Целта на настоящия труд е конструиране на функциониращ теоретичен модел за кумулативно лексикографиране на френцизмите в българския език, онагледен в структурата на „Речник на френцизмите в българския език“. Конкретните задачи на разработката са определени в съответствие с етапите в процеса по теоретико-приложното изграждане на речниковия модел.
Областта на изследване е емпрунтологичната и контактологична лексикография, в чиито граници се вписват параметрите на лексикографското конструиране. Очертаното поле определя изследователското търсене като теоретично моделиране с лексикографска насоченост, при което се съчетават: историко-етимологичен анализ на фактите от френско-българския емпрунтологичен процес, преобразуване на получените данни в системна лексикографска информация и интегрирането й в отделни речникови зони.
Материалът за изследване е лексиката с френски произход, навлязла в българския език за времето от 1230 година до 2015 година, т.е. за период от общо 785 години, изпълнен с редица изпитания за запазването на българския език и народност