Няма кой да те чуе, ако не си онлайн

Калина Исметова, СУ „Христо Ботев“ – Разград. Снимката е участник в IX националeн фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“, на Издателство „Аз-буки“

В този брой на в. „Аз-буки“ търсим отговор на въпроса дали българското училище има нужда от профили в социалните мрежи. И доколко те могат да бъдат от полза на директори и учители не само за подобряване на комуникацията с родители и ученици и информиране за успехите им в конкурси и състезания, но и за популяризиране на специалностите, заниманията по интереси и за споделяне на добри практики от час.

В XXI век социалните мрежи са визитката на всеки човек, защото му осигуряват трибуна, която може да използва по най-добрия за себе си начин. При желание профилите в социалните мрежи могат да помогнат на всеки да сподели с останалите хора своите успехи и неуспехи, снимки, възгледи за живота и мнение по значими за него теми. От една страна, в социалните мрежи той може да изгради своята „онлайн“ идентичност, а от друга – тя му осигурява трибуна за дебати и разговори с други хора или съмишленици за обща кауза, зад която да застанат. А дали така стоят нещата и с профилите на училищата?

Еднозначно отговорът е „да“. Всяко училище трябва да има активен профил в социалните мрежи. Той трябва редовно да се поддържа и обновява с всичко интересно, което се случва както в класната стая, така и извън нея.

Социалните мрежи са канал за комуникация не само с учениците и родителите, но и с бъдещите възпитаници,

с членовете на обществото и другите образователни институции – детски градини, училища и университети. Много хора вярват, че ако не присъстваш онлайн, все едно не съществуваш или нищо не правиш и няма какво полезно съдържание да споделиш на другите за себе си.

Днес всички са в социалните мрежи – и родителите, и учениците. Ако ръководството на училището иска да достигне до тях ефективно, то трябва да бъде там, където е тяхното внимание – на екрана на телефона или на компютъра.

Активното онлайн присъствие може да помогне на българските училища да решат няколко от предизвикателствата на новото време.

На първо място, прозрачността и доверието. Родителите често споделят, че искат повече информация какво се случва в училище. Обикновено получават обратна връзка от учителите посредством затворени чат групи. Това предимно се прави с майките и бащите на учениците от начален етап на обучение. Разбираемо, децата са по-малки и затова е нужна всекидневна връзка с родителите – било то за задачи за домашно, отсъствия или всичко друго свързано с учебния процес. Но това в никакъв случай не е достатъчно! Нужна е платформа, на която да споделят и с другите какво се случва в час. Една редовно обновявана Facebook страница би дала именно това – навременни новини, снимки от живота на класа и отговори на куп въпроси.

Второто предизвикателство, което стои пред някои образователни институции, е борбата за ученици. В някои по-малки населени места броят на децата не е голям и директорите, искат или не, трябва да се конкурират за всеки ученик. В този случай ефективната социална кампания, показваща силните страни на училището, успелите му възпитаници, материалната база, може да наклони избора на родителите.

Освен това профилът в социалните мрежи дава възможност и всяко средно училище или гимназия да представи специалностите, които предлага след VII клас например. Това може да стане чрез последователна кампания в профила от редица добре обмислени публикации, в които поетапно да представят всяка от тях с обща информация и критерии за кандидатстване.

След това могат да направят няколко видеа от класната стая, където се провежда теоретичната подготовка, и след това – от практиката или дуалната форма на обучение, ако има такава.

Представянето на успешни бивши възпитаници, които са се реализирали на пазара на труда със специалността, която са завършили в училище, също е прекрасен пример за онагледяване на качествения учебен процес.

Освен всичко останало профилите в социалните мрежи могат да помогнат на образователната институция да изгради своя положителен образ в обществото. И всичко това трябва да бъде направено отговорно и смислено. Трябва да се спазват правилата за защита на личните данни на учениците, да се получава съгласие за публикуване на изображения, да се модерират коментарите и т.н. Вече съществуват насоки и инструменти, като филтри за нецензурни думи, ограничения за отбелязвания и други, които могат да гарантират безопасността на онлайн средата.

