От животновъдство се печели, стига да нямаш крави

Яман Хюсмен е завършил Професионалната гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов“ в Добрич със специалност „Ветеринарен техник“. През 2016 г. се дипломира като магистър в Аграрния университет – Пловдив, със специалност „Растителна защита“. Завършил е специализиран курс към Центъра за професионално обучение „Рулан“ – Русе, за хуманно отношение към животните от гледачите, а така също и за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортиране.

Има придобита допълнителна професионална квалификация от Центъра за професионално обучение – Бургас, за първично производство на фуражи. От ноември 2023 г. е общински съветник в Исперих. Яман Хюсмен е второ поколение земеделец. Неговите родители са дипломирани агрономи, отдадени на селското стопанство повече от 30 години. Вече 8 години Яман Хюсмен управлява стопанството „Караджа-ФАГ“ ООД – Исперих. Фондация „Еврика“ му присъди отличието „Млад фермер“ за 2024 година.

Яман Хюсмен е роден през 1993 г. – годината, в която родителите му започват собствен бизнес. Земеделието и говедовъдството винаги са били част от живота на семейството. Отглеждали са биволици, крави, после овце, а по едно време имат дори прасета. Яман си спомня, че баща му продава овцете, за да си купи карбамид. След това започват да събират стадо, за да произвеждат мляко.

„Поех бизнеса, откакто завърших магистратура в Аграрния университет в Пловдив – казва Хюсмен. – Дори имах предложение да започна докторантура. Но баща ми ме контрира с думите: „А бе, момче, все някой трябва да работи. Затова идвай и поемай бизнеса, аз съм вече политик.“

Така току-що дипломиралият се студент се връща на село, а баща му символично му връчва ключовете към земеделието и говедовъдството.

Младият мъж има опит в бранша, тъй като от малък през летните ваканции винаги е помагал на родителите си на полето и във фермата. Но бързо установява, че едно е да бягаш след комбайните лятно време, а съвсем друго – да ръководиш бизнес и да носиш отговорност за всичко, случващо се в него.

Понякога прави грешки, но по този начин се научава как да се справя по-добре. И вече близо 8 години се занимава със семейния бизнес. В него продължава да работи майка му, която отговаря за документацията, фактурите и договорите. Хюсмен подчертава, че без нейната помощ не би се справил и не би могъл да се фокусира върху изпълнителната част на полето и във фермата.

Постепенно бизнесът се разраства. Увеличава се броят на животните. Когато младият фермер започва да се занимава със земеделие и животновъдство, имат около 200 дойни крави и произвеждат около 4 тона мляко. В момента, след една значителна инвестиция, отглеждат 1100 броя млечни говеда от породата „Холщайн фризийско“, от които 450 дойни крави. Фирмата произвежда между 12 и 13 тона мляко на ден, което се доставя до две мандри в България.

„Освен това, когато цените на млякото бяха ниски, реших да пробвам да правим сирене – разказва Яман Хюсмен. – От малко повече от година произвеждаме сирене от нашето мляко, което продаваме локално в района в магазини и супермаркети. Засега се справяме доста добре. Хората познават сиренето, знаят качеството му и е доста търсено. В бъдеще възнамеряваме да инвестираме в собствена мандра, за да затворим цикъла.“

Чрез прилагането на нови технологии и автоматизирани процеси, а така също и с добрата работа в екип Яман Хюсмен доказва, че селскостопанският сектор в България може да има принос към българската икономика. Внедреното в „Караджа-ФАГ“ пръскане на пестициди с дрон намалява потреблението на вода няколко пъти, като производителността е почти толкова висока, колкото след обработката и с наземна техника. С въвеждането на автоматизирано хранене на телета сукалчета с робот „майка“ смъртността при тях намалява на под 2%. Разработената и внедрена автономна климатична система в оборите при дойните крави, която регулира температурата и атмосферната влага по време на летните жеги, спомага за постигането на по-висок комфорт за животните. От 2024 г. в стопанството се използва сеялка за директна сеитба на есенници, чрез която се спестяват доста обработки, имайки предвид трайното засушаване, което се наблюдава в последните години. Внедрена е и изцяло нова за страната фуражна култура маралфалфа, която се характеризира с много високи добиви и добри хранителни стойности за преживни животни.

