Гюлсюм Сонгюл Ерджан
Нур Бану Елбюлкен
Исмаил Оркун Атасой
Dokuz Eylül University (Türkiye)
https://doi.org/10.53656/for2024-05-07
Absract. Новините в печатните медии отразяват редакционната политика на вестника, в който се публикуват, чрез подбор на езиков ресурс. Този подбор може да бъде идентифициран чрез методите за анализ, предоставени от Критическия анализ на дискурса. Историческият подход на дискурса, който е подход за критичен анализ на дискурса, определя различни дискурсивни стратегии за анализиране на определени аспекти на текстовете, за да разкрие разликата между „позитивните нас“ и „негативните тях“, кодирани от езика в текстовете. Една от тези стратегии – стратегията на прогнозиране, разкрива какви характеристики и качества се приписват на социалните актьори, обекти, факти, събития, процеси и действия в дискурса чрез анализиране на определени езикови ресурси в текста. В това изследване са разгледани новинарски текстове в печатните медии за фемицида в Турция през първата половина на 2024 г. Новините, които съставляват базата данни, са взети от Аnıt Sayaç (англ. Monument Counter) – дигитален архив, който предоставя информация за жени, които са били убити в Турция от 2008 г. насам. Целта на нашето изследване е да разкрием начина, по който жените се отразяват в медиите като социални актьори във въпросните новини. По време на процеса на анализ на данните бяха изследвани прилагателни, прилагателни фрази, прилагателни клаузи и квалифициращи изрази, използвани за описание на жени, жертви на убийство, в новинарските текстове. Нашите открития показват, че традиционните роли на пола се засилват чрез изрични и/или скрити езикови ресурси и импликации в новинарските текстове, чрез приписване на положителни/отрицателни изрази на жените, а когато жените надхвърлят тези роли, те се представят на читателите чрез приписвания на отрицателни черти.
Keywords: печатни медии, новинарски текстове във вестници, фемицид, дискурсивно-исторически подход, стратегия на прогнозиране/приписване, роли на половете