Властелините на живата природа

Най-големият хербариум с висши растения и мъхове на Балканите и единственият представителен за флората на Югоизточна Европа, едни от най-често цитираните български научни статии в престижната международна мрежа Web of Science, участие в най-важните проекти за опазване на околната среда, създаването на мрежата от защитени територии в нашата страна – 3 национални парка, 12 природни парка, 86 резервата и неколкостотин природни забележителности.

Така накратко може да се опише изключително богатата дейност на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Тук се подготвят висококвалифицирани кадри в областта на ботаниката, зоологията, екологията, хидробиологията, паразитологията, консервационната биология, генетиката на околната среда и други. Годишно над 200 са публикациите в международни научни списания, книги, монографии, сборници с доклади от научни форуми, в които са отразени резултатите от научната дейност на Института. В момента тук работят 235 човека, от които 132 са учени, от тях 52-ма са хабилитирани. Всяка година се обучават и по 35 – 40 докторанти, както и около 10 дипломанти от различни университети.
„Работата при нас е изключително атрактивна – казва доц. Анна Ганева, директор на Института. – Стремим се да привличаме повече докторанти, работим по много български и международни проекти.“
Проф. Бойко Георгиев – заместник-директор на Института, разказва за приоритетните направления в работата. Те са свързани с разнообразието на организмите от флората, фауната и гъбите, екологични и еволюционни взаимоотношения на генетично ниво; структура и функциониране на екосистемите и ландшафтите в съвременността и в миналото; дефиниране на застрашаващите фактори, оценка на тяхното въздействие и определяне на мерки за ограничаването и отстраняването им; проучване на биологичните особености на стопанскозначими видове; идентификация на биологичноактивни вещества в растения и гъби със значение за фармацията.
Учените от Института работят по изпълнението на проекти, финансирани от различни източници – Европейската комисия, Европейското икономическо пространство, други чуждестранни научни фондове, Министерството на околната среда и водите, различни ведомства и фирми. Част от проектите са финансирани само от бюджетната субсидия на БАН.
По традиция в отдела за растително разнообразие са и гъбите, въпреки че те вече се смятат за напълно различна група организми, отделна от растителното царство. В този отдел са и секциите по палеоботаника и поленов анализ, приложна ботаника и микология. Поленовият анализ изучава тичинковия прашец на растенията, който се характеризира със своя специфична морфология.
„Освен че представлява интерес сам по себе си в растителния свят, тичинковият прашец се използва и за решаване на важни практически въпроси, свързани с историята на растителността – подчертава проф. Георгиев. – Той остава в земните слоеве и проучванията на негови остатъци позволяват да се правят възстановки на растителността в различни геологични епохи.“
Животинско разнообразие се обхваща от секциите за безгръбначни, гръбначни и екология на паразитите. Хидробиологичният отдел се занимава с повърхностните води във вътрешността на страната, както и с крайбрежните морски зони. В секцията „Мутагенеза от околната среда“ се изследват екологичният риск, въздействието на различни замърсители върху генома на растителните и животинските организми. Редките видове и тези от особен интерес за стопанско ползване се изучават от специалистите в секцията по „Екология на съобществата и консервационна биология“. Специална секция е посветена на екосистемните изследвания с център LTER – България.

Четете повече в бр. 3, 19 – 25 януари 2017 г.