Випуск 2026 постигна най-добрите резултати на матурата по български език

Тази година средният резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература е 60 точки, или „Добър 4,39“. Той е по-висок с две точки спрямо миналогодишния и е най-високият от провеждането на държавните зрелостни изпити досега. Това съобщи заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева при представянето на резултатите от матурите за 2026 г. в Просветното министерство.

„Този резултат ни показва, че цялата образователна система и мерките, които се взимат, дават своите резултати“, подчерта зам.-министър Панчева.

На втория държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет средният резултат е 71,09 точки, което е „Много добър 4,89“.

Данните на МОН показват, че 338 зрелостници са получили по две отлични оценки при 279 миналата година. Четирима ученици са постигнали максималните сто точки и на двете матури.

„Впечатляващ е ръстът на отличните резултати по български език, като броят на зрелостниците, които са получили оценка поне 5,50, се е увеличил с 42% спрямо миналата година“, отбеляза д-р Панчева.

Отличниците с оценка над 5,50 на матурата по български език са общо 7748. Изкаралите 100 точки на изпита също са рекорден брой – 53-ма.

Намалява и делът на учениците с най-ниски резултати, като понижаването е с повече от 6%. Тази година „Слаб 2“ на матурата по български език имат 5323 ученици, докато миналата те са 5697.

„При втория държавен зрелостен изпит намаляването на слабите оценки е с повече от 10% процента“, посочи заместник-министърът.

Двойките на задължителната матура по предмет по избор са 1259 при 1463 миналата година.

С нула точки на втория ДЗИ има само един зрелостник, а с нула точки по български език са осем.

„Данните показват, че не само се увеличава резултатът на учениците в страната, но и все по-малко ученици остават в най-рисковата група с ниски резултати. Това е успех както за самите ученици, така и за колегите учители“, заяви д-р Панчева.

Тя отбеляза още, че

подобрението на средните резултати е при голяма част от предметите.

Ръст на средните точки има по предприемачество с над 7 точки, по математика – с близо 2 точки, по биология и здравно образование – с над 6 точки, по география и икономика – с почти 3 точки.

„Това ни дава основание да говорим за общо повишаване на резултатите, не за единични успехи по различните предмети“, подчерта заместник-министърът.

По-високи резултати има и по информатика и физика и астрономия. По-ниски са резултатите по химия и опазване на околната средата, изобразително изкуство, информационни технологии, философия, история и цивилизации, на които се явяват и по-малък брой зрелостници.

Най-високи резултати се отчитат в София-град, Смолян и Пловдив. Ръст в резултатите има в региони като Сливен, Разград, Враца, Смолян, Кърджали и Ямбол.

„Това показва, че целенасочените усилия за подобряване подготовката на учениците дават резултати. Разликите между отделните региони поставят въпроса за образователните неравенства, чието преодоляването е сред от приоритетите на Министерството на образованието и науката“, каза още д-р Панчева.

Тя припомни, че промените в Наредба 11 за оценяването дават възможност да бъдат анулирани изпитните работи при установена идентичност – идентични отговори на две или повече задачи са такива отговори, които в отделни изпитни работи съвпадат напълно или почти напълно по структура, отговори, формулировки или решения до степен, която изключва възможността за самостоятелно изготвяне.

След сигнали от оценители от цялата страна и  проверка са анулирани общо 107 изпитни работи. Сто от тях са с идентично съдържание. Другите седем са с нарушена анонимност.

„С анулирането на изпитните работи бихме искали да заявим ясната позиция на Министерството на образованието и науката срещу всички опити за преписване и респективно за неправомерно получаване на по-високи оценки. С този акт искаме да защитим и децата, които отговорно и систематично са полагали усилия през учебните години, за да постигнат своите високи резултати“, подчерта заместник-министърът.

