Телемахия: съвременният дебат върху „Митът за Одисей“

Камелия Спасова

Sofia University

https://doi.org/10.53656/bel2025-2-1KA

Absract. Как най-одисействащият гръцки герой се превръща във фигура на родното в българската версия? Телемахията в този текст е разгледана като метафора, през която интелектуалците след 1989 преначертават картата на тенденциите самобитно and световно в националния ни проект. Тяхното обръщане към „Митът за Одисей“ от Тончо Жечев е опит да се демаскират идеологическите импликации зад завръщащия се Одисей, а с това да се преосмисли историята на българската критика от времето на късния социализъм. Боян Манчев чете Жечев в термините на националекзотизма, партикуларната универсалност and идиличния дискурс. Миглена Николчина добавя нов кадър, посочвайки ролята на постструктуралистите от 80-те и тяхното обръщане към Античността. Бойко Пенчев извежда от автохтония консерватизъм на Жечев, при който родът, аисторичното и органичното са привилегировани за сметка на нацията и историята, подход за подриване на официалната идеология през 70-те. Съвременните прочити на „Митът за Одисей“ изработват алтернативи генеалогии на консервативната утопия на Жечев.

Keywords:: завръщане; повторение; националекзотизъм; идиличен дискурс; световната литература; Орфей; котловинна култура

Свързани статии:

The Language of the Eonomos Dimitar Petkanov (Lexical and Stylistic Aspects) The Teacher`s Competence Profile – Training in a University Environment Technology for the Formation of Research Skills in Students from Primary School Age in “Man and Natureˮ Education Dynamics of a New Class of Oscillators: Melnikov’s Approach, Possible Application to Antenna Array Theory