Над 100 мерки за по-чист въздух в София

Кои са най-големите замърсители на въздуха в столицата – транспортът, горенето на въглища и дърва или нещо друго? Това трябваше да установи направеното от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) „Изследване на приноса на различни източници за замърсяване с фини прахови частици на град София“. Проучването е направено в периода от януари 2019 г. до февруари 2020 г. по искане на Столичната община и с финансова подкрепа от 300 000 лева на Министерството на образованието и науката.

С близо една трета се планира да нараснат средствата за миене на улиците в София в план-сметката за чистота за 2021 г.

Резултатите от научно-приложното изследване за приноса на различните източници за замърсяване с фини прахови частици в София на база химичния им състав и прилагане на рецепторни модели сочат, че най-голям е приносът на почвата и праха от улиците – 25%. Други големи източници на замърсяване са горенето на биомаса и дърва – 23%, на въглища – 19%, и замърсяване от източници извън София – 16%. Това обяви проф. Христомир Брънзов – директор на НИМХ, при представянето на резултатите от проучването в Столичната община.
Според изследването към момента делът на транспорта в замърсяването на въздуха в столицата е 9%, а на индустрията и топлоцентралите на газ – по 4 на сто.
„Използвали сме най-съвременната рецепторно-моделна система на Американската агенция за океаните и атмосферата за изследване на произхода и преноса на въздушните маси, свързани с концентрацията на фини прахови частици – обяснява проф. Брънзов. – Изследванията са направени в две лаборатории – в България и в Хърватия, като са проведени и контролни тестове във Финландия, за да бъдем сигурни в резултатите от химичния анализ. Той стои в основата на следващата стъпка, а именно да се разбере кои са източниците на замърсяването, какво е процентното им отношение, включително на външното замърсяване, за което малко се говори. След това използвахме модел, който оценява въздушните маси и може да покаже откъде са дошли външните замърсители.
Гаранция за достоверността на проучването е качественото взимане на пробите. За тази цел по проекта е закупена нова специализирана апаратура, която е първа и засега единствена по рода си в България. С нея са взети всички проби, които са обработени в три независими лаборатории, за да се идентифицират източниците на замърсяване.
„Грешката при оценката на различните източници на замърсяване е от 10 до 15 на сто. Това означава, че например най-голямото замърсяване от градския прах на практика варира от 21 до 29 на сто“, обясни проф. Брънзов.
Директорът на НИМХ уточни, че особено внимание е било обърнато на източниците на замърсяване, когато има достигане на пределните норми на допустимите концентрации. Тогава ситуацията е по-различна и най-големият виновник за замърсяването на въздуха на София с фини прахови частици (ФПЧ) е изгарянето на биомаса и дърва – 30%, следван от градския прах с 25%, външни за града замърсители – 15%, изгаряне на въглища – 9%, ФПЧ от топлоцентрали на газ – 8%, транспортен трафик – 7%, и индустрия – 6%. Направени са и наблюдения по сезони, тъй като най-често през зимата се наблюдава превишаване на пределно допустимата концентрация и също има разлики в относителните тегла на замърсителите, уточни проф. Брънзов. Тогава най-големите замърсители са изгарянето на биомаса и дърва – 29%,
следвани от градския прах – 19%, външни замърсители – 18%, и изгаряне на въглища – 13%.
Според директора на НИМХ сред най-подценяваните източници на замърсяване са външните прахови частици, които не са генерирани в града. ФПЧ от ТЕЦ „Перник“ и ТЕЦ „Бобов дол“ например също замърсяват въздуха на София. Има и трансгранично замърсяване – като пясъка от Сахара, а прах идва и от съседни държави, като Македония и Сърбия.
„За първи път се провежда такова проучване у нас и вече имаме необходимата апаратура. Резултатите могат да помогнат на местните политики за подобряване качеството на атмосферния въздух. Когато се знаят източниците на замърсяването, могат да се анализират данните и да се вземат целенасочени мерки, включително към причините за тези източници. На тази база общината може да изработи план за действие и да издаде съответните директиви“, каза проф. Брънзов. Той даде пример с италианския град Милано, където след подобно проучване са определени 14 мерки за намаляване на замърсяването от транспорта и 6 мерки за намаляване приноса на горенето на биомаса.