Началникът на отдел „Нормативно осигуряване“ в Дирекция „Съдържание на предучилищното и училищното образование“ Александър Трингов обясни, че фокусът при проверените за идентичност работи е поставен върху задачи, които изискват създаване на собствен текст. Той посочи, че са констатирани три вида отговори на задачите, които се повтарят в отделни изпитни работи.

В МОН бяха представени и отговори на зрелостници на три задачи, които демонстрират идентични текстове. Първата от тях е 21-ва задача, чието решаване изисква изразяване на собствено мнение. „Не е възможно отговорът да бъде предварително заучен и възпроизведен по време на изпита, тъй като задачата изисква формулиране и аргументиране на собствена позиция“, посочи Трингов.

Еднакви отговори има и на 40. задача от изпитния вариант, която е литературна и изисква съпоставка на откъс от изучен и откъс от неизучаван художествен текст, както и на последната задача, при която двама зрелостници представят идентични есета.

По отношение на анализа на резултатите Трингов акцентира, че

над 86% е успеваемостта на задачите, които проверяват умение за извличане на информация от текст и от диаграма.

Отново има и над 80% успеваемост на литературни задачи, които се базират върху даден в изпитния вариант откъс от изучен художествен текст.

Запазва се превесът на зрелостниците, които предпочитат да пишат есе – 70%. Тази година има леко увеличение на дела на зрелостниците, които пишат интерпретативно съчинение. Миналата година те са били 17%, а тази – 20%.

Средният резултат на броя точки при изпълнението на задачата за създаване на интерпретативно съчинение традиционно отново е по-висок. 17 точки от 30 максимални е средният за интерпретативното съчинение срещу 13 точки средно, които изкарват зрелостниците, писали есе.

Директор на дирекция „Професионално образование и обучение“ Ваня Тивидошева представи и резултатите от изпита за придобиване на професионална квалификация, който е вторият задължителен държавен изпит за всички ученици, които изучават професии.

„Има устойчивост на резултатите през последните три години. Резултатите са „Много добър 4,51“ преди две учебни години, предходната средният резултат беше „4,56“, а настоящата е „4,54“, посочи тя.

Учениците могат да избират начин на явяване – чрез защита на дипломен проект, чрез тема и практически изпит или чрез тест и практически изпит.

Най-голяма част – 15 476 зрелостници, са избрали да се явят на защита на дипломен проект

и в рамките на шест месеца те са разработвали изследователска задача в теоретичната ѝ част, като на изпита трябва да покажат и практическите си умения. Те са постигнали и най-високи средни резултати – „Много добър 4,98“.

Данните сочат, че 14,61% от успешно защитили дипломния си проект имат оценка „Отличен 6.00“.

Те са значително повече спрямо миналата година, когато са били 1,60%.

6234 са избрали да се явят на изпит с развиване на тема в частта теория и полагане на практически изпит. Те постигат най-нисък среден резултат – „Добър 4,16“. Те имат и най-голям процент слаби оценки – 14,46%.

3869 са предпочели да решат тест по теория и да положат практически изпит. Те имат среден успех „Много добър 4,50“. Резултатите се подобряват в сравнение с предходни години.

„Основните изводи през годините се потвърждават и тази година. Те са свързани с устойчивост на резултатите, които са много добри в национален план, и засилващ се интерес към защитата на дипломния проект. Запазва се тенденцията за намаляване на интереса за развиване на тема по теория и практически изпит и съответно там резултатите нямат значим ръст“, посочи директорът на дирекция „Професионално образование и обучение“.

Най-високи са резултатите на учениците, които се обучават по професии в направление „Информатика“, „Архитектура, строителство и геодезия“ и „Администрация и управление“.

Свързани статии:

В Министерския съвет Зрелостниците писаха по Яворов и за силата да прощаваш Генерират изпитния вариант за матурата по български език от 5 859 375 възможни комбинации Зам-министър Таня Панчева откри STEM център в столичното 1. СУ „Пенчо П. Славейков“