Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Стратегии на образователната
и научната политика
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US
Няма резултати
Вижте всички резултати
Стратегии на образователната
и научната политика
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2024 Брой 7, 15-21.02.2024 г.

Многострадалните старобългарски ръкописи

Росен Тахов от Росен Тахов
17-02-2024
в Брой 7, 15-21.02.2024 г.
A A
Драгановият миней
Драгановият миней

Златни страници от българската книжовност се пазят в големите европейски билиотеки и музеи. Нито Ватиканският препис на Манасиевата хроника, нито Лондонското четвероевангелие или Болонският псалтир са писани в тези точки на географията. Те са пренесени от чужди колекционери, които опоскаха нашите манастири.

През ХVIII и ХIХ столетие любители на старини масово задигат български книги. Така по находките се лепят имената на похитителите: Асеманиево евангелие, Клоцов сборник, Григоровичев паримейник, Евангелие Кохно, Томичов псалтир, Тихонравов дамаскин.

Пътешествениците по нашенско пълнят с ръкописи магарешки дисаги и волски каруци. Когато добичетата изнемогват под товара, стопаните им вземат само „най-важните“ части от текста. Глаголически и кирилски паметници са раздирани и поделяни между ценители на словото. Слепченският апостол например, писан на пергамент през ХII век, е разкъсан на шест части. Фрагментите са пръснати в Пловдив, Киев, Москва и Петербург.

Иван-Александровото четвероевангелие

е най-богатият на миниатюри среднобългарски паметник. Създаден през 1356 г. в Търново по нареждане на българския владетел. По време на турското нашествие ръкописът е изнесен на север от Дунав. Тук е притежание на влашкия феодал Александър Добрият. В началото на ХVII век евангелието е пренесено в атонския манастир „Св. Павел“.

Иван-Александровото четвероевангелие
Иван-Александровото четвероевангелие

През 1837 г. на манастира гостува лорд Робърт Кързън. На тръгване игуменът предлага да му подари нещо за спомен. Благородникът иска книга. „О! С всяка готовност, ние не си служим със старите книги и мене ще ми бъде драго, ако вие приемете една“, умилява се монахът.

Англичанинът сочи евангелието, което го е потресло с изяществото си. „Мъчно повярвах, че той ще ми я подари, а когато игуменът ми я подаде в ръка, аз се събудих като от сън“, признава той. За добавка приема още две книги. Кързън обаче се чувства крадец. Наясно е, че е ограбил манастира: „Както и да е, преди да замина, като едно утешение на съвестта си аз дадох няколко пари за църквата“.

За Драгановият миней проф. Куйо Куев пише: „Той е първият опит в славянското Средновековие да се създаде празничен миней, в който е обобщена народностната химнографска традиция“. Включени са служби за българските светци Кирил Философ, Методий, Иван Рилски, Петка Търновска и други.

Минеят, създаден през ХIII век, е съхраняван в Зографския манастир. От него първи къса руският професор Виктор Григорович. Посетил Атон през 1844 – 1845 г., той отделя два листа от службата на св. Иван Рилски. Сега фрагментите се пазят в Москва. „Григорович ще да е откъснал листа и от службата на цар Петър Български“, предполага проф. Куев.

Три листа от Драгановия миней отмъква Порфирий Успенски

Днес са изложени в Петербург. Други шест листа най-сетне плячкосва неизвестно лице и ги пренася в манастира „Св. Пантелеймон“.

Томичовия псалтир е писан в Търново около 1360 г. и съдържа 301 листа. Паметникът е ценен със своите 109 миниатюри от Стария и Новия завет. И той като Иван-Александровото четвероевангелие попада в атонския манастир „Св. Павел“.

По-нататък следите му се губят. Неизвестно кога и къде ръкописът отива в ръцете на проф. Сима Томич. През 1901 г. той е командирован от Сръбската академия на науките в Македония. Задачата му е да проучва местните говори, но всъщност краде български ръкописи. Продава ги на Историческия музей в Москва.

Мариинското четвероевангелие е глаголически паметник от началото на ХI век. Част е загубена, а това, което е оцеляло, е поделено между Виктор Григорович и австрийския консул в Солун Антун Миханович.

