Морето ни не е черна дупка

Програмата „За жените в науката“ подкрепя проект за изследване на замърсяването с пластмаси по родното крайбрежие

Д-р Радослава Бекова от Института по океанология – БАН, във Варна е една от трите победителки в стипендиантската програма „За жените в науката“. Проектът Ӝ е свързан с изследване степента на замърсяване на Българското Черноморие и цели ограничаване на един от най-големите замърсители в наши дни – пластмасата. Програмата „За жените в науката“ започва в България през 2010 г. в партньорство между Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО и L’Orӛal България. Инициативата отбелязва тази година 10-ия си юбилей у нас. За този период са наградени 27 жени учени.

Ентусиазиран помощник в изследователската дейност на д-р Радослава Бекова е нейният син

Радослава Бекова завършва средно образование във 2. СУ „Професор Никола Маринов“ с профил биология и химия в Търговище, откъдето е родом. Казва, че интересът ѝ към природните науки е от съвсем малка. Чувства се като предопределена от самото си раждане да се занимава с природата, екологията и свързаните с тях теми.
„Учителката ми по биология Нина Петкова помогна да се ориентирам какво точно да кандидатствам – спомня си тя. – Повечето зрелостници избират медицина или молекулярна биология, но усещах, че това не е моят път за професионална реализация. Г-жа Петкова ме насочи към специалност „Биология“ в Софийския университет, където продължих образованието си и получих магистърска степен по „Приложна хидробиология и аквакултури“. След това под ръководството на доц. д-р Галерида Райкова успешно защитих научната си степен „Доктор“ по биологически науки (Хидробиология – Ихтиология).“
Непосредствено след завършването на магистърската си степен започва работа в Басейнова дирекция за Черноморския район към Министерството на околната среда и водите във Варна. После дълго време работи в Аквариума в Института по рибни ресурси. Паралелно с това е привлечена като експерт по риби и безгръбначна фауна към проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, или т.нар. „Натура 2000“.
Накрая получава покана от Института по океанология, където се сформира добър екип и тя разширява заниманията си с морска биология екология.
Проектът, с който печели стипендията по програмата „За жените в науката“, е фокусиран върху замърсяването на нашето Черноморско крайбрежие с отпадъци. Съгласно Рамкова директива за морска стратегия тези отпадъци са разделени на няколко основни категории и техните подкатегории. Основната категория, която преобладава в досегашни изследвания на екипа, от който е част д-р Бекова, е тази на изкуствените полимерни отпадъци, или т.нар. пластмаси: „Институтът по океанология към БАН извършва ежегоден мониторинг на Черно море, като за отпадъците пилотното изследване беше проведено през 2017 г. – разказва д-р Бекова. – То е разделено на няколко фокуса: отпадъци, отложени по плажовете, по морското дъно, във водната среда и по повърхността на морето. Има отпадъци и от речния отток, който досега не е изследван. Нашият фокус беше върху по-големите отпадъци – над 2,5 см. Тепърва предстои да започнат и наблюдения върху микроотпадъците, тъй като при тях методиката на изследване е малко по-сложна и по-трудоемка.“
Досегашните изследвания, направени през мониторинговата кампания през 2017 – 2018 г., са публикувани в доклади към Басейнова дирекция за Черноморския район към МОСВ. Д-р Бекова е част от екипа, който проучва отпадъците, отложени по морското дъно. През 2017 г. мониторингът е съсредоточен в дълбочини между 30 и 100 м. Събирането на проби се извършва по дъното с ОТМ тралове. Този метод е особено подходящ при мониторинг на обширни площи, въпреки че има ограничения за неговото използване в райони с подводни скали или други препятствия по дъното (потънали кораби, райони с подводни кабели, газопроводи и др), което води до занижени оценки. Въпреки ограниченията, този метод е надежден, възпроизводим и позволява статистическа обработка на данните и сравнение между различни райони на изследване.
„Опитахме се да съвместим работата с наблюдение върху състоянието на популациите на рибите и да проучим какво точно попада като отпадъци в торбата на тези тралове – казва д-р Бекова. – Събираха се проби от дъното от над 50 пункта от север до юг по цялото Черноморие. През 2018 г. допълнихме задачата с набиране на проби от водолази от плитката крайбрежна част от 0 до 15 метра дълбочина по метода на линейните трансекти.“
В резултат на тези наблюдения се установява, че основната част – над 83%, от отпадъците в плитката крайбрежна и по-дълбоката шелфова част на крайбрежието са от категория „Изкуствени полимерни отпадъци“, т.е. пластмаси. Следващите преобладаващи категории са от категория „Метал“, а от категория „Текстил“ преобладават изхвърлените дрехи, парцали и т.н. Доста неща са отнесени навътре в морето, като надуваеми дюшеци, топки, балони, както и отпадъци от хранителната промишленост.
„Тъй като държавата не финансира всяка година такъв тип мониторинг, със сегашния проект се надявам да разширим обсега на изследванията с наблюдения на трудно достъпни плажове, които се водят като референтни пунктове. Това може да стане с помощта на безпилотни летателни системи (БЛС), т.нар дронове – подчертава д-р Бекова. – Когато няма „цъфтеж“ във водата и няма висока мътност, с дрон много добре се вижда до 5 – 7 метра дълбочина. Тази година
