ще се случва? Как ще се въведе персонализираното обучение?

– Този проект ще надгради започнатото по „Образование за утрешния ден“, по който бе създадена „Дигитална раница“, като разшири нейните възможности. Това обаче не е основната част от проекта. Ще има обучения на учители за работа с изкуствен интелект, по киберсигурност, дигитално благополучие, медийна грамотност и други. Учениците също ще могат да преминат обучения как се използва изкуственият интелект, за безопасен интернет и дигитално благополучие. Проектът дава възможност за въвеждане на различни дигитални технологии в образованието, както и за дигитализация на организацията в училищата и на целия учебен процес.

– Открихте първия Център за високи постижения в професионалното образование и обучение? Ще бъдат ли изградени всички навреме и как ще бъдат подпомогнати след това?

– Всички 28 центъра вече са подписали договори за строителство. Отделили сме 94 млн. лв. за тях. Има още един център, който е почти готов. Останалите са в етап на изграждане, но не се съмняваме, че те ще бъдат готови навреме. Това е една от най-сигурните процедури, които имаме.

Тези центрове ще продължат със стандартното финансиране по линия на делегираните бюджети. Но за да се мултиплицира ефектът от изграждането им, сме предвидили процедура по Програма „Образование“, която ще обявим през тази година. Тя е с бюджет около 70 млн. лв. и е насочена изцяло към тези 28 центъра.

В Програмата се предвижда подготовка на учители, на учебни материали, допълнителни специализации на учителите, участие в мрежи – регионални, национални или международни.

Идеята е да се привлекат и други училища от съответния регион, за да могат да се възползват от материалната база и от учебните материали, които са подготвени. Така тези центрове ще бъдат средищни звена за създаване на мрежи, в които всички да работят заедно с използване на създадената инфраструктура.

Всички проекти по Програма „Образование“ трябва да приключат до края на 2029 г.,

така че центровете ще имат около 3 – 4 години за изпълнението им.

– Как ще бъдат подкрепени висшите училища?

– Вече сме подписали 26 договора за подкрепа на т.нар. проектна докторантура. По този проект се подкрепят докторантите, като се осигурява финансиране за техните разработки и за съпътстващи дейности. Надяваме се, че този подход ще даде малко по-голяма свобода на университетите и научните организации, които участват в дизайна на докторантските програми.

Идеята е те да бъдат обвързани с нуждите на пазара на труда в съответния регион. Затова и сме дали възможност да има асоциирани партньори – от бизнеса, от центровете за върхови постижения и цент­ровете за компетентност, които са потенциални „потребители“ на докторантите.

Обвързали сме изплащането на сумите за отделните дейности с достигането до определени етапи в докторантурата, като последната сума се получава след защита на дисертация и получаване на диплома.

Вече споменах програмата, по която ще дадем възможност на ученици от уязвими групи да имат достъп до висше образование.

В края на 2024 г. подписахме и договора с МОН за проекта „От висше образование към заетост“. Донякъде тази програма е продължение на опита от предния програмен период и програмата за студентските практики. Студенти на всички висши училища, включително и частните, ще имат възможност да участват в практики.

Новото е, че по този проект системата на висше образование ще се подготви за въвеждане на дуалното обучение. Ще има финансиране за изработване на национален подход – как да се организира то, за създаване на нормативна база, за споделяне на опит с други държави, включително и за тестване на програмата в няколко висши учебни заведения, като е предвидено това да се случи в пет университета. Идеята и на студентските практики, и на дуалното обучение е доближаване на образованието до практиката и бизнеса.

– Всички центрове за върхови постижения и центрове за компетентност ли са подали проекти за отпускане на средства по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021 – 2027 г.? За каква сума са те?

– През лятото на 2023 г. обявихме правилата, по които центровете да подготвят стратегическите си програми, но процедурата се забави, защото първо трябваше да приключат проектите за изграждането им. Това се случи в началото на пролетта на 2024 г. и първите проекти бяха подадени към нас през септември миналата година. Вече подписахме първия договор, а за втория предстои това да се случи.

До момента са подадени още 11 проекта, като общата сума на всички до момента е 190 млн. лв. Комисията по оценка работи интензивно и се надяваме в началото на годината да подпишем и с тях. Останалите шест центъра трябва да подадат проекти към нас до 17 януари.

Благодарение на тези средства центровете ще заработят интензивно и ще продължат научноизследователската си дейност. Финансирането досега бе по т.нар. режим „непомощ“, който им позволява да използват закупената инфраструктура за научноизследователската дейност и до 20% от капацитета ѝ – за стопанска дейност, като приходите от нея се реинвестират обратно в научноизследователската.

– Какъв обзор бихте направили на 2024 г. – кои са най-важните проекти, които започнаха или приключиха?

– Цялата година беше изключително сложна за нас. Работихме по четири различни инструмента – три програми и Националния план за възстановяване и устойчивост.