Основното прибира Григорович. През 1852 г. той се радва на находката: „Глаголически по-пълни паметници са много малко количество. Досега са известни само два – единият във Ватикана, а другият в Тридент у граф Клоц. В Св. гора ми се удаде да намеря трети, който и описах в очерка си за пътуването си. Там намерих още един кодекс, по-пълен от досега известните, съдържащ в себе си белези на сходство с Ватиканския“.

Антун Миханович се добира само до два пергаментни листа. Консулът дори не знае, че са от Мариинското евангелие. Дава фрагментите на Франц Миклошич, който ги издава. Могат да се видят в Националната библиотека във Виена.

Посегнаха и на нашите първопечатни книги

„Ово су наши!“, обявиха македонските апашки сайтове в разградения двор на интернет. Става дума за зората на кирилското книгопечатане. Последното десетилетие на XV век негови центрове са Краков, Цетине, Венеция, влашките княжества и манастирските печатни ателиета на Балканите.

Следващото столетие Венецианската република е главното средище. През 1519 – 1520 г. сръбският войвода Божидар Вукович и синът му Винченцо отварят там типография. Книгите са разпространявани в сръбските и българските земи. Божидар умира през 1540 г., предприятието управлява Винченцо, после минава в ръцете на българина Яков Крайков. От 1566 до 1572 г. той печата „Часословец“, „Псалтир“, „Молитвеник“ и „Различни потреби“. Това са заглавията, които поставят темелите на нашето книгопечатане.

Кой е Яков Крайков? „Аз, Яков от пределех македонских, от места завом София, Крайков син“, представя се той в Псалтира. Марин Дринов обяснява „македонската връзка“ още в края на XIX век, когато на политическата карта няма „македонска нация“.

Марин Дринов

„Първо и първо – пише той, – ние тук трябва да се позапрем на бележката, в която Яков Крайков казва, че неговото родно място София се намервало в Македония. За разяснение на тая бележка доста ще бъде да напомним, че във Ватиканский препис от българский превод на Манасиевата летопис се намерва образът на българский цар Йоан Александър…“

Той е от XIV столетие, а през XVI или XVII век е добавена приписка на латински: „Йоан Александър Македонец, по просба на когото тая книга биде преведена от гръцки на български“.

„От тук става ясно, че по времето на Якова Крайкова и други писатели с името Македония са наричали изобщо българската земя“, заключава Марин Дринов.

Your Image Description

Свързани статии:

Глад за стругари и шлосери в Кюстендилско Памела от Карнобат влага част от себе си в превода Ученик да си в село Чавдар:  ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 150 години от създаването си Четири ли бяха мутрите, или четирима

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: българска книжовностДраганов минейИван-Александрово четвероевангелиеМариинско евангелиеСтара славастаробългарски ръкописи

Последвайте ни в социалните мрежи

Viber
СподелянеTweet
Предишна статия

Екипът на 94. СУ работи активно, за да даде шанс на децата от столичния кв. „Христо Ботев“

Следваща статия

Водещият от Z-ROCK Краси Москов: Радиото е начин на живот

Следваща статия
Водещият от Z-ROCK Краси Москов: Радиото е начин на живот

Водещият от Z-ROCK Краси Москов: Радиото е начин на живот

Ролята на генетиката при много заболявания е около 50%

Ролята на генетиката при много заболявания е около 50%

Най-голямото българско неделно училище в Европа отбелязва 15-ата си годишнина

Най-голямото българско неделно училище в Европа отбелязва 15-ата си годишнина

Последни публикации

  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 1s/2025, година XXXIII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 1/2025, година XXXIII
  • Годишно съдържание сп. „Стратегии на образователната и научна политика“, 2024 г.
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6s/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5s/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4s/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 3s/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 3/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 2/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 1s/2024, година XXXII
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 1/2024, година XXXII
  • ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА СТРАТЕГИИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНАТА ПОЛИТИКА НАУЧНО СПИСАНИЕ, ГОДИНА XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6s/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 6/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5s/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 5/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4s/2023, година XXXI
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 3s/2023, година XXXI

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За списанието
  • Редакционна колегия
  • Съдържание
  • Указания
    • За авторите
    • За рецензентите
  • Издателска етика
  • Контакт
  • Абонамент
  • en_US

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"