Медалистът Борис Донков и неговият треньор Василка Йорданова: Успешният тандем учител-ученик се гради върху взаимно уважение и доверие

В Студио „Аз-буки“ в YouTube – най-новото онлайн пространство на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“, ви срещаме с вдъхновяващи, мотивиращи и с ясна позиция по обществено значими въпроси събеседници, за да разговаряме за образование и наука.

В навечерието на най-светлите празници гости в „Студио „Аз-буки“ са учител и ученик, един прекрасен тандем в знанието – учителят по география и икономика от Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ Василка Йорданова и нейният ученик, сребърният медалист от тазгодишната Международна олимпиада по география в Тайланд Борис Донков.

 

Разговора води Венцислав ГЕНКОВ

– Госпожо Йорданова, Вие работите вече толкова много години с ученици. Кое е най-голямото качество, което трябва да има един олимпиец, един състезател, за да се явява на състезания?

Василка Йорданова: Едва ли като млад учител съм успяла това нещо да го разпознавам. С натрупания вече през годините стаж си давам сметка, че в нашата гимназия има олимпийци по всички предмети, учениците са умни, но един олимпиец се разпознава от останалите по няколко качества. Не мога да ги степенувам, те са еднакво важни и са сякаш взаимно допълващи се. Но иска ми се, на първо място, да кажа, че един олимпиец е изключително любознателен. Той гори отвътре и чете допълнително, търси, интересува се, чете повече от това, което е в учебника, проверява информацията, което е нещо много хубаво. Поощрявам ги към това нещо.

Следващото, може би, е концентрацията. Много е важна дотолкова, доколкото те да чуват онова, което учителят иска да им каже. Защото нямаме проблем в училище с дисциплината. Но при някои ученици добре се вижда, че погледите им са разсеяни, и разбираме, че това, което говорим, не стига до тях.

Може би друга черта на олимпиеца е, че има емоционална устойчивост. Казвам го, защото самите състезания са изключително голям стрес. Стрес за самите ученици, стрес и за самите нас. И когато има по-така нестабилна психика, когато има паника, когато има страх, това се отразява.

И един такъв ученик, който е с по-голяма устойчивост, се справя с това голямо предизвикателство. И в никакъв случай не на заден план стои и подкрепата от страна на семейството, които пък осигуряват условията, които поощряват и така нататък. И може би нашата роля на учител.

– Знаете ли точен брой на олимпийците, с които сте работили през годините? Помните ли първия си олимпиец?

Василка Йорданова: Не съм се замисляла върху това нещо. Аз съм учител още като студентка в трети курс в едно малко градче там, откъдето съм – Кресна. Първият ми олимпиец беше две години след като започнах работа в Кресна – преместих се в Благоевград в Икономическата гимназия – едно от елитните училища там и тогава, и сега. Мисля, че беше „Митнически и данъчен контрол“ или подобно. Ученикът ми се казваше Владимир Поповски. И аз тогава не съм забелязала, че той е добър по география. Може би не съм знаела какво да гледам. Може би не съм знаела какво да търся. И за мен беше голяма изненада, много приятна. И се радвах сигурно повече и от него, когато той отиде на национално състезание. Към този момент географията беше още със статут състезание. И така, това беше първият ми ученик.

– Борис, как започна всичко? Помниш ли първия момент, когато усети, че географията е твоята наука?

Борис Донков: Сега ще звучи малко странно, но когато бях в детската градина, въобще не се справях добре. Един ден с приятел се подритвахме под масата, както малките деца правят. В този момент възпитателката видя, че не обръщаме внимание на заниманието, и ни извика двамата на дъската – трябваше да кажем кое е по-голямо и кое по-малко. И аз ги обърках, разочаровах се от себе си, че не знам нещо толкова елементарно.

Вечерта казах на баща ми: „Тате, купи ми книга, каквато и да е книга, да прочета нещичко“. На следващия ден той се върна от работа с атлас, който негова колежка му беше дала. И започнах да разглеждам този атлас, носих го в детската градина. Другите търсеха самолети, аз гледах имената на градовете. И така, като че ли тогава се зароди моята страст към географията.

– Госпожо Йорданова, разкажете за първата Ви среща с Борис?

– Борис е от поредния клас на географската ни паралелка, с който работя в гимназията. В VIII и IX клас беше изключително скромен и интровертен. Но какво се случи? Предстои олимпиада и виждам, че Борис е със страхотен резултат в VIII клас. Нещо повече, справи се прекрасно на областния кръг, където VIII и IX клас се вливат в една състезателна група. Справи се по-добре и от деветокласниците. И тогава си казах, че и скромността може да бъде част от профила на един олимпиец. В началото скромен, вглъбен, но с годините натрупваш повече увереност, която идва може би от натрупаните знания. Не знам. Но вече е екстровертен. Това беше в началото.

