Фонетични и морфологични аспекти от идиолекта на поп Минчо Кънчев, отразени в сборника „Видрица“

Доц. д-р Теодора Г. Илиева

Faculty of Education

Trakia University - Stara Zagora (Bulgaria)

https://doi.org/10.53656/bel2025-6-2T

Abstract. Ръкописът „Видрица. Спомени. Записки. Кореспонденция“ (1894 – 1904) е обект на няколко литературоведски, културно-исторически и етнографски проучвания, но лингвистични изследвания на жанрово хетерогенния текст липсват. Това мотивира необходимостта от анализ на богатите лексикални пластове, фразеологичните единици, синтактичното конструиране, фонетичния правопис и морфологичната парадигма, които използва поп Минчо Кънчев.

Целта на настоящата публикация е да се изолират няколко от характерните за книжовника правописни принципа; да се обособят фонетичните и фонологичните особености, индивидуализиращи езика му; да се откроят нормативните, диалектните и социолектните категориални характеристики на морфологичната система. Фокусът е върху особеностите на старозагорския градски говор в периода около Освобождението на България.

Проучването се провежда по оригиналния текст, поместен в ръкопис (фонд 382, архивна единица 1, л. 1 – 1016), който се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Реализира се частично езиково сравнение с идиолекта на друг старозагорски книжовник – Христо Шиваров, автор на „Бележки по Старозагорското въстание“ (фонд 141К, оп. 1, архивна единица 1) от Държавен архив – Стара Загора.

Keywords: поп Минчо Кънчо, сборник „Видрица“, Христо Шиваров, фонетична система, морфологична парадигма, социолект

Свързани статии:

Linguistic Speech as a Challenge for the Translator and the Foreign Language Tuition Pulsometric Criteria of for the Classifications of Training Overload Innovative Teaching Methods in the Electronic Environment The Role of Historical-Law Knowledge in The Legal Education System