Младият фермер управлява две фирми и обработва около 35 000 декара земя.

Отглежда зърнени култури като ечемик, царевица, пшеница, рапица и слънчоглед, както и около 1500 декара люцерна, която се използва за отглеждането на кравите. Той подчертава, че почти 95% от храната, която дават на животните, произвеждат сами. Имат си фуражна кухня, в която се мели ярмата за животните. Купуват се само минерални добавки. Убеден е, че това е ключът към успеха в говедовъдството, защото при тези ниски цени на млякото, ако трябва да се купува и фураж, бизнесът му няма как да излезе на печалба.

Наскоро негов приятел му изпраща клип, в който се казва, че в животновъдството има много пари. Но единственият начин да изкараш много пари в този бранш, е да се занимаваш с всичко около говедовъдството, но да нямаш крави. В това има доза истина, смее се младият фермер. А мандрите сякаш се уговарят и са с еднакво ниски цени навсякъде.

„Ситуацията е такава, че в магазините няма ниски цени – обяснява Хюсмен. – Според мен основният проблем е вносът на мляко от Украйна. Колегите ми показват мляко, което идва на 0,70 лв. за литър, което прави българските производители много уязвими. Това мляко не само е по-евтино, но може да съдържа добавки, които са вредни. Така се получава несправедливост – българските фермери са принудени да продават на ниски цени, защото на пазара има по-евтино мляко. Въпреки това, вярвам, че трябва да има по-строг контрол върху качеството на продуктите и какво точно предлагат производителите.“

Уточнява, че сиренето, което произвеждат, е направено само от мляко, закваска, без никакви добавки от 7 – 8 литра мляко за килограм сирене. И цената му е сравнително ниска, защото не разчитат толкова на маржа, колкото на оборота. „Мисля, че предлагам добър продукт на пазара. Проблемът обаче идва от дистрибуторите, които слагат огромни надценки, така че, в крайна сметка, цената на сиренето става доста висока“, обяснява носителят на отличието „Млад фермер“ за 2024 година.

Яман Хюсмен смята, че трябва да има по-пряка връзка между производителите и крайните консуматори.

Ако производителят предлага сиренето директно в магазините, ще може да предложи по-ниска цена, защото няма да има толкова много междинни стъпки в процеса на продажба. Това е проблем за всички производители, подчертава той. Цената на продукцията е висока заради посредниците, но най-лошото е, че качеството не е гарантирано дори ако цените са високи.

„А въпросът за контрола е много важен – казва Хюсмен. – Когато на етикета пише „сирене“, трябва да сме сигурни, че вътре няма сухо мляко или други добавки. За нас това е ключово – да предлагаме само качествен продукт, който хората да са сигурни, че е наистина добър. Това е нашето виждане за качеството и бъдещето на бизнеса ни. Продължаваме да работим с амбиция и се стараем да доставяме най-доброто на нашите клиенти.“

Признава, че заради времето, прекарано сред природата, голямата му любов е зърнопроизводството. Миризмата на пръст, докато се обработва земята преди сеитба, му действа успокояващо. За съжаление, метеорологичните условия не помагат на земеделците. В последните няколко години сушата е опустошителна и затова няма високи добиви от царевица. Не помагат на земеделието и ниските изкупни цени.

Разбира се, винаги има и предизвикателства. Най-голямото от тях е намирането на работна ръка. Трудно е да се открият млади и амбициозни хора, които искат да работят в земеделието и животновъдството. Има много заплатаджии – тяхното желание е да получават пари, дори да е минимално възнаграждение, без много да работят. Проблемът с намирането на кадри е сериозен. Затова Яман Хюсмен инвестира в механизация, но все още има много задачи, които не могат да се автоматизират и това изисква допълнителен труд. Но младият фермер е решен да не спира да се развива и да се бори, защото знае какво иска и как да го постигне.