– Тук е моментът да кажем, че Борис има два медала – бронзов и сребърен от европейска олимпиада и един сребърен от международна. Кое беше най-трудното изпитание по време на подготовката за международната олимпиада и как си връщаш мотивацията, когато си уморен?

Борис Донков: Да започна малко отзад напред. Как си връщам мотивацията, когато съм уморен. Имаше случай в X клас, когато националният кръг на олимпиадата се проведе в нашето училище. Моят резултат тогава не беше най-добрият, имал съм по-добри постижения и може би тогава ми прещрака в мозъка, че за да имаш добър резултат на олимпиадата, трябва да почувстваш дискомфорт.

Всяка друга олимпиада, на която съм постигал добър резултат, е била свързана с някакво пътуване, с нова обстановка, нов град, нова държава. И като че ли в подобна ситуация мозъкът ти се настройва на такава честота, че по-лесно се приспособява, по-лесно абсорбира нови неща, ориентира се в новата обстановка, което помага и при олимпиадата.

– А кое е било най-трудното изпитание…

Борис Донков: Несъмнено най-трудното изпитание в подготовка за международната олимпиада беше теренната работа, тъй като на подобна надпревара има теренна работа със задачи, които трябва да изпълниш в тази нова среда. Докато на нашата национална олимпиада това го нямаме, тя се състои само от писмен тест.

– Нека да разкажем какво представлява една международна олимпиада, за да направим разликата с националната.

Борис Донков: Работа на терен, която включва също така картографски умения, които са изключително важни за географа. Тази година нашата теренна работа се проведе на остров в река Чао Прая. Там имахме определено трасе, което трябваше да изминем, и точно един час да направим карта на острова. Колкото и странно да звучи, в такъв момент трябва и тялото ти да може да се адаптира, защото влажността беше изключително висока.

– Звучи като риалити шоу …

Борис Донков: На моменти си беше заради високата влажност. За теренната работа имахме по един час за първата, втората и третата задача. Те са и с няколко подусловия и реално трябва да имаш време да обиколиш терена, да намериш отговора и след това да го формулираш.

Защото, между другото, това е важно да се каже, че Международната  олимпиада по география е единствената световна олимпиада, която е на английски. Олимпиадите по биология, по физика, по химия, по другите точни науки, при тях задачите се превеждат на майчиния език на участника. Докато на географията сме задължени да пишем на английски. В математиката за решение на дадено уравнение има универсален език, който е еднакъв за всички образователни системи. А в географската надпревара трябва да пишем текстове, в които да описваме проблеми. Трябваше да опишем едната задача, след като сме обиколили острова: недостиг на каква инфраструктура има, защо има толкова високо замърсяване, какви са причините, какво решение можем да предложим.

Другото нещо, което е различно между нашата национална олимпиада и световното състезание, е, че българската е фокусирана по-скоро върху енциклопедични знания, докато на международната трябва да имаш тази основа, но понякога тя ти е дадена в самия извор. Защото подобно на историците ние също боравим с извори, с информация, която ни е предварително дадена.

На Международната олимпиада се търси по-скоро решение на проблема. Примерно как да се предотвратят сезонните наводнения на този остров, защото реката се разлива и има наводнения. И трябваше да изберем най-подходящия вид съоръжение, което да бъде построено, така че да се намали негативният ефект от наводненията.

На нашата национална олимпиада това го има само във втората част. Тя е от два теста. Един, който е със затворени и кратки отворени въпроси, и втори, на който само първите осем отиват, който е с развиване на тема, която е най-близкото, което имаме до световната надпревара.

– Какъв е пътят на Борис, за да достигне до такова високо ниво?

Василка Йорданова: Пътят е през вътрешната му мотивация и както казах – неговата любознателност. Но не само за географията. Той се интересува от много други сфери. За нашата олимпиада по география наистина е изключително важен комплексът от умения и знания извън тясната наука.

– Какво е да имаш учител като г-жа Йорданова? Или по-скоро треньор, ментор или партньор в това приключение?

Борис Донков: По-скоро бих казал, че е партньор. То някак  тази граница учител – ученик е различна. Има уважение и от моя страна към нея, и от нейна страна към мен, но някак е по-лесно да обсъждаш не само учебния материал, но и други теми. Винаги г-жа Йорданова е на разположение каквито и въпроси да имаме, и се старае да ни отговори по възможно най-добрия начин, да ни даде някаква помощ.

– Борисе, разбрах, че искаш да станеш учител. Госпожа Йорданова ли е вдъхновението да се насочиш към професията?

