Всяко дете „узрява“ за интеграция по различно време

Зина СОКОЛОВА

Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ във Варна
е най-старото по рода си у нас. Основано е през 1905 г. от тогавашния министър на просвещението проф. д-р Иван Шишманов.
„Като негови последователи и хора, които се гордеят със своето училище, преди няколко години основахме музей на образованието за зрително затруднените. Така почитаме проф. Шишманов и всички колеги, които са работили и работят тук – казва неговата директорка Жулиета Петкова. – Екипът е изключително горд, че с взаимни усилия съумява да работи с деца с нарушено зрение и интелект в норма и деца с нарушено зрение и с множество увреждания. Под множество увреждания визирам различна степен на умствена изостаналост – умерена, тежка и дълбока, аутизъм и аутистичен спектър, различни синдроми, детска церебрална парализа, поведенчески проблеми, различни малформации.“
За работата на колектива говори и оценката на Министерството на образованието и науката, което тази година удостои Жулиета Петкова с наградата „Св. Иван Рилски“. Училището получава и наградата на Община Варна за „Колектив на годината“ в системата на средното образование.
„Тези отличия са оценка за труда на екипа, който се справя с всички всекидневни предизвикателства – подчертава директорката. – Първи във Варна направихме външна класна стая по време на ковид пандемията. На децата много им харесва да са на открито. Те стоят прекалено дълго пред компютрите и е много полезно да са навън, сред природата. Направихме и тактилна пътека с различни текстури и с ароматерапевтични растения. Преди два месеца открихме в училището и първата солна стая за халотерапия, която оказва изключително благоприятно въздействие при неврологични, кожни и белодробни проблеми. Радваме се, че успяхме да направим тази толкова необходима за нас стая.“
Жулиета Петкова работи тук от 1995 г. – първо три години като възпитател, пет години е учител на първата паралелка за деца с множество увреждания в страната. Осем години е изпълнявала длъжността заместник-директор по учебната дейност. Директор е от 2011 г. Завършва „Специална педагогика“ в Пловдивския университет, след това – Софийския университет. После попада в това училище, което се оказа нейното второ семейство.
Тук се обучават ученици от I до XII клас. Училището осигурява ресурсно подпомагане и на всички ученици с интелект в норма, които са включени в образователната система в масовите училища. Те учат по стандартните учебници с тази разлика, че за тях се изготвят и отпечатват учебници на брайл или с увеличен шрифт – за слабовиждащите ученици. Ресурсни учители ги подпомагат на място и работят с техните учители и родители. И ако се налага, адаптират учебни материали и пособия, за да могат учениците да се справят максимално добре.
Приобщаването е деликатен и дълъг процес, категорични са педагозите. Екипът започва работа с родителите още когато децата са между 0 и 6 години. Ресурсните учители ги издирват по домовете им или в детските градини. Те са в помощ на родителите, които при раждането на детето могат да изпаднат в отчаяние. Целта е да знаят, че не са сами, да знаят, че има кой да им помогне потенциалът на детето да бъде развит в максимална степен.

„Заедно по ноти“ е проект, в който се използва музикалното съоръжение мегапиано – уникално за България
и Източна Европа. То има 7 октави. На инструмента се свири с крака, като движенията преминават в танц

„Всяко дете „узрява“ за интеграция по различно време – подчертава Жулиета Петкова. – Някои могат да се интегрират още в първи клас, други – не, защото при тях определени процеси протичат по-бавно. Но те могат да се интегрират в IV клас, когато научат брайловата азбука и са вече ограмотени.
А това ограмотяване е дълъг и сложен процес, докато пръстчетата на всяко дете станат очички, които четат брайл. Сензитивността на всяко дете е различна и затова процесът протича различно.“
Основното предизвикателство пред педагозите е обучението на деца с множество увреждания. От 1998 г. в училището е открита първата паралелка за тях. През тази учебна година от общо 24 паралелки 22 са за деца с множество увреждания. Напливът към училището е голям и през новата учебна година вместо една ще бъдат формирани три паралелки. В учебната програма, по която работят учениците с нарушено зрение и множество увреждания, освен специалните предмети по зрително подпомагане, ориентиране и мобилност и всекидневни умения, освен индивидуалната им програма, каквато има всяко дете, те имат и много терапии – арттерапия, хидротерапия, хипотерапия (лечебна физкултура чрез езда и общуване с коне), халотерапия в солната стая.
Преди три години за първи път е създадена професионална паралелка в направление „Озеленяване и цветарство“ за ученици с нарушено зрение и множество увреждания. Родителите са изключително горди, че децата им са в такава паралелка. Освен терапевтичния ефект от работата с пръстта, което подпомага развитието на фината моторика, засаждането и отглеждането на едно цвете носи голямо задоволство у децата, че са постигнали и направили нещо. Позитивното отношение на колектива към всяко дете, към родителите е изключително важно. Единствено с много любов и търпение се постигат резултати, категорична е директорката.
„Осигуряваме обучение на всички деца на територията на Варна и не само – казва Жулиета Петкова. – Има родители, които се преместват да живеят в града ни само и само детето им да посещава нашето училище, за да получава квалифицирано обучение, съответстващо на неговите дефицити. За съжаление, все повече деца в световен мащаб се раждат с по-тежки и комбинирани увреждания, сочат статистиките. Понякога се оказва, че зрението е най-малкият проблем на тези деца. Но правилото е, че няма необучаеми деца. Всички деца трябва да получат любов и образованието, които заслужават.“
Реализацията на учениците е в зависимост от техните възможности. Има възпитаници на училището, които са завършили право, други са се насочили към учителската професия, има такива и като педагози в училището. Някои стават професионални масажисти или рехабилитатори и се реализират много добре. Други градят кариера като певци, като Ивайло Донков, който печели „Гласът на България“, а сега е в Софийската опера.
Голямата тревога на педагогическия екип е какво се случва с децата с множество увреждания, след като завършат училището. Те са усвоили някакви умения – например в градинарство, плетачество, керамика. Но обикновено остават вкъщи, защото в съществуващите дневни центрове за деца с по-тежки увреждания няма места. Така почват да разграждат уменията, които имат.
„Като се срещам с наши бивши възпитаници с множество увреждания, виждам, че са разградили много от уменията, които са имали, и са изостанали в развитието си. Това ми е голямата болка. Тези деца могат да правят нещо след завършване на училище, ако им се даде възможност – да сортират, да подреждат рафтове в магазини, да правят мартеници – казва директорката. – В другите държави има специални центрове за такива младежи. Във Варна също има центрове, но са препълнени. С родители на деца с увреждания с общи усилия търсим варианти какво може да се направи, за да се реши този проблем. Обучаваме екипите на различни дневни центрове да работят с деца с увреждания, като надграждат техните умения. А не да започват отначало. Сега всички се вълнуваме от приключването на учебната година. Децата са подготвили програми. Едно предизвикателство към децата и родителите са отправили класните ръководители – ще има джип-сафари и разходка с яхта. Правили сме го и друг път. Най-голямата ни награда са усмивката и светналият поглед в очите на родителите и на децата.“
По време на дистанционното обучение преподавателите се превръщат в актьори, за да могат да привлекат вниманието на учениците, спомня си директорката. А това никак не е лесно, когато става дума за деца с множество увреждания. Специалният педагог първо трябва да ги активизира, да прив-
лече вниманието им, да ги накара да седнат пред монитора и да изпълнят поставените им задачи. Учителите от училището проявяват изключителна креативност, изправени пред това предизвикателство. Правят интересни клипове за децата и обучението от разстояние в електронна среда е изключително ползотворно. Неслучайно получават награди от директорката за всеотдайната си работа по време на пандемията.
„След броени дни предстои провеждането на годишния тиймбилдинг на целия колектив – да се поздравим с добре свършената работа и да съберем сили за новата учебна година и предизвикателствата в нея“, споделя накрая Жулиета Петкова.