в Несебърския залив наблюдавахме в едно пристанище изхвърлени над 700 гуми
– вероятно изпопадали от рибарските лодки, на които ги поставят отстрани по бордовете, за да ги предпазват при акостиране. Снимката беше доста плашеща, да си призная. Почти всяка година се провеждат кампании за изчистване на дъното с помощта на водолази. Тази година предложихме да се изчисти този участък, тъй като там се провеждат археологически разкопки. Бяхме поканени да заснемем границите, в които биха могли да се намерят артефакти, но от гумите не успяхме да видим нищо.“
Мечтата на Радослава е в бъдеще тези изследвания да се разширят и да бъдат ежегодни, като в допълнение да бъде закупен подводен дрон, който да улесни много работата с подводните изследвания в плитката крайбрежна зона. По този начин водолазите могат да бъдат използвани само при валидиране на данните от този начин на работа, тъй като водолазната работа в Черно море има своите особености и опасности – водата е доста мътна в повечето случаи и видимостта е изключително ограничена, а и теченията не са за подценяване. Дънните изследвания с тралове пък са ограничени до около 100-метровата изобата заради техническите особености на самите риболовни кораби, които се използват за наблюденията. С подводните камери може да се стигне до много по-големи дълбочини, където се очаква да има доста отпадъци, завлечени от теченията. Правени са такива наблюдения в Черно море по проект, свързан с подводна археология. Учени са наблюдавали на дълбочина от 150 – 200 м кораб със закачени на него много найлонови торбички, отделно са наблюдавани и отпадъци от бита (батерии, варели) и строителството (циментови торби).
Друг резултат от изследванията, открит при сравняване на данните от проведените мониторингови кампании през 2017 и 2018 г., е, че северният район от черноморското ни крайбрежие е по-чист, а Южното Черноморие е по-замърсено с отпадъци, като преобладаващи са отпадъците от категория „Изкуствени полимерни отпадъци“, т.е. пластмасите. Това може да се дължи на теченията, които са основно в посока от север към юг, отделно и на корабоплаването.
В допълнение и на факта, че на юг има повече достъпни плажове и повече туристи.
Идеята на сегашното изследване, с което Радослава печели стипендията, е точно това – да се направи оценка на основните категории отпадъци по черноморските ни плажове и анализ на взаимовръзките и произхода на тези отпадъци. Във връзка с COVID-19 и трудното излизане зад граница болшинството туристопоток бе ориентиран към южното ни Черноморие, за разлика от северното. Наблюденията, които екипът учени правят с дронове, отново показват наличието на отпадъци от категорията на пластмасите – предмети за еднократна употреба, бутилки от минерална вода, капачки, фасове и т.н. А наблюденията на по-недостъпни плажове като Тюленово, Яйлата, Камен бряг, показват също наличието на такива отпадъци, но в много по-ниски стойности, но все следствие на човешката дейност. На плажа на Шабла има изхвърлени дори печки, перални и други домакински електроуреди. А морето не е безгранична дупка, рано или късно ще изхвърли боклуците обратно върху нашите глави, категорични са специалистите.
„С екип от млади учени, под мое ръководство имаме и спечелен проект към Фонд „Научни изследвания – обяснява Радослава. – Един от работните пакети е да открием наличието или отсъствието на микропластмаси в пясъка по плажовете и плитката крайбрежна зона, т.е. какъв ще бъде процентът на тези микрочастици от състава на седимента. Ще направим опит да проучим дали има акумулирана микропластмаса в някои видове дънни риби. Световни изследвания сочат, че
висок процент от местото на черната мида е от пластмаса
и това в крайна сметка попада в нас, по пътя на хранителните вериги. Сигурно и в нашите организми вече има някакъв процент пластмаса.“
Решението на проблема е във възпитанието. Според д-р Бекова трябва да се тръгне от датските градини – децата от малки трябва да бъдат научени да не хвърлят боклуци в природата, да я пазят и уважават. Институтът по океанология има добра инициатива – почти всяко лято в него идват деца, ученици и студенти. Специалистите им обясняват каква е работата им, за да ги направят съпричастни към проблемите на екологията. „Имаме ангажираност да възпитаме едно добро поколение след нас – да се надяваме, че то ще може да пази околната среда“, подчертава тя.
Друго решение за борба със замърсяването е в търсене на начини за прочистване на природата. Затова има много добри примери – в Израел, САЩ, и други развити страни, където се правят много научни разработки за пречистване на водите от подобни отпадъци. Помагат дори най-елементарни методи – например поставянето на мрежи на отходни тръби, отвод-
нителни канали и други подобни хидротехнически съоръжения, които не минават през пречиствателни станции, за да бъдат задържани чисто механично отпадъците, които периодично да се очистват.
„Това е най-елементарното, което може да се направи, за да не попадат боклуци в морето, в реките, в язовирите – подчертава д-р Бекова. – тъй като замърсяването на водните ни екосистеми е убийствено освен за техните обитатели, но и за нас, хората!“