Борис Донков: Може би да, защото в прогимназията бях настроен срещу мисълта да стана учител. Но това се промени като че ли, след като видях, че учителят не трябва да е само строг, а че може да е приятел, помощник и ментор. Това може би ме мотивира да стана учител. Защото все пак всичко, което сме научили, и целия опит, който придобиваме сега с олимпиадите, искам по някакъв начин да го предам и на по-малките от мен. Когато си говорим за развитие, твоят път до това ниво не е лесен за достигане. Отнема време и усилия човек да се подготвя.

– Но кой е най-вълнуващият момент за Вас, г-жо Йорданова? Победата, пътят до нея или самото израстване на олимпиеца?

Василка Йорданова:  Вълнувам се във всеки момент, във всеки от така изброените етапи. И при подготовката се вълнувам. Те са ме виждали много разпалена, много ядосана и усмихната.

– Ядосвате се? Защо?

Василка Йорданова: О, да, това е част от процеса. Щом някой се ядосва, значи го интересува, така че – да. Те са ме виждали в такава светлина. При подготовката, след това по пътя на развитието – по същия начин.

Вижте, пред тях, защото това е моят клас и защото това е географската паралелка, съм се отпускала страшно много. Както Борис вече го е усетил, надявам се и другите от класа, няма бариера между нас. Опитвам се максимално да се доближа до всички техни образователни потребности. И накрая е много хубаво, когато след всичките тези хубави и не дотам хубави моменти – и сътресения сме преживели, да имаш удовлетвореност от цялата свършена работа. За мен думата е много, много хубава, много красива дума – удовлетвореност. Слава Богу, изпитвала съм я няколко пъти с Боби в последните години. Огромна удовлетвореност.

– Борисе, какво би казал на учениците, които идват след теб, какво би препоръчал, преди да започнат да се занимават със състезания?

Борис Донков: Подготовката за олимпиадите е целенасочена – обикновено включва решаване на тестове от предишни години. Но за да можеш да решаваш тези тестове, трябва да имаш солидна основа. Моят съвет към бъдещите олимпийци е да четат не само книги и информация от интернет, но да знаят как да я филтрират. Защото интернет е много полезен ресурс и в моята подготовка има информация там, която няма как да научим от учебниците и от книгите, но трябва да знаеш как да отсяваш информацията.

Трябва да знаят как работят зависимостите между различни процеси, защото това е същината на географията. И когато вече имат тази ясно изградена основа, подготовката за самите тестове няма да е проблемна. Те ще знаят просто какво да напишат инстинктивно.

Идеята е да се интересуваш във всеки момент от света около себе си. Защото, да, необходимо е за един географ да знае къде се намира обект А, обект Б, град В и т.н. Но е важно все пак да знае как тяхното географско положение, как това къде се намират, обуславя начина на живот там.

В VIII Ц IX клас, както каза г-жа Йорданова, бях по-интровертен. Може би средата, която се създаде, промени това. В географската паралелка има хора със същите интереси като теб. Хора, които ги вълнува предметът, които се стремят да изследват света около себе си, които са запазили донякъде все още детското любопитство у себе си.

Защото изследването на света около теб е първото, което бебето прави, особено след първите си стъпки. То е любопитно за всичко. В някаква степен можем да кажем, че географите сме големи деца, които продължават да търсят обяснения за още и още неща от нещата, които се случват около тях. Откриватели. Това е, това е точната дума…

Ние сме голяма географска общност и споделяме опит, знаем как да си помогнем един на друг… Това е хубавото в нашата наука – че тя има елементи на химията и на физиката, има елементи и от биологията с това да познаваме различните видове животни и природните зони. Имаме от всяка наука по малко. Е, имаме и от математиката, която, признавам, не харесвам, но заради това медалът е сребърен, не златен…

– И защо медалът не е златен?

Борис Донков: Не е златен, първо, защото може би наистина пренебрегнах математиката. А има много математика в олимпиадата по география, поне в международната. Трябва да се направят изчисления.

Пример е една от задачите, която беше за пагода или будистки храм, наклонила се с известни, мисля, че беше 15 градуса в рамките на 150 години. Трябваше да изчислим коефициента на слягане с формула по тригонометрия, която е много над нашето учебно ниво. И реално от всички олимпийци само един беше решил тази задача. Беше от САЩ и с профил математика. И нормално е такива ученици да имат предимство.

– Може ли да кажем, че формулата на успеха на един олимпиец всъщност наистина е тази комплексност от знания?

Василка Йорданова: Определено. Обаче ще кажа, че много ученици избират и друга форма – да речем отборните състезания. Там отново има адреналин, отново има солидна подготовка, но се чувстват по-уверени, когато са екип. Наблюдавам, че има и такива ученици. Имала съм и такъв ученик. Той се казва Боян Петров.

Работила съм страшно много и с него, но той споделяше откровено с мен, че олимпиадите не са неговата стихия. Ходеше и печелеха с отборите на географията. След това продължи и в Геолого-географския факултет като студент. Мисля, че по време на следването си беше най-добрият в целия факултет и сега е водещ на географския куиз, който се организира в Софийския университет. Той избра екипните състезания.

Олимпиадите са другото, конкурсите не може да ги пренебрегнем също.

– Борисе, говорехме за това, че може би пътят ти е да станеш учител. Но мислил си къде искаш да учиш и къде искаш да се развиваш – в България или в чужбина?

Борис Донков: Определено в България.

– Защо?

Борис Донков: Някак корените ме държат тук, така да го кажем. Не мога да си представя да се развивам някъде другаде извън България и да не помагам по някакъв начин на страната да се развива. Ще продължа вероятно в Софийския университет. Все още се колебая донякъде в коя специалност.

– Казваш в България. Какви са темите, които интересуват теб и твоето поколение?

Борис Донков: Сега донякъде има разлика в темите, които интересуват хора, които са с изявен интерес към географията, и тези, които са с по-специализиран интерес към някоя наука. Виждам го и в нашето училище.

Като цяло, това, което дискутираме в нашия клас, с моите приятели в него, определено са по-социално насочени теми. Понякога дори и по-политически насочени, защото това да познаваш географията добре, предразполага и да имаш силна гражданска позиция, да си активна част от гражданското общество. Така че разнообразни са темите и варират: от исторически събития – много си говорим за Втората световна война и за Студената война, до настоящи социални проблеми, за политическата обстановка по света. Като цяло, географът има широк светоглед. Географът се интересува от всичко, независимо дали се случва тук, или в Папуа Нова Гвинея.

– Имам няколко блиц въпроса към Вас. За или против социалните мрежи и защо?

Борис Донков: Много доскоро бях против. Сега съм по-скоро „за“, защото видях, че има и полезна страна. Дотогава виждах само негативната, която е, че са изключително пристрастяващи. И това го виждам у хората, у моите съученици. Полезната е, че дават шанс повече от традиционните медии – от телевизията, от печатните медии, за това да се чуват различни позиции. И всеки, който има нещо важно да каже, може да бъде чут.

– Госпожо Йорданова, за или против?

Василка Йорданова: Не мога да кажа категорично за или против, защото и аз отчитам и предимства, и недостатъци. Социалната мрежа прави така, че нещата да бъдат достъпни всеобщо. Но от друга страна, там има изключително много информация, която винаги трябва да бъде проверена. Да, тя се проверява от някои, но не се проверява от всички.

– Помага или пречи на обучението изкуственият интелект?

Борис Донков: О, определено пречи изкуственият интелект на обучението, поне изкуствен интелект, до който всички имат достъп – говорим за тези чат ботове, които са най-популярните. Според мен те даже задушават донякъде, така да го кажем, самостоятелното мислене на учениците. Виждал съм съученици, които вместо да напишат интерпретативно съчинение, просто питат чат бота какво да напишат за дадено произведение. Въобще, донякъде лимитира критическото мислене на учениците.

Василка Йорданова: В обучението зависи от кого и как се ползва, мисля аз. Много пъти съм прибягвала до изкуствения интелект – все още не в работата, но по други въпроси, определено да.

– Кое е най-важното в отношенията между ученик и учител?

Борис Донков: Да има взаимно уважение. Ученикът винаги трябва да уважава учителя. Той все пак е по-възрастен, през повече неща е преминал. Но трябва да има и обратното – учителят да е склонен да научава нови неща от учениците, защото все пак времената се променят и преподавателите също трябва да са адаптивни. За щастие, това го виждаме у г-жа Йорданова. Тя наистина се вслушва в нас, така че аз съм доволен, че е с мен.

Василка Йорданова: Абсолютно съм съгласна. Партньорството е от двете страни – ученици и учители.

– Какво послание искате да отправите двамата към следващите, които биха решили да поемат по вашия път?

Борис Донков: Според мен географията е най-обхватната от всички науки, тя обхваща абсолютно всичко. Не е точно наука като математиката и химията. Обхващаме всичко. Дали може да се построи сграда на това място? Това е география. Колко да е висока? Това също е география. Няма как – винаги трябва да има по един географ в планирането на всичко.

Василка Йорданова: Харесвам географията заради закономерностите, защото всичко друго, като данни, като факти, като каквото и да било, то може да бъде проверено и веднага ти се дава най-точната информация. По-скоро закономерностите трябва да бъдат осъзнати и много акцентирам върху това нещо. И от това им става интересно и на самите ученици. Ние сме уникална наука, която смесва хуманитарното и точното.