„Резултатите от изследването ще бъдат в основата на новата програма за качеството на въздуха, защото е важно да насочим усилията си към конкретни замърсители и мерки. Изключително важни са източниците на замърсяване, а те се променят с времето“, коментира столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Тя припомни, че Столичната община е разработила програма с над 100 мерки за подобряване качеството на въздуха, които се изпълняват. Те вече са дали резултати и през 2019 г. средногодишната норма от 40 мг/м3 ФПЧ са спазени.
В последните няколко години последователно се увеличават средствата за миене на града. „Преди години миехме само основните булеварди, но постепенно започнахме да включваме и по-малките улици и тези по кварталите“, каза Фандъкова. От 2017 г. досега са увеличени 4 пъти площите за миене, като се увеличава и броят на миене на улиците. За следващата година се планира в план-сметката за чистота да бъдат увеличени средствата за миене с около 30%.
„Друга важна мярка за ограничаване на праха е разработената Програма за премахване на т.нар. кални точки в кварталите.
Поискала съм информация от районните кметове за наличие на подобни места и в зависимост от тяхната готовност ще им предоставяме средства за облагородяване на пространствата – подчерта столичният кмет. – Включени са 73 „кални точки“, които трябва да се облагородят през тази и следващата година. Бюджетът е 1,2 млн. лв. Средствата ще се получават от районните кметове, които представят проекти за тези пространства. Вече имат готовност в кварталите „Овча купел“, „Красна поляна“ и „Надежда“ – това са и районите, които най-често имат превишаване на нормите на ФПЧ. Те ще получат още тази седмица съответния бюджет за различни дейности, които са предвидили – озеленяване, създаване на паркинги, настилки, ограждения. През миналата година е имало няколко такива проекта, които дават резултат, и дейностите ще продължат и през следващата.
Третата мярка за намаляване на праха са засилените проверки на строителни обекти и на автомобили, които пренасят пръст и строителни материали. Проверките се извършват от съвместни екипи на Столичния инспекторат, ДАИ и КАТ – Пътна полиция. Извършени са проверки на 49 превозни средства и са установени превози на пътни маси без чергила, за което на водачите са съставени 7 акта за установяване на административни нарушения по Наредбата за управ-
ление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община. По отношение на строителните площадки са извършени около 1900 проверки, след които са съставени 403 акта, от които на юридически лица 141, а на физически – 262.
Йорданка Фандъкова информира за още 3 взети мерки – изпълняват се два проекта за подмяната на печки с твърдо битово гориво, финансирани от ЕК и ОПОС. „Инициирах и няколко законодателни промени. Едната е насочена към контрол на качеството на отпадък на дървесината за горене и това вече е факт – подчерта кметът. – Започнаха проверките на обектите, които продават дървесина – от
10 октомври досега са направени
25 съвместни проверки на Столична община и Регионалната дирекция по горите и са издадени 15 протоколи и актове. Мярката е важна, защото дървесината за горене се закупува от тези обекти и ако тя не отговаря на изискванията, се получава по-голямо замърсяване. Засилваме през този сезон и проверките за горене на различни битови отпадъци, включително и дрехи – увеличихме броя на контейнерите за стари дрехи, за да ограничим попадането им в печките.“
Фандъкова отчете, че делът на транспорта в замърсяването на въздуха в София вече е намалял и това безспорно се дължи на подоб-ряването на средата в града и на разширяването на метрото.

Методът на изследване

НИМХ използва съвременен метод на изследване, при който се взимат проби през цялото денонощие с три автоматични пробовземащи устройства и се отчитат средните резултати. Прави се физико-химически анализ за определяне съдържанието на 33 елемента и 8 разтворими йона в пробите. Той се извършва в две акредитирани лаборатории в България и Хърватска, като се правят и контролни тестове във финландска лаборатория, която се смята за една от най-добрите в света.
Използвана е рецептор-ориентираната моделна система PMF 5.0 на Американската агенция за околна среда за отделяне на приноса на различните групи източници на замърсяване и моделна система HYSPLIT на Американската агенция за океаните и атмосферата за изследване на произхода и преноса на въздушните маси, свързани с концентрацията на фини прахови частици в София.
За целите на Проекта е закупена необходимата специализирана апаратура, която е първа по рода си за България.