Двете лица на радиоактивността*

Димитър Андреев – VII клас, I място
ОУ „Васил Левски“ – Пловдив
Научен ръководител – д-р Красимир Витларов

„Няма нищо страшно в живота, само неща, които не разбираме.
Сега е времето да научим повече, за да ни е страх по-малко.“
Мария Кюри

Тези думи разкриват същността на физиката като фундаментална наука, която се стреми към идеал, поставен ѝ още от древногръцките философи – да освободи човека от страха, да му даде познание за окръжаващия го свят и че този свят е подчинен на закони. Тя дава основата за разбиране и обяснение на природните явления. По този начин физиката не само премахва страха, но дава смелост и възможност на човека и човечеството да търси, да опознае света и да го промени.

Целият съвременен високотехнологичен свят е резултат от откритията на хиляди учени от древността до наши дни. Откритието на електричеството е революция в развитието не само на физиката, но на всички науки, технологии и на света изобщо. Трудно можем да си представим днес живота без него. Откъде тръгва? Още в края на

VII в.пр.н.е. Талес провежда редица опити и наблюдения, за да даде отговор на въпроса „Защо ебонитова пръчка, натрита с вълна, привлича към себе си леки предмети?“. Така започва изучаването на статичното електричество. Така се стига до откриване на електрическите заряди, електрическите сили, а по-късно и на електрическия ток.
В началото на ХІХ в. английският физик Майкъл Фарадей, изучавайки магнитното поле около проводник, по който тече електрически ток, открива електромагнитното поле и формулира закона за индукцията. Той изработва първия, макар и примитивен електромотор, който преобразува електрическия ток в механична енергия.

Сръбско-американският физик Никола Тесла изобретява първия генератор и трансформатор, което дава възможност електричеството да се получава и предава на разстояние.
Италианският физик Волта открива и изработва първата електрическа батерия. Появата на лампата с нажежаема жичка се свързва с имената на редица изобретатели, работили по едно и също време. Първите лампи представлявали стъклен съд, изпълнен с въздух, в който са запоени два медни проводника. През 1875 г. Томас Едисън решава да изтегли въздуха от балона, с което удължава живота на лампата.
Светлината е заедно с хората от древни времена. Научното изучаване на светлината започва с Нютон и неговата геометрична оптика. Този раздел от оптиката изучава разпространението на светлината в различни прозрачни среди. Човешкото зрение също се обяснява със законите на оптиката. Това води до едно най-простите, но много важни открития за хората – очилата. Първите очила се появяват в Северна Италия, между 1280 и 1300 г. и за техен изобретател се счита флорентинецът Салвио дели Армати. Оттогава до наши дни те се променят и развиват, за да стигнем до контактните и вътреочните лещи.
Освен да види света около себе си, физиката дава възможност на човека да обърне поглед към звездите и Космоса. Това става възможно с друго откритие – на телескопа, като система от лещи и огледала. Първият телескоп за астрономически цели е използван от Галилей. С него той открива пръстените на Сатурн и спътника на Юпитер.

Освен света на големия Космос оптиката дава възможност на човека да разкрие света на най-малките организми и градивни частици. Това става възможно с откриването и конструирането на друг оптикоувеличителен уред – микроскопа.

Последният пример, който ще дам, е за сравнително ново откритие, което се развива в последния век. „Радиоактивността е едно от най-уникалните и мистериозни физични явления“, казва Айнщайн. Явлението естествена радиоактивност е открито от френския физик Анри Бекерел. Ядрата на някои химични елементи отделят лъчи с голяма проникваща способност и енергия. Наречени са алфа, бета и гама лъчи. След Бекерел в развитието и приложението на радиоактивността се нареждат имената на Мария и Пиер Кюри, Ръдърфорд и Соди, Розенблум, Ирен Кюри, Фредерик Жолио-Кюри, Ферми и още много други, като се създава нов дял във физиката – ядрената физика.

И тя наистина променя света. В резултат на деленето на радиоактивните ядра се генерира електрическа и топлинна енергия. За съжаление, първият пример за силата на тази енергия е атомната бомба, хвърлена над Хирошима през 1945 г. Да, тя окончателно решава изхода от Втората световна война, но с цената на какви жертви и последствия! Невиждани разрушения, огромни човешки жертви и последствия, които продължават и днес. Същата тази енергия се използва в ядрените реактори на АЕЦ. Радиоактивността се използва в медицината за диагностика и лечение на онкологични заболявания. Развиват се новите медицински специалности – лъчелечение и нуклеарна медицина. Вече пациентите с онкологични заболявания имат шанс за живот.

Свързани статии:

Наука за човека и далечните галактики* Красивото лице на физиката* Брауновият газ е българско откритие* Слънчевият хладилник*