В практиката се наблюдават различни ситуации – от недопускане до работа поради неясни вътрешни правила, през формално отстраняване без правно основание, до умишлено създаване на пречки за изпълнение на трудовите задължения.
Важно е да се прави ясна разлика между законосъобразно и незаконосъобразно недопускане
– първото може да бъде обосновано със закон (например при болничен или временно отстраняване), докато второто е нарушение, което води до дължимо обезщетение.
Целта на тази статия е да изясни кога работодателят няма право да ограничава достъпа до работното място и какво следва, ако все пак го направи. Ще разгледаме двете основни хипотези – при „първоначално“ и „последващо“ недопускане до работа, както и какъв е размерът на обезщетението, за което работникът или служителят може да претендира.
Недопускането до работа е ограничаване на работника или служителя да полага труд.
То може да се осъществява по различни начини. Например отказ на достъп до мястото на работа или работното място, отказ да се създадат необходимите условия за работа (например липса на достъп до съоръжения, машини, на които работникът или служителят работи), непредоставяне на определени инструменти, машини, защитно облекло и др.
При всички случаи недопускането на работа е създаване на всякакви пречки или неотстраняване на пречки за изпълнение на трудовите задължения.
При незаконосъобразното недопускане до работа работодателят дължи обезщетение.
Работодателят дължи обезщетение на работника или служителя при недопускането му на работа в две хипотези.
- При „първоначално“ недопускане на работа – когато е възникнало трудово правоотношение между страните и работникът или служителят се яви в законоустановения седемдневен срок или в срока, уговорен между страните, за да постъпи на работа, а работодателят не го допусне да изпълнява трудовите си задължения.
Дължимото обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение за длъжността от деня на явяването на работника или служителя, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
- При „последващо“ недопускане на работа – когато, след като е започнало изпълнението на задълженията по възникнало трудово правоотношение работодателят не допуска работника или служителя да осъществява трудовата си функция (напр. след прекратяване на ползването на законоустановен отпуск).
Размерът на дължимото обезщетение се определя от брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
Обезщетението при недопускане на работа подлежи на данъчно облагане.
Незаконосъобразното недопускане до работа е форма на трудово нарушение, което поставя работника или служителя в неравностойно положение и носи конкретна отговорност за работодателя. В случай че трудовото правоотношение е възникнало и работникът или служителят се е явил в срок за започване на работа, отказът на работодателя да го допусне, представлява основание за изплащане на обезщетение. Същото важи и при вече започнала работа, когато работникът или служителят не е допуснат след отпуск, болничен или друга легитимна причина за отсъствие.
Справка:
по чл. 213 КТ
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Address: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Phone: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