Мога да отбележа, че са подписани 2227 договора за изграждане на училищна STEM среда. По Националния план за възстановяване и устойчивост имаме и други договори по модернизация на образователната инфраструктура, по които се ремонтират училища и детски градини, по изграждането на нови сгради за такива, ремонти на ученически общежития, изграждането на младежки центрове. По-сложният въпрос е на какъв етап на изпълнение са те. За малко над половината от одобрените за изграждане младежки центрове са сключени договори за строителство или то вече е започнало.

В момента върви оценката на Националния фокусен център, по който предстои да бъде подписан договор. Остава само процедурата с обособяването на кампуси в столичния Студентски град, която се забавя заради процедури, предвидени в Закона за устройство на територията. Удължихме сроковете, надявам се колегите да успеят и за трите кампуса. Това е последното, което остана.

По процедурата за модернизация на образователната инфраструктура финансирахме малко повече училища за сметка на детски градини, защото нямаше достатъчно кандидати от тяхна страна. Напомняме на местата, за които все още няма обявени обществени поръчки. В Бургас вече строят, но те започнаха предварително. Особеност на Плана за възстановяване е, че могат да се признават и разходи отпреди подписване на договора и да се възстановяват средства.

По отношение на STEM центровете в училищата – някъде вече са приключили, особено по-малките, които имат само закупуване на апаратура, което не изисква обществена поръчка.

Където има забавяне, то е заради обществените поръчки. Това е проблем не само при изпълнението на проекти по Плана за възстановяване. Това е най-сериозният проблем за изпълнението на практика на всички проекти. За центровете за върхови постижения и центровете за компетентност това беше най-критичният проблем.

През изминалата година се намери място за изграждането на Националния STEM център и бе подписан договор за строителст­во. Обещанието на строителите е сградата да бъде готова до пролетта на 2026 г.

Върви добре и изпълнението на проектите на изследователските висши училища, като това бе една от първите процедури с подписани договори. С меморандум е създадена мрежа между десетте изследователски висши училища. Тя вече проведе събрание и нещата се движат в предвидената посока.

Активно се работи и по проектите „Успех за теб“ и „Модернизиране на професионалното образование и обучение“, които започнаха през 2023 г. По първия са включени около 1500 училища от цялата страна, а по втория – 417 професионални гимназии или училища с паралелки с професионална подготовка.

„Успех за теб“ е с бюджет 151 млн. лв. и е предвиден за 5 години, но има възможност за увеличаване на средствата до края на програмния период, ако е необходимо. Новото в него, както и в голяма част от останалите проекти, е, че се прави акцент върху работата с родителите.

Назначени са 324 специалисти, ресурсни учители, логопеди, психолози, помощници на учителя. Тяхната дейност е насочена основно към ученици със специални образователни потребности, като 6600 ученици са получили подкрепа.

Учениците, които се подпомагат по „Успех да теб“, са около 49 000. Те са включени най-често в допълнителни обучения и занимания по интереси. Назначени са 813 образователни медиатори и 110 социални работници.

Бюджетът на „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ е

70 млн. лв. По него бяха създадени секторни съвети на уменията, които включват и учители, и преподаватели във висши училища, и представители на бизнеса. Съветите включват 232 експерти. На база на тяхната работа беше утвърден нов Списък на професиите в професионалното образование с 46 професионални направления и 193 професии. Значителна част от тези професии са нови. Секторните съвети ще продължат да работят, за да направят държавни образователни стандарти и изпитни програми.

Миналата година започна и проектът „Силен старт“, по който са включени 1264 детски градини и 226 училища с предучилищни групи. Той е с бюджет 105 млн. лв.

Беше свършена много работа и по нови процедури по Програма „Образование“ и по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.

– Приключиха ли всички проекти по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Ще бъдат ли изплатени всички средства?

– Бенефициентите са изразходвали 99,5% от бюджета. Доволни сме от това, което постигнахме. В центровете за върхови постижения и центровете за компетентност са изградени около 300 лаборатории, като те са разпределени във всички региони за планиране. Изградени са четири нови сгради. Успешно приключват и проектите, които финансирахме към Министерството на образованието.

Мога да кажа, че Програмата беше успешно приключена. Всичко върви добре, когато има диалог, разбиране и съдействие не само от страна на Министерството на образованието и науката, но и от конструк­тивното сътрудничество с другите национални органи, дирекция „Национален фонд“ към Министерството на финансите, Централното координационно звено, които ни помагаха за разрешаването на възникнали проблеми. Колегите от Европейската комисия също активно участваха в обсъждането на процедурите.

– По график ли се реализират проектните дейности по процедурите, финансирани със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост?

– Подписали сме почти всички договори, които са предвидени. Те са на стойност

1 495 000 000 лв. Изпълнението върви на различни етапи. В повечето случаи сме оптимистично настроени и се надяваме да се вместим във времето. Крайните получатели, или поне някои от тях, няколко пъти поставяха въпроса за удължаване на срока за изпълнение на Плана, но това трябва да се реши на европейско ниво. Ако се реши да се удължи срокът за изпълнение на Националния план за възстановяване, това би било полезно.

Плащането в момента върви по-ефективно и бързо. През последния месец-два изплащаме по 10 – 15 млн. лв. на седмица. Очакваме през януари – февруари 2025 г. този темп да се ускори. Смятам, че ще се справим с плащанията.