Катерина Сакалийска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/nat2024-1-2.04
Резюме. През последните години училищното образование в България (и не само) претърпява стремглава трансформация с фокус върху компетентностен подход на обучение, непрекъснатост в усъвършенстване на учителите, развиване на методите за преподаване с цел адаптация към динамичното съвремие и спецификите на новите поколения. Въпреки обичайния обществен скептицизъм към новото, безспорно, тези иновации са необходимият курс за постигане на образованост, подплатена с функционални знания и умения у учащите. Висшето образование, от друга страна, традиционно е по-консервативно и академично насочено – качества, които носят своя исторически смисъл. Но е редно да разглеждаме критично подходите и методите, установени в университетското обучение, и да търсим тяхното усъвършенстване. Тази статия има за цел да проследи възможностите за асимилиране на добри училищни практики от висшето образование, като няма претенции за изчерпателност, но дава конкретни примери. Настоящият прочит отваря перспектива за продължаващо образование, характеризиращо се със своята комплексност, съгласуваност с предходни образователни етапи и приложимост.
Ключови думи: висше образование, компетентностен подход, STEM, проектно базирано обучение, интерактивни методи
Свързани статии:
Israeli Math Teachers‘ View on Integration of STEM Modules in Mathematics Studies as a Motivator in 9th Grade
Предизвикателствата на стажантската практика пред студенти – бъдещи учители
Социалната педагогика в Германия – съвременни проблеми и тенденции
Правилна организация и проблеми в процеса на изграждане на предметно-развиващата среда в детската градина през обектива на компетентностния подход
