Югът на родното място и проблемът за преселението

Татяна Ичевска, Иван Русков

Faculty of Mathematics and Informatics „Paisii Hilendarski“ University of Plovdiv

https://doi.org/10.53656/bel2025-5-5T

Где да отида в бедата? Отгде да потърся утеха?

                Няма и котва сега лодката да задържи.

Сам ще прибягна – ще видиш – на вражия бог до олтара,

                никой прегърнат олтар не отстранява ръце.

Овидий

Abstract. В рамките на този текст разглеждаме травматичния разказ за емиграцията, представен в български и хърватски текстове от 90-те години на ХХ век насетне. Независимо дали се пречупва през съдбата на отделен персонаж, или се отнася до семейство, социална, етническа и/или религиозна общност, проблемността в избраните за наблюдение текстове е многостранна и многопластова. В хода на наблюденията, ограничени до избрани от нас текстове, ще изведем общите невралгични точки в тях и ще потърсим отговор на няколко ключови въпроса: защо и как животът на човека преселник се превръща в травматичен разказ; като напусне родината, изгнаникът умира ли напълно, или умира само част от него; кои са местата, които той обитава в чужбина; как минава времето на изгнаника в чужбина – в празнота, в носталгия, в спомени и очакване за завръщане; възможно ли е завръщането у дома.

Keywords: емиграция; травма; хетеротопия; утопия; самота; чужденец; българска литература; хърватска литература

Свързани статии:

The Professorenroman – a New Phenomenon in Bulgarian Literature Bulgarian Literature in Serbian Culture from the Late 20th Century to 2023 The Teaching of Bulgarian Literature as Distantly Own Svetoslav Minkov’s Place in Literature Curriculа