Казва академик Стефан Воденичаров, председател на Българска академия на науките.
Акад. Стефан Воденичаров е машинен инженер, завършил е Техническия университет в София. Бил е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ – БАН. Има 13 докторанти, успешно защитили. Ръководител е на 215 договора по линия на ЕС и НАТО на обща стойност над 38 млн. лв. и на 131 договора с български ведомства и предприятия. Притежава 71 патентни и авторски свидетелства. Носител е на редица престижни национални и чуждестранни отличия, сред които най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“, и Почетен медал на Министерство на отбраната „Свети Георги“ – I степен с мечове, за заслуги към отбраната на страната. Акад. Воденичаров е почетен гражданин на София.
– Акад. Воденичаров, какви са целите и очакваните резултати от програмата на БАН за подпомагане на млади учени?
– Това е добър жест от страна на Министерството на образованието и науката за решаване на проблемите с младите учени в Академията. Бе предложен нов механизъм и бяха дадени целево допълнителни 2 млн. лв., за което съм благодарен на МОН. Какво направихме до момента. Разработихме схема за конкурс за млади научни работници и докторанти, които поне година са работили по дадена тема. Подадени бяха 340 проектните си предложения за участието в конкурса. Рецензенти са най-добрите учени в БАН. Те ще оценяват по предварително зададени критерии. Финансово стимулиране ще получат 200 проектни предложения. Това означава средно около 1000 лв. месечно ще отиват при младия учен. Той сам ще решава за какво ще ги използва – за необходима апаратура, консумативи, участие в научни форуми, публикации и т.н. Конкурсът има и още едно условие – ръководителите на младите учени могат да бъдат само колеги на щат в БАН. Това изискване е предпоставка за създаване на бъдещи научни колективи, които да се развиват. В края на годината ще направим преглед на резултатите и тези, които не са си изпълнили ангажиментите, ще трябва да върнат парите. Впечатлен съм от желанието на младите хора в БАН нещо да се случи, да се направи и си мисля, че ако извлечем от програмата важните поуки, това ще бъде инструмент и в бъдеще да се привличат млади изследователи. Явно е, че в рамките на бюджета и с непрекъснатите му рестрикции, няма други механизми да се окуражават те.
– Сключихте договор с Министерството на земеделието и храните. Готово ли е Земеделското министерство да подкрепи финансово Академията при изпълнението на конкретни, зададени от земеделските стопани задачи например?
– С МЗХ решихме два проблема, които досега висяха. БАН даваше агропрогноза за състоянието на почвата, на посевите, прогнози за развитие, валежи и т.н. Очаквам в близко време да подпишем договор за финансиране на агропрогнозата чрез МЗХ. С министър Десислава Танева обсъдихме и друг въпрос. БАН може много да помогне на земеделските производители с анализ и прогноза за настъпващите климатични промени, до какво ще доведат те и към какви видове култури трябва да се насочи земеделието. Да вземем за пример зимата на 2015/2016 г. – тя е още едно доказателство, че този цикъл на затопляне вече се чувства много силно, и трябва да предупредим земеделските ни производители за какво да се готвят. Ако ръководствата на МЗХ погледнат сериозно на въпроса, учените от БАН могат да бъдат много полезни за прогнозиране какво трябва да се засажда и отглежда в България, за да бъде земеделието ни рентабилно.
– БАН е мозъчният тръст на България, но в Академията има институти, без чиято всекидневна информация общественият живот не би бил така сигурен. Няма ли държавата да подкрепи с допълнителни средства работата им?
– Страхувам се, че държавата все още не гледа с разбиране към българската наука.
– Нали се казва че образованието и науката са приоритет?
– Да, така е, но да го реализират, да го направят приоритет.
– Българските учени отстъпиха в представянето си в 7. Рамкова програма, показва последният анализ на Европейската комисия. Как да си го обясним?
– Ще кажа нещо обратно. ЕК посочи най-добрите проекти за 2015 г. Сред тях са и българските AComIn на Иститута по информационни и комуникационни технологии и POLINOVA на Института по полимери. Има държави, които нямат и един отбелязан проект. Изводът – имаме качествени учени с добри възможности. И все пак, трябва да се направи по-задълбочен анализ, и то на национално ниво. Резултатите не засягат само учените от БАН, а и от висшите училища.
– Причината не е ли в „обезкървяването“ на българската наука. Много Ваши колеги отдавна работят зад граница?
– По-скоро бих казал, че държавата не намира достатъчно възможности да подпомага и издига науката на нивото, от което има нужда. И това се повтаря от години. Вече 8 – 10 години тя е подложена на финансови рестрикции, а това не може да не доведе до такива резултати. Притеснителен е и друг факт – вниманието е съсредоточено към научни области, които могат и създават нови продукти. И по недобър начин се неглижират хуманитарните науки. Подобна политика ще доведе до още по-лоши резултати. Тази година светът отбелязва 1100 години от смъртта на св. Климент Охридски. Датата е включена и в годишния календар на ЮНЕСКО. До този момент, въпреки заявките ни, не сме получили подкрепа от нито една институция. В същото това време съседна нам държава организира големи тържества, подготвят издаването на книги, снимат се филми… Докато в БАН с тези оскъдни средства се чудим как да направим международна конференция, как да бъдем равностойни партньори в съвместните чествания с Македонската академия на науките. След като нямаме средства за заплати, да представяме България в подобни годишнини, наистина е тежко и непосилно. Неглижирането на хуманитарните науки ще доведе до по-големи бедствия от представянето ни в 7. Рамкова програма.
– Има идея Фонд „Научни изследвания“ да обърне поглед и към хуманитаристиката, като свърже науката с креативната и рекреативната индустрия.
– Нека погледнем с какви средства разполага Фондът тази година. Отдавна няма и нормални конкурси. Тогава колко хора ще се „доверят“ на Фонда и ще хвърлят сили за недобра сума. Неведнъж съм казвал – Фонд „Научни изследвания“ започна по времето на акад. Благовест Сендов с над 100 млн. лв. През последните години разполага с 8 – 11 млн. лв. и с непрекъснато трупащи се стари неплатени задължения. Ако така работи, той само ще дразни научната общност. Трябва да се вземе генерално решение. Ако ще има фонд, нека бъде достатъчно подготвен, за да посрещне нуждите на научната ни общност. Липсата на пари – това е големият проблем на Фонда.
– А на контрол върху използването на тези средства?
– Според мен една от слабостите на Фонд „Научни изследвания“ е, че приемането на крайните резултати от проектите и тяхната оценка не са на ниво.
– „Хоризонт 2020“ – готова ли е БАН за голямата конкуренция?
– Както казват старите хора, „се изнадахме“ да се обявят правилата за работа. Готови сме, подготвени сме, чакаме всеки момент да се обявят правилата на играта.
– И в заключение – оптимист ли сте за бъдещето на Българска академия на науките?
– Е, как може България без Академия на науките. То само това остава – да нямаме и Академия.
Св. Климент Охридски е първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Предполага се, че е автор на кирилицата. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. В „Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски той е наречен „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан в „Кратко житие на Климент Охридски“ пише за него: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ“. В „Краткото житие „на Климент Охридски четем още: „Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи“.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg