Трима великани и три вампира влезли в един бар…

Михаела МОСКОВА*

В българския език съществуват форми за бройно множествено число на съществителните от мъжки род, които назовават нелица (предмети, стихии, животни и др.) Бройната форма се употребява задължително след числителни бройни имена, числителни за приблизително количество и местоименни наречия за количество като колко, няколко, толкова, колкото. Например: два домата, десетина домата, колко домата има?, няколко домата. Но: Това са наистина много домати!
Съществителните от мъжки род, които назовават лица, се съчетават с мъжколичните числителни бройни имена двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветима и десетима и имат форма само за множествено число. Например: тримата мъже, петимата полицаи.
Съществуват обаче и някои съществителни имена, които назовават трудни за класифициране по признака одушевеност същности – митологични или фантастични създания с присъщи на хората характеристики, без да бъдат изцяло човешки същества, нито бездушни природни обекти. Техните форми не са регламентирани чрез отделно правило и се ръководят от общата норма за употреба на бройните форми на съществителните имена. Въз основа на включените в Официалния правописен речник на българския език съществителни от тази група може да се обобщи: 1. думите, които означават митологични или фантастични същества, изцяло моделирани по човешки образ (като великани и човекоядци), нямат бройни форми и се съчетават с мъжколични числителни бройни имена – двама великани, трима човекоядци; 2. съществата, които съчетават човешка и животинска природа или фантастични анатомични части (вампири, върколаци, кентаври, циклопи), имат бройна форма – два вампира, три върколака, четири кентавъра, няколко циклопа.

*Д-р Михаела Москова е главен асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.