Как се „отглеждат“ медалисти

На церемонията за връчване на тазгодишните награди „Джон Атанасов“ в категорията за вдъхновител и създател на таланти президентът Румен Радев отличи проф. д.м.н. Стоян Капралов от Техническия университет в Габрово. Проф. Капралов е дългогодишен преподавател, подготвил голяма част от българските олимпийски състезатели по информатика и ръководител на националния отбор. Организатор е на летните национални школи за подготовка на националния отбор и останалите състезатели от България. Ръководител е на отбора по програмиране на Техническия университет – Габрово.

Проф. Капралов, откога се занимавате с подготовката на ученици за олимпиади и състезания?
– Поне от 1987 г. При мен е идвал като ученик на школа по информатика например известният сега политик Томислав Дончев. Работил съм и със студенти от Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – например с Георги Шарков (сега член на комисията по номинациите за президентските награди) и Камен Колчев (известен бизнесмен). Моя гордост е студентът от Техническия университет – Габрово, Йордан Пенев – носител на стипендията „Джон Атанасов“ на фондация „Еврика“ за постижения в овладяването на компютърните науки.

– Колко медалисти сте „отгледали“?
– „Отглеждането“ не е дело само на един човек. В българската ученическа информатика са въвлечени много хора. Малка част от учителите, подготвящи ученици, бяха и на церемонията за наградите „Джон Атанасов“. Като университетски преподавател, винаги съм разполагал с повече време за извънкласна дейност, отколкото един учител.

– Имаше период, когато държавата сякаш се беше оттеглила от тази дейност. Как успявахте да се справите в този период?
– Винаги съм имал подкрепата на локалната екосистема в Габрово – Техническия университет, ПМГ „Акад. Ив. Гюзелев“, РУО на МОН. Например в
ТУ – Габрово, по мое предложение беше създаден Университетски център за работа с изявени студенти и ученици.
Ползотворно е било сътрудничеството ми с доц. Кирчо Атанасов, Силвия Кънчева, Ралица Войнова – от МОН, със сегашния председател на БАН акад. Юлиян Ревалски, акад. Веселин Дренски и проф. Петър Бойваленков от Института по математика на БАН, с акад. Стефан Додунеков, чл.-кор. Николай Николов и Емил Келеведжиев от Съюза на математиците в България.

– Какво още би трябвало да се направи за още по-добра подготовка на нашите олимпийци?
– Да се разшири основата на пирамидата. Това означава да се създадат условия на първия кръг на националната олимпиадата по информатика да участват няколко хиляди деца, на втория – около 1000, а на националния кръг – около 200 – 250. Това ще позволи по-добър подбор на учениците.

– А как може да се повиши интересът към точните и природните науки?
– Нямам някаква конкретна идея как да се повиши интересът към точните и природните науки. Мисля, че в наши дни обучението по математика и информатика се радва на общественото внимание. Например интересът към Софийската математическа гимназия е изключително висок. Университетските специалности като „Компютърни науки“ и „Софтуерно инженерство“ също са много привлекателни.

– Какви качества са необходими, за да бъде човек треньор на талантливи деца и бъдещи лауреати от конкурси?
– Основното е човек да има желание да се занимава с тази дейност. Работата е трудоемка – за подготовката на едно занятие от два часа учителят трябва да отдели минимум 7 – 8 часа. При това, разглеждането на дадена тема може никога повече да не се повтори в следващите години. Иначе аз самият съм продукт на българската система за подготовка на състезатели по математика. През 1973 г.,
като ученик, се класирах в разширения отбор на страната за международната олимпиада по математика. Мисля, че е съвсем нормално да предам опита си на следващите поколения.
– Може ли да си добър преподавател, но да не умееш да подготвяш ученици за състезание?
– В България се броят на пръс­ти университетските преподаватели, които подготвят ученици по информатика. Ако се включат повече колеги, успехите ще бъдат още по-големи.

– На какво най-много искате да научите учениците, които готвите за състезания?
– На амбиция за успех, но и на умение да губят.

– С кои ваши постижения се гордеете най-много?
– Основател съм на математическото състезание „Хитър Петър“, което се провежда всяка година от 1995 г. досега (http://www.smb-gabrovo.com/). Основател съм също и на Националната студентска олимпиада по компютърна математика „Акад. Стефан Додунеков“ (https://www.compmath.eu/). Това са състезания, през които са преминали хиляди ученици и студенти. Студентската олимпиада по компютърна математика е уникална, няма еквивалент на световно ниво и представлява сериозна образователна и педагогическа иновация.

– Имате ли любими ученици?
– Имал съм любими ученици, но съм гледал да не го показвам много.

– Колко голяма е ножицата между знанията, получени в училище, и тези в курсовете по подготовка за олимпиади?
– Разликата е космическа. Всъщност състезателното прог­рамиране изобщо не се изучава в училище.

– Задачата на учителите е да работят с всички деца в класа, и по-талантливите донякъде са оставени сами на себе си. Помагаме ли им достатъчно, за да вървят нагоре?
– Да, помагаме им. Преди няколко години се случи забавно недоразумение. По една от програмите на МОН за работа с талантливи ученици, за да водиш школа, трябваше да си непременно учител. Не можеше университетски преподаватели да водят школи по тази програма. Така се наложи да стана за година нередовен учител в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ – Габрово. Преподавах езика за програмиране Java. В класа имаше няколко талантливи ученици, които провокирах да дадат своя максимум и да се изявят. Те направиха разработки на студентско ниво. Една от тези ученички – Цвета Тодорова, завърши компютърни науки в Кеймбридж, Англия.

Свързани статии:

Що е то „Дигитален хуманизъм“ Заявления за „Подкрепи една мечта“ Педагог по професия и по сърце Човек трябва да е влюбен в работата си