Детството не е състезание

75. ДГ „Сърчице“ е основана през 1985 г. в един от новите тогава квартали на София – „Младост 1А“. От самото начало работи с шест групи – 4 в градината и 2 яслени, като се очаква откриване на ново крило с още две групи в началото на следващата учебна година. Въпреки добрите условия в нея много родители избират да преместят децата си в подготвителните групи на близкото училище, което увеличава шансовете им за прием в първи клас там. Това обяснява по-ниската посещаемост в най-голямата възрастова група в градината.

Това донякъде е проблем и на организацията на предучилищната система.

В много градини има яслени групи, но без необходимите условия и кадри.

Медицинските сестри, които работят там, често са в пенсионна възраст и без специализация в детското здраве. „Нямаме млади кадри, няма желаещи, няма и мотивация. Средната възраст на персонала в яслата е 78 години“, коментира директорката на 75. ДГ „Сърчице“ Миглена Стойнова. Тя настоява за връщане към стария модел — яслите да бъдат отделни институции с медицински ръководители и специализирани кадри, а детските градини и училищата да се фокусират върху възрастовите си групи. В момента, поради липса на места, градините приемат деца от яслена възраст, а училищата — деца в подготвителна група. Това води до известен хаос и липса на адекватни програми. И при всички случаи не е най-доброто решение за детското развитие. Освен това училищата получават цялостната субсидия за тези подготвителни групи, но плащат заплата само на един учител за тях. Докато в детската градина за всяка група се осигуряват по две учителки, помощник възпитател, домакин, кухня, здравен кабинет.

В последните години се наблюдава и друга тревожна тенденция

в предучилищното образование — прекомерното натоварване на децата с допълнителни дейности. Вместо да играят, да общуват и да развиват социални умения, много от тях прекарват деня си в бързане да стигнат от една извънкласна дейност до друга.

„Имам деца, които са записани на всички седем допълнителни занимания: английски език, плуване, балет, модерни и народни танци, таекуондо и изобразително изкуство – казва директорката на градината Миглена Стойнова. – Такова дете няма и пет минути за свободна игра, а именно свободната игра е ключова за социализацията и емоционалното развитие.“

Родителите са водени от желанието децата им да бъдат „напред“. Но често не осъзнават, че те имат нужда от време за почивка, за спонтанност и за изживяване на детството. Амбицията да се владее английски още преди детето да е проговорило добре на български, води до говорни затруднения и емоционални сривове.

„Има деца, които просто искат да си играят. Казват: „Не искам да ходя, искам да си стоя с другите деца“. Това е съвсем нормално, защото при свободната игра те учат как да общуват, как да решават конфликти, как да се изправят пред неуспех – обяснява Стойнова. – Но при претоварен график такива възможности просто липсват.“

Проблемът не е само в активностите, а и в липсата на ясна регулация и контрол.

Някои детски градини позволяват записване и отписване от заниманията по всяко време, а представянето на дейностите пред родителите в началото на годината създава фалшив ентусиазъм у децата. Те скачат, танцуват, връщат се развълнувани и настояват да бъдат записани. Но няколко седмици по-късно мотивацията изчезва и започват сълзите.

„Децата трябва да имат правото да опитват и да се отказват. Те още търсят себе си, експериментират, не бива да се насилват“, категорична е директорката. И допълва, че когато емоционалното напрежение стане прекомерно, учителите често съветват родителите да отпишат детето от поне една дейност, за да има време за свободна игра и почивка.

В крайна сметка, въпросът е не само организационен, а и културен.

Докато родителите измерват успеха чрез броя на извънкласните дейности, които детето посещава, сякаш се забравя най-важното: че детството не е състезание, а време за игра, открития и радост. Но хубавото в случая е, че педагозите не го забравят.

„Правим скаутски походи, състезателни игри на открито, палим огън, пеем около лагерния огън – това са емоции, които трудно могат да се преживеят дори с родителите. Не защото не искат, а защото няма кой да го организира. Освен това екскурзиите винаги са с познавателен характер“, споделя директорката.

През последните години ДГ „Сърчице“ организира по два лагера годишно –

по-кратък (3 дни) и по-дълъг (до 5 дни), с различни програми. Сезонът стартира през пролетта – малко след Великден, и продължава до края на учебната година през юни.