За поддръжката на профилите може да помага човек от административния персонал, преподавателите или дори от учениците. С подходящо обучение и планиране на дейности всичко е възможно. Стига да има желание, всяко училище би могло да поддържа професионално своя образ в мрежата. Световните тенденции ясно подсказват, че социалните медии са тук, за да останат, и образователните институции само могат да спечелят, ако използват техните необятни възможности.

Визитката на училищата – от САЩ до Азия

И ако у нас все още не е честа практика училищата да имат добре поддържани канали в социалните мрежи, то в световен мащаб нещата стоят по различен начин. Училища от САЩ, през Европа до Азия все по-активно присъстват онлайн – чрез Facebook страници, Instagram профили, канали в YouTube, акаунти в Twitter и дори TikTok. Правят всичко това, за да популяризират дейността си и да общуват със своята общност – ученици, учители и родители.

Независимо от културните различия, цифровото присъствие на училищата в социалните платформи се превръща от година на година в световна норма.

В САЩ социалните медии са неизменна част от училищните комуникации. Почти всички държавни училища и училищни окръзи имат официални страници във Facebook и профили в Twitter за споделяне на новини.

Проучване от 2022 г. на Националната асоциация за връзки с обществеността в образованието показва, че образователните организации в САЩ масово имат официално присъствие във Facebook (99%), Twitter (93%) и YouTube (86%).

Това означава, че ако отворите социалните мрежи, почти всяко училище – било то начално, гимназия или колеж, присъства там с актуална информация. Американските училища използват тези канали за многостранна комуникация. Честа практика е информирането на родителите в реално време. Пример за това е публикуване във Facebook при извънредни ситуации, като затваряне на училище заради лошо време, напомняния за събития или споделяне на снимки от класни дейности.

Училищата в Обединеното кралство също възприемат социалните мрежи като основен канал за връзка с общността. Повечето британски начални и средни училища поддържат официални Facebook страници за родителите и Twitter акаунти за по-широка публичност. Често информацията се дублира и в двете мрежи, за да достигне до различни групи – Facebook се ползва активно от родители и местни общности, докато Twitter се следи от образователни организации, журналисти и бивши възпитаници.

Много училища в Англия използват социалните медии стратегически за привличане на нови ученици.

Пример за това е средното училище Hartsdown Academy. То провежда целенасочена социална кампания за Деня на отворените врати за прием в VII клас. Създадени са атрактивни графики и кратки видеоклипове, споделени във Facebook и Instagram, подкрепени с насочена реклама към родители в региона.

Резултатът е голям брой посетители на събитието и засилен интерес към кандидатстване. Самото училище отчита, че кампанията е „голям успех“ с множество нови семейства, запознали се с гимназията онлайн.

Подобен подход прилагат и други образователни институции. Социалните мрежи позволяват по достъпен начин пред бъдещите ученици да се демонстрират силните страни на училището – материална база, постижения на ученици и учители, както и ценностите, които споделя неговият екип.

Друг пример е началното училище Seabrook Church of England Primary School, което започва активност в социалните медии през 2020 г. с цел да ангажира родителите и местната общност в учебния процес. Чрез редовни постове във Facebook и Twitter, показващи какво учат децата и в какви активности се включват, училището ефективно изгражда ангажирана училищна общност и засилва осведомеността за учебните дейности.

В друг случай, Phoenix Primary School въвежда нова стратегия във Facebook, за да повиши взаимодействието с родителите и едновременно с това да облекчи учителите от част от комуникационните задачи. С активна страница, която регулярно публикува ресурси за учене у дома, поздравява учениците за успехите им и отговаря на коментари, училището постига значително повишен ангажимент на родителите и намаляване на натоварването на персонала при комуникацията с тях.

Великобритания обръща внимание и на безопасността и политиките при ползване на социални мрежи от училищата. За тях съществуват насоки относно защита на данните и позволенията при публикуване на снимки на ученици. Например училищата трябва да имат съгласие от родители за изображенията и да следят настройките за поверителност. Въпреки тези предизвикателства тенденцията е ясна – британските училища използват социалните мрежи, за да споделят добри новини, да празнуват постижения и да бъдат част от общността онлайн.

Финландия, известна с една от най-иновативните образователни системи, също интегрира дигиталните комуникации в училищния живот. Макар финландските училища да наблягат по-скоро на вътрешни платформи за връзка с родителите, като системата Wilma за дневна комуникация, социалните мрежи се използват за по-широко обществено споделяне и изграждане на имидж.

Изследвания показват, че 95% от финландските училища имат някаква дигитална платформа за комуникация с родителите, което означава, че те са технологично подготвени и отворени към онлайн взаимодействия.

На тази основа много училища поддържат и публични профили. Във Facebook публикуват снимки от училищни тържества или в Twitter споделят успехи на ученици в национални олимпиади. Културата във Финландия цени прозрачността и общностния дух. Затова споделянето на успехи и добри практики е стимулирано дори от образователните власти. Училищата могат да показват проекти на учениците в YouTube или да участват в национални кампании в социалните медии. Такъв пример е медийната грамотност.

В същото време се спазва строг етичен кодекс. Финландските училища следят внимателно какво съдържание публикуват, за да защитят неприкосновеността на децата. Важен приоритет е изграждането на дигитална култура на доверие и безопасност, което се отразява и в онлайн присъствието им.

Като цяло, във Финландия социалните мрежи служат не толкова за агресивен маркетинг, колкото за сплотяване на училищната общност и споделяне на ценности и радости в образованието – отново цели, значими и за българските училища.

В Япония подходът към социалните медии в образованието е двупосочен – от една страна, учениците масово използват интернет и социални приложения, от друга, училищните администрации са традиционно предпазливи. Статистика от 2023 г. показва, че 99,6% от японските гимназисти ползват интернет, 98% притежават смартфон, а средно прекарват онлайн над 6 часа дневно.

Това е огромна аудитория, която всекидневно е в социалните мрежи. В Япония особено популярни сред младежите са YouTube, Twitter и Instagram. Заради опасения от рискове като кибертормоз и разсейване много училища ограничават употребата на социални мрежи в училище от страна на учениците. Но същевременно добре осъзнават, че социалните медии могат да бъдат ценен канал за връзка с по-големите ученици и родители извън клас.

Все повече японски училища и най-вече университети създават официални акаунти. Висшите училища активно използват Twitter и Facebook, за да информират за дни на отворените врати, да обявяват постижения в изследвания или да представят успели възпитаници с цел привличане на кандидат-студенти.

Например официалната политика на Международния университет „Акита“ посочва, че неговите профили в социалните мрежи целят да популяризират информация за образователните програми, студентски инициативи и събития, включително в сътрудничество със студентите.

В сферата на средното образование някои японски гимназии започват постепенно да се отварят към социалните мрежи, като споделят видеоклипове на училищни хорове в YouTube или поддържат Twitter акаунти на училищни клубове. Спортът там е много важен и често турнирите се отразяват в Twitter. Важно е да се отбележи, че в японската култура на първо място стои безопасността на децата онлайн. Затова паралелно с внедряването на социални медии правителството обсъжда регулации и обучения. През 2025 г. се сформира работна група към Агенцията за деца и семейства, която разглежда варианти за ограничаване на рисковете от социалните мрежи за подрастващите.

Въпреки тези резерви посоката е ясна. Японските училища не могат да игнорират социалните медии, след като почти всеки ученик е в тях, и постепенно намират начини да ги ползват отговорно за връзка с младите хора.