С близо 7 000 повече са участията в националните олимпиади по науки през настоящата учебна година спрямо предходната. В тази кампания те са били 78 033 при 71 037 през 2025 г.
Ръстът на младежите, които показват знанията си на първия (общински) кръг, е от близо 10%.
Данните бяха представени от министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, заместник-председателя на Сдружението Елена Маринова, изпълнителния директор на Сдружението Вълкан Горанов и главния секретар на БТА Юлия Соколова.
„Министерството на образованието и науката работи плътно по инициативата със Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Последните години се забелязва дисбаланс – по-малко зрелостници избират математика или някоя от другите природни дисциплини като изпити, с които завършват и след това кандидатстват във висшите училища. С подобен тип усилия се надяваме в следващите години да преодолеем дисбаланса и да постигнем добро партниране между всички клонове на знанието“, каза министър Вълчев.
По думите му с подготовката си за участие в олимпиади, най-напред на общинско ниво, учениците придобиват както знания и умения, така и друг тип самочувствие и поведение, което е важно за изграждането им като личности и бъдещата им професионална реализация.
Проф. Вълчев посочи още, че в политиките на Министерството на образованието и науката са взети предвид усилията, които трябва да бъдат положени, за да може следващите години в българското училище да влязат мотивирани и креативни учители в природните дисциплини.
Данните са събрани от регионалните управления на образованието в страната и обхващат олимпиадите по математика, информатика, лингвистика, география и икономика, физика, астрономия, химия и опазване на околната среда и биология и здравно образование. Представените цифри са за участия, а не за уникални участници, уточни Елена Маринова.
Ръст има в седем от осемте разглеждани олимпиади.
Само при лингвистиката има задържане.
Математиката остава най-широкият вход към олимпийската система, отбеляза Маринова. Олимпиадата традиционно е най-масова и започва от най-ранна възраст. Тя е с девет състезателни групи – IV, V, VI, VII, VIII, IX, X, XI и ХII клас. Тази година математиката е с 42 104 участия при 38 145 през учебната 2024/2025 г. При нея е отчетен най-голям абсолютен ръст на явилите се на първия кръг ученици – с 3959 (или 10,38%).
Втората най-масова олимпиада по науки и остава по география и икономика с 14 266 участия (със 783 повече спрямо предходната година). Тя е следвана от биология и здравно образование (6869) и химия и опазване на околната среда (6666). Ръстът при тях съответно е с 800 участия повече (с 13,18%) и с 567 участия повече (с 9,30%).
„Физиката с 3986 участия и астрономията с 2893 участия имат силен потенциал за по-широко популяризиране на фона на по-големия интерес към химията и биологията“, отбеляза заместник-председателят на Сдружението.
Абсолютен брой участия по олимпиади
Най-висок процентен ръст е отбелязан при участието в олимпиадата по информатика – 20,54%,
което се равнява на 107 участници повече. След това се нарежда астрономията с ръст от 14,26% (361 участници).
„Ще продължим да анализираме защо се е случил големият ръст. Това е едно от нещата, които ще споделим в началото на следващата учебна година, както и какви са мерките и инициативите, които ще започнем, за да се подобри още повече ситуацията“, посочи Маринова.
Данните показват и важни посоки за развитие. Лингвистиката има изключителни международни успехи, включително абсолютно първо и второ място в света през 2025 г., но остава с най-ниска входна база (633 през 2025) и лек спад (до 621 през 2026) в участията през изминалата година. Информатиката расте най-бързо, но също остава с нисък абсолютен брой участници.
Процентен ръст на участията по олимпиади
Регионално картината е положителна, но неравномерна.
22 от 28 области отчитат ръст, като Варна е с най-голям ръст както в абсолютна, така и в процентна стойност.
Там бележат ръст от 2028 на 5006 участия (или с 2978 повече, което се равнява на 146,84%). Варна е следвана от по-малки области с двуцифрен процентен ръст: Разград +51,17%, Хасково +42,93%, Смолян +39,43%, Ловеч +29,37%, Стара Загора +21,27%, Плевен +20,67%, Видин +18,18%, Габрово +13,90%, Силистра +11,80%, Ямбол +11,08%.
„София-град отчита процентен ръст от +10,25% и остава най-големият олимпийски център с 20 851 участия през 2026 г.“, посочи Маринова.
Най-големите увеличения в абсолютни стойности са във Варна (2978 участия), следвана от София-град (1938 участия), Смолян (772 участия), Разград (523 участия), Стара Загора (402 участия), Ловеч (336 участия), Хасково (334 участия) и Плевен (282 участия).
В 6 от областите имат спад: Благоевград (спад от 875 участия или 19,10%), Добрич (спад от 493 участия, или 23,85%), Шумен (спад от 405 участия, или 23,77%), Пазарджик (спад от 171 участия, или 6,85%), Монтана (спад от 95 участия, или 6,31%) и Кърджали (спад от 111 участия, или 6,14%).
Заместник-председателят открои и общото в абсолютния ръст на участниците във Варна, където при математиката е отбелязан най-голям ръст при явилите се на първия кръг, и най-големият процентен ръст при информатиката.
„Това, което ги обединява, е олимпиецът на годината за 2025 г. Веселин Маркович, който е двоен медалист по математика и по информатика. Той е от Варна и е възпитаник на Математическата гимназия. Феноменът олимпиец на годината, поне през тази година, има ефект върху участието в първи кръг на олимпиадата“, смята Маринова.
Тя направи и още една връзка между участието в първи кръг и най-високите постижения.
„В областите, от които са осемте златни медалисти за миналата година, има ръст на участията в първи кръг с 1,65% по-висок от средния за страната, който е 9,85%. Средният за областите на златните медалисти е 11,5%. В три от четирите науки, в които България има златни медалисти през изминалата година, участието в първия кръг расте – информатика, астрономия и химия“, посочи зам.-председателят на Сдружението.
„Националните пресклубове на БТА изиграха ключова роля за популяризирането на инициативата на регионално ниво. БТА ще продължи да подкрепя младите таланти на България и да дава гласност на техните академични успехи, защото инвестицията в знанието е инвестиция в нашето общо бъдеще“, каза и главният секретар на БТА Юлия Соколова.