„На море не ходим – няма особен интерес – казва директорката. – Опитвали сме, но родителите просто не са свикнали. Затова планината остава предпочитаният избор – по-близо е, по-лесно се организира, а и те се чувстват по-спокойни.“

Финансирането е изцяло чрез родителите, като има възможност за разсрочено плащане. Лагерите се провеждат само в проверени бази, с които детската градина работи от години. „Сигурността е приоритет. Родителите ни вярват – знаят, че условията са добри, а децата са в ръцете на отговорни хора. Освен това на тези лагери без мама и татко малчуганите стават по-самостоятелни и родителите го оценяват.“

Програмите са разнообразни – от походи и работилници до театър, рисуване и готвене,

в зависимост от сезона. Идеята е децата да се чувстват добре и да учат чрез преживяване – в неформална, приятелска среда. Родителите оценяват усилията, децата очакват лагерите с нетърпение, а учителите, макар в началото да са били притеснени, сега са мотивирани и уверени. „С времето изградихме организация, която работи. Всеки знае какво прави. Това дава спокойствие и на нас, и на семействата“, казва Стойнова

След всяко събитие се събира обратна връзка чрез анкети и разговори. Тя е безценна, защото не само помага за подобряване на бъдещите лагери, но и показва, че доверието расте.

„Имаме деца, които не пропускат лагер. Някои от тях вече идват като доброволци. За нас това е най-голямото признание – че сме създали не просто събитие, а общност.“

Тези дейности разширяват кръгозора на децата и им показват друг свят –

такъв, който не се побира в рамките на екраните. Но технологиите също намират своето място в съвременното обучение. Всяка група вече разполага с интерактивна дъска – дори се подменят с по-ново поколение. Децата работят на тях и това, което преди са правели на магнитни дъски, сега го правят на екрани.

Преди време

педагозите преминават обучение за използване на електронни ресурси

и изкуствен интелект в детската градина. Демонстрациите са впечатляващи – имало е включително и 3D Дядо Коледа, който се разхожда по стената, сценарий за празник, генериран за три минути от ИИ, дори музика с уточнение какъв инструмент да преобладава. И все пак…

„Да, бързо се прави, много е ефективно, но трябва ли всичко да ни е готово? Къде остава мисленето – коментира директорката. – Има неща, които машината не може да замени – топлината на ръката, радостта от общуването, блясъка в очите на дете, което е видяло снежинка за първи път.“

По време на обучението, лектор от Пловдивския университет споделя, че се наблюдава световна тенденция за отказ от прекомерното използване на технологии. „До 5 години хората ще се върнат към живото общуване, защото то вече им липсва.“

Това напомня за друг социален феномен – завръщането на младите хора към селата, търсенето на чиста храна и спокоен начин на живот за децата им.

Екипът на ДГ „Сърчице“ ежегодно организира през май и турнир по плуване за детските градини от район „Младост“.

„Тази година ще бъде 14-ото издание. Пропуснахме само две години заради COVID – подчертава директорката. – Имаме си басейн, каним колеги, треньори, родителите присъстват, децата са щастливи. Няма състезателен елемент – всички получават награди. Учим децата, че е важно участието, не само победата.“

В градината има и деца със специални образователни потребности,

включително такива с тежки диагнози. Въпреки наличието на психолог и ресурсен учител във всички групи, предизвикателствата остават сериозни. „Случаите са комплексни, а системата не ни осигурява достатъчно помощници на учителя, както е в други страни“, споделя директорката. В момента тук има 11 деца със СОП, а миналата година са били 15. Работата с тях изисква значителни ресурси и внимание, което понякога затруднява педагогическата дейност с останалите деца. Въпреки това педагогическият екип е отдаден и подкрепя всяко дете според възможностите си.

ДГ „Сърчице“ е една от първите в София, участвали в националния проект „Включващо обучение“,

стартирал през 2011 г. Той обхваща деца с обучителни трудности, които не попадат в категорията СОП, но все пак срещат затруднения в ученето. По проекта екипът получава логопед, ресурсен учител и психолог, а резултатите са впечатляващи: много от децата, за които се е предполагало, че имат сериозни затруднения, са достигнали очакваното ниво на развитие само с допълнителна подкрепа.

Методиката, създадена в рамките на проекта, днес е стандарт в системата.

Сред нейните компоненти са така наречените „тестове“, които се прилагат на деца след навършване на 3 години. Те са под формата на игри и служат за ранно откриване на проблеми в развитието. „Когато се обясни добре, родителите разбират и подкрепят. Нямали сме отказ за участие“, казват от ръководството. Но винаги се намират хора, които гледат с недоверие на тези тестове, макар те да се правят, след като се иска информирано съгласие от родителите.

Екипът на градината участва и в различни проекти, насочени към деца с увреждания в слуха и говора.

Един от тях е „Хей ръчички“, който запознава децата и персонала с елементарни жестове от езика на глухонемите за улесняване на комуникацията. Работата по проекта се осъществява в сътрудничество с неправителствени организации като фондация „Заслушай се“ и фондация „Развитие и интеграция“, която по решение на СОС работи в